Някои от старците могат да вършат работата дори и докато си седят на леглата. Харесва им предизвикателството да довършват нещо. Карлайл е маниак на тема качество, обяснява, че всичко трябва да бъде свършено както трябва, и те се учат. Освен това им плаща и част от тези пари отиват във фонд, благодарение на който качеството на храната в дома е значително подобрено. Вкарва малките печалби от предприятието в специална сметка и казва, че един ден ще построи по-добро място за старите хора в Йеркс Каунти, в случай че и на него му притрябва за в бъдеще.
Книгата, която се е захванал да пише, също поглъща голяма част от времето му. Нарекъл я е "Муфтаджийството – стари вещи за нов живот" и е подписал договор с един местен издател. Карлайл се нуждае от снимки за книгата си, затова си е купил фотоапарат "Никон" втора употреба. Сам ще прави снимките. Изглежда, че има талант за това, дори Сузана го признава, а тя разбира от тези неща. Сега обикаля из околността и прави снимки почти на всичко, което е старо, но може да бъде върнато обратно към живота. Строи фотолаборатория в единия край на "Флагстоун", където навремето се бе намирала гардеробната на балната зала.
Другото нещо, поглъщащо част от времето на Карлайл, е разясняването и на последните въпросителни относно строителството на магистралата. Не се отказа от това, продължи да ровичка нещата, докато най-накрая щатският съд не започна разследване около покупката на парцелите от двете страни на магистралата. Резултатът бе три обвинения в измама и конспирация. И трите страни бяха условно пуснати на свобода, но глобите и лошата репутация доведоха до банкрут двама от тях. Рей Дарджън получи сърдечен удар непосредствено след издаването на присъдата и се пресели в Аризона. След това Карлайл се отказа.
Когато майката на Карлайл, Уин, пристига на гости – а сега тя често гостува, понеже има внук, – двамата вземат чашите си с вино и вдигат кратък тост край езерото.
– За древните вечери и далечната музика – казва винаги Уин, докато вдига чашата си, повтаряйки думите, които беше чула преди много години от бащата на Карлайл Макмилън.
Между Гели и мениджъра на мотела нещата потръгнаха. Тя носи диамант на лявата си ръка, а след месец-два е и сватбата им. Понякога Карлайл се отбива в ресторанта, поклаща се леко на стола си, разсеяно заслушан в шума, идващ откъм новата магистрала.
Гели Девъроу му се усмихва. Ако няма много работа, двамата сядат да изпият по едно кафе и да си побъбрят, както имаха обичай да правят навремето, когато седяха върху купчината дървен материал в една къща, която Карлайл строеше. Това са други времена, времена, когато гледаха пламъците в камината на Уилистън, а виелицата мяташе снега около тях, когато разговаряха за живота си и се опитваха да спрат процеждането на сиропа в корите на парчетата пай... и евентуално го постигаха.
Както и да е, тази вечер във "Флагстоун" се чува музика. Из балната зала са пръснати дъски и сглобки и много по-добра мебелировка от старата, която старецът си спомняше. Карлайл и младежът от Ливърмор, когото си е взел за помощник, имат намерение да сглобят мебелите, преди да е настъпила зимата. Сега обаче е още лято и откъм езерото полъхва приятен бриз...
Високо на стената откъм страната на езерото е закачено парче дърво с гравиран на него символ на богинята Веста и надпис "На Коуди" точно под него. Карлайл го смъкна от мястото му над вратата на старата му къща, преди булдозерът да я събори.
Гейб О'Рурк вече е доста стар, но двамата със стареца си прекарват приятно в разговори за дните, които бяха прекарали в Париж, и в спорове относно цвета на стените на тяхното бунгало, намиращо се в съседство с "Флагстоун". Докато останалите работят в залата, Гейб се упражнява на акордеона си на една страна и така осигурява музикален съпровод на ударите с чукове и тихите ругатни, които се чуват от време на време. Понякога Карлайл изнася градински стол край езерото, за да може Гейб да лови малки рибки. Гейб обича да наблюдава танца на малките бобри току под повърхността на водата, когато някоя рибка захапе стръвта на въдицата му. Когато късно следобед другият старец с куцукане се присъедини към него, двамата почистват улова и за вечеря си готвят риба и пържени картофки.
