На следващата вечер Сузана похлопала на вратата на семейство Грегориан. Кати, с обувки на токчета и роклята, която си била купила предната година за бала на доброволците пожарникари, я въвела в дома си и я настанила на тапицирания с брокат диван – сватбен подарък от родителите на Арло. Арло бил наистина нервен, защото бил чувал слуховете за Сузана. Разбира се, никой от въпросните слухове не почивал на доказателства, но в Саламандър истината не струваше и пукната пара – никога не е струвала и никога няма да струва. Така че Арло, който не знаел какво да каже или направи, се повъртял, повъртял и накрая предложил на Сузана бира "Грейн Белт", която тя любезно отказала.
Последвали няколко минути на неловкост, през които Кати се опитвала да поддържа разговора, а Сузана просто седяла и се усмихвала приятно. Арло се настанил на табуретката пред музикалната уредба "Магнавокс", кредита за която щял да изплаща до края на дните си, и направил всичко възможно да не оглежда прекалено директно гостенката.
Разбира се, той не си бил разменил и една дума със Сузана, откакто тя пристигнала в Саламандър и отворила магазин в старото място на Нелсън, точно в края на града. Отблизо вещицата изглеждала много приятна, отбелязал си той наум обаче. Някак безобидна.
Въпреки това тя го карала да се чувства неудобно. Като изключим мантията на тъмна загадъчност, с която я били наметнали жителите на един щат, който не спира да се хвали, че е четиринайсети по степен на интелигентност в САЩ, тя го карала да се чувства неловко просто защото безспорно била най-красивата жена в Саламандър. Всъщност Сузана беше и е една от най-красивите жени, които човек можеше да срещне по принцип.
По този повод на ежегодния конкурс за красота в Саламандър малка част от мъжете дадоха гласовете си за Алма Хикман, която държеше салон за красота в мазето на дома си. Но това бе по-скоро проява на патриотизъм, отколкото реална преценка и всеки, който беше ходил тук-там и бе разглеждал и други списания освен "Фермерски свят", знаеше, че всяко сравнение между Сузана и Алма Хикман бе чиреп от знаеш какво.
В допълнение към разкошното тяло, играещо под дългите развяващи се рокли и шалове, красивото лице и кестенявата коса с червеникав оттенък, сплетена в лъскава плитка, Сузана имаше нещо, с което Алма никога нямаше да се сдобие: класа. Нямаше мъж, който тайно да не се е опитвал да си представи какво би било да се пъхне под завивките с госпожица Сузана Бентийн, докато прехвърляше клечка за зъби от единия край на устата си в другия и я наблюдаваше при всяко нейно слизане в центъра, за да си вземе пощата. Но тя не обръщаше внимание на никого от тях и по свой собствен начин им бе дала да разберат, че имат повече шансове с Дева Мария, отколкото с нея.
Всички бяха единодушни, че е трудно да се определи на каква възраст беше Сузана. Обичайните признаци, които издаваха възрастта, изглежда, не важаха за нея. Най-точното предположение беше някъде между двайсет и няколко и трийсет и няколко години, като най-много гласове имаше за кръгло трийсет. Месец-два след установяването ѝ в Саламандър я посети някакъв ориенталец. Приличаше на мършав петел и също бе на неопределима възраст. Предположенията бяха, че двамата се опитват да развиват бизнес с наркотици в този отдалечен от организирания закон край. Боби Ийкинс, изказващ се както винаги без доказателства и без жал, нарече познатия на Сузана "хърбав наркоман", не в лицето, разбира се. Ориенталецът остана няколко седмици, после се изнесе.
Местните твърдяха, че Сузана си поръчвала храна от магазините за екологично чисти продукти от Западния бряг. Получавала я чрез службите за бързи доставки. Градината ѝ се грижеше за останалото. Доста от старите хора започнаха да си вземат билкови смеси от нея, когато от клиниката не успяваха да постигнат прогрес по отношение на техните оплаквания, и повечето се кълняха, че им е помогнала. Говореше се, че някои от по-младите жени също се спирали при Сузана, за да обсъждат неща извън компетенцията на клиентелата на Лерой. Някои от тях се прибирали по домовете си със съмнителни придобивки от рода на парфюми, бижута и тям подобни. Като се изключи това, Сузана Бентийн не се занимаваше много-много с града.