И, слава на бога, Гейб все така обича да свири танго! Понякога, късно през нощта, когато двамата седят в бунгалото си, съквартирантът му го моли да извади акордеона. Гейб засвирва парижките си песни. Изпълнява ги наистина добре и гледа как приятелят му приближава до прозореца, впива поглед в езерото и крадешком бърше очи, мислейки, че Гейб не го вижда.
Никой от двамата не казва нищо на Карлайл, когато Сузана изчезва за известно време, без да каже къде отива. Намират го за малко странно, но и двамата са се пренастроили на вълната на модерните времена и са приели, че връзката между мъжете и жените сега е много по-различна от преди. Но когато е тук, което значи през по-голямата част от времето, те обичат да наблюдават лицето ѝ, когато Карлайл се връща у дома след дълъг уморителен ден и излиза от един стар зелен микробус с надпис "ФОТОГРАФСКО СТУДИО КИНКАЙД, БЕЛИНГЪМ, УОШИНГТЪН", напечатан с избелели червени букви на вратите. Тя се спуска към микробуса, обвива ръце около шията му и отпуска глава на гърдите му. Той е потен и леко се олюлява от умора, а на рамото му е преметнат стар, но добре запазен кожен колан за инструменти.
Тази вечер Сузана помага на Гейб да се качи на издигната за оркестъра площадка в северната част на балната зала, поднася му стол и масичка, на която да си сложи бирата и пепелника. Старият акордеон никога не е свирил по-добре от сега, когато здрачът се спуска над високопланинските плата. Тя и Карлайл танцуват близо до прозорците с гледка към езерото. Докато новото слънце се надига в западните географски ширини, над Индийския океан и Судан, а една огромна далечна камера следи светлината му, Карлайл се обръща към Гейб и му казва:
– Бавно танго, ако обичаш, добри ми приятелю.
Гейб кимва, отпива глътка бира, оставя цигарата си "Лъки Страйк" в пепелника и засвирва – наистина прочувствено, наистина жално, твърдо, едновременно свободно и с удоволствие. Преди известно време Сузана показа на Карлайл основните стъпки на тангото и всички доста се забавляваха да го гледат как се препъва, докато ги учи. Не е кой знае какъв танцьор, но се справя. Що се отнася до Сузана, тя е пълна противоположност. Както обича да казва Гейб: "Не знам къде се е учила, но Сузана наистина умее да танцува танго."
Облечена е в дълга до земята рокля, която сама си е ушила – с блед цвят на лавандула и тънки презрамки. Роклята ѝ стои наистина добре. Бременна е в петия месец с тяхното второ дете и закръглеността на корема ѝ си личи ясно под дрехата. Прибрала е червеникавата си коса високо на тила си и цялата е окичена със сребро, включително големите халки на ушите. Залата е леко осветена от шейсетгодишните лампи на тавана, които хвърлят причудливи сенки по дансинга и се отразяват в обеците ѝ, когато извърне глава.
Сузана е цялата сребро и мекота, а Карлайл е облечен в специално изпрани и изгладени за случая дрехи – бежова риза в милитъри стил и панталони в цвят каки. Но не е сменил работните си обувки.
Гейб свири наистина добре, леко облегнат на стола си, затворил очи. Карлайл взема Сузана на ръце и двамата се движат по дансинга – красива гледка. Сузана му се усмихва, когато той леко я навежда назад в ритъма на тангото.
В сепарето на втория ред големият жълт котарак се отърква в заслушания в музиката старец, вперил поглед през отворения прозорец към магистралата. Старецът бавно прокарва пръсти през козината на котарака, но не мисли нито за него, нито за магистралата. Едва забелязва Карлайл и Сузана, загледан през тях, зад тях, над езерото и светлините на фаровете, бягащи към Калгари, отвъд времето.
На хиляда и двеста километра югозападно от стареца, от стария павилион за танци и тангото, звучащо в честна лунната светлина, под няколко дъба лежи преобърната каравана. Собственикът ѝ е загинал преди година, прострелян от федерални агенти. Говореше се, че разбил с ритник една врата, размахал оръжие и паднал повален, когато заплашил агентите.