Тази работа с Кати и Арло Грегориан сигурно и досега щеше да си остане скрита, ако няколко месеца след като Сузана си свършила работата, Арло не се напил и не разказал на Боби Ийкинс за случилото се. През един горещ следобед Боби обърна няколко чаши уиски у Мерт и ни представи своята версия на историята. Там беше и Орли Хамънд, който се мотаеше наоколо в очакване Мерт да се върне от Ливърмор и да му донесе резервна част за неговия шевролет. Боби се закле, че предава фактите дословно, както ги е чул от Арло, когато последният бил в нетрезво състояние.
По-късно Арло разбра, че Боби ни е посветил във всички подробности, и се закани, че ще изгори караваната му, ако Боби посмее да си отвори устата отново. Така че тогава Орли, аз и още неколцина други бяхме единствените, които знаехме цялата история или поне онова от нея, което бе известно на Боби. Останалата част от града просто си създаде своя собствена версия, която се оказа много по-колоритна от действителността.
– Искаш ли още едно? – попитах стареца.
Той примлясна и кимна утвърдително. По лицето му се разля широка усмивка. Започвах да изпитвам известни симпатии към него. Говореше направо и почти не разкрасяваше описанията си. Отидох до бара, взех още една чаша с "кехлибарена истина" и я поставих пред събеседника си. Той отпи, избърса уста с мръсния маншет на ризата си и ме погледна.
– Да видим докъде бях стигнал... А, да, до всекидневната на Грегориан. Когато през въпросната вечер нещата се поуспокоили, Сузана заговорила на Кати и Арло. Арло твърдял, че им говорела кротко, някак майчински. Първото, което им казала, било, че не е никаква вещица и не споделя никакви сатанински вярвания. Всъщност, добавила тя, избягвала всички организирани форми на религии, включително християнството, розенкройцерството и професионалния футбол. Тези забележки по отношение на религиите съвсем не притеснили Кати и Арло, понеже и двамата не били стъпвали в църква от деня на сватбата си. В края на краищата, както обичаше да казва Арло, той произхождал от размирно семейство, славещо се с бунтарите си, в това число и бабата на Арло, която престанала да посещава съботната меса, когато обърнали олтара в църквата и почнали да канят фолкпевци, за да развличат вярващите.
Арло се разсеял, когато Сузана заговорила за целебната сила на природата и значението на лунните фази и други такива измишльотини, както ги наричаше той. Щом обаче стигнала до диетата и им обяснила, че ядат твърде много червено месо и други животински продукти, отново се заслушал. Сузана казала, че това е лоша карма и че изядените животни по един или друг начин си отмъщават за стореното им. Онези от нас, които са наясно с детайлите на сложната и променяща се вселена, бяха забелязали, че Сузана винаги носи плетени торби вместо обичайните дамски кожени чанти. Тя се появила с такава торба и у Грегориан и започнала да изважда от нея малки пакетчета и бутилчици, пълни с билки, подправки и масла – едно по едно, като същевременно обяснявала кое за какво служи и как трябва да бъде използвано. Кати била цялата в слух, за което по-късно Арло бил много благодарен, тъй като инструкциите следвали една след друга и прекалено бързо за възможностите на паметта му.
После Сузана заговорила за мъжете и жените и Арло вече почнал да открива малко повече смисъл в казаното. Използвала много думи от рода на "нежност" и "разбиране" и като цяло ги посъветвала да се постараят да внесат повече топлота и интимност в съпружеските си взаимоотношения. И Арло, и Кати се изчервили като домати, когато Сузана започнала да говори за еротиката и по-специално за нуждите на жените.
Арло казал, че му се приискало да се втурне към кухнята и да гаврътне четвъртинка уиски или до каквото успее да се докопа, но тя не спирала да го гледа твърдо и непоколебимо с тези свои големи зелени очи. Чувствал се като закован за табуретката до магнавокса. Останала у тях близо два часа и през цялото време им говорела кротко и спокойно.
