Войлс влезе, следван от К. О. Луис. Фелдман им представи Грей Грантам и Дарби Шоу. Войлс се приближи до нея с усмивка.

— Значи вие започнахте цялата тая работа? — направи опит да изрази възхищение той. Не се оказа успешен.

Тя усети, че мигом я обзема презрение към този човек.

— Струва ми се, че беше Матис — отвърна тя хладно.

Той се обърна и свали шлифера си.

— Няма ли да седнем? — запита, без да се обръща конкретно към никого.

Мъжете седнаха около масата — Войлс, Луис, Фелдман, Кийн, Грантам и Краутхамър. Дарби стоеше до прозореца.

— Искам да направя едно изявление за пресата — заяви Войлс.

Луис му подаде ситно изписан лист. Грей започна да си записва.

— Първо, точно преди две седмици получихме копие от досие „Пеликан“ и на същия ден го изпратихме в Белия дом. Беше предадено лично от заместник-директора Луис на мистър Флетчър Коул, който го получи заедно с редовния ни доклад. Специалният агент Ерик Ийст присъстваше на срещата. Според нас вътре имаше достатъчно материал за започване на разследване, но това не стана веднага. След шест дни мистър Гавин Верхик, юридически съветник на директора на Бюрото, бе намерен убит в Ню Орлиънс и ФБР незабавно предприе пълно разследване на случая „Виктор Матис“. Бяха включени повече от четиристотин служители от двайсет и седем бюра, заработени са над единайсет хиляди часа, разпитани са над шестстотин души, извършени са проверки в пет страни. В момента разследването е в пълен ход. Според нас Виктор Матис е главният заподозрян в убийствата на съдиите Розенбърг и Дженсън, затова сега се опитваме да го открием.

Войлс сгъна листа и го подаде обратно на Луис.

— Какво ще направите, ако намерите Матис? — попита Грантам.

— Ще го арестуваме.

— Имате ли разрешително?

— Ще получим. Съвсем скоро.

— Имате ли представа къде може да е?

— Честно казано, не. Опитваме се да го открием вече седмица, но засега без резултат.

— Имаше ли някаква намеса от страна на Белия дом в разследването на случая „Матис“?

— По този въпрос ще говоря, ако думите ми не се записват. Съгласни ли сте?

Грей погледна към главния редактор.

— Съгласни — кимна Фелдман.

Войлс се взря в него изпитателно, после обиколи с поглед Кийн, Краутхамър и Грантам.

— Нищо няма да се записва, нали така? Не можете да използвате онова, което ще кажа, при никакви обстоятелства. Разбрахме ли се?

Те кимнаха и зачакаха. Дарби също.

Войлс хвърли към Луис поглед, изпълнен с подозрение.

— Преди дванайсет дни президентът на Съединените американски щати ме помоли в Овалния кабинет да сваля Виктор Матис от списъка на заподозрените лица. С други думи, да преустановя разследването.

— Посочи ли някаква причина? — запита Грантам.

— Тя е очевидна. Каза, че ще стане много неудобно за него и че шансовете му при следващите избори сериозно ще пострадат. Според него досието не съдържало нищо важно, но ако почнело някакво разследване, тогава пресата щяла да научи за него и той щял да пострада политически.

Краутхамър слушаше с отворена уста. Кийн се взираше в масата. Фелдман попиваше с невъобразимо удоволствие всяка дума.

— Сигурен ли сте? — пак попита Грантам.

— Записах разговора ни. Записът е у мен, но няма да разреша на никого да го изслуша, освен ако президентът не отрече, че се е състоял.

Настъпилото мълчание продължи доста дълго. Те наистина се възхищаваха от тоя малък негодник. Записал разговора!

Фелдман се изкашля.

— Видяхте материала. Има едно забавяне от страна на ФБР от момента на получаване на досието до започването на разследването, което трябва да се обясни.

— Имате изявлението ми. Нищо повече не мога да кажа.

— Кой уби Гавин Верхик? — запита Грей.

— Не мога да навлизам в подробности за следствието.

— Знаете ли поне?

— Имаме известна представа. Мога да кажа само това.

Грей се огледа. Беше ясно, че Войлс няма да съобщи нищо повече за момента и всички се отпуснаха някак. Редакторите се наслаждаваха на чутото.

Войлс разхлаби връзката си и почти се усмихна.

— И аз имам един неофициален въпрос, ако разрешите. Как разбрахте за Морган, адвоката, когото убиха?

— Не мога да навлизам в подробности за следствието — ухили се злобно Грей.

Всички се разсмяха.

— Какво ще правите сега? — попита Краутхамър. Въпросът беше към Войлс.

— Утре до обяд съдът ще се произнесе дали да се даде ход на делото. Обвинителният акт ще бъде изготвен бързо. Ще се помъчим да открием Матис, но няма да е лесно. Нямаме никаква представа къде може да е. През последните пет години е бил повечето време на Бахамските острови, но освен това има къщи и в Мексико, Панама и Парагвай. — За втори път Войлс погледна към Дарби. Беше се облегнала на стената до прозореца и явно попиваше всяка изречена дума.

— Кога ще бъдат готови първите броеве? — запита Войлс.

— Машините работят цяла нощ. Почва се в десет и половина вечерта — обясни Кийн.

— В кое издание ще пуснете материала?

— Във вечерното. Няколко минути преди полунощ. То е най-голямото.

— Ще има ли снимка на Коул на първа страница?

Кийн погледна Краутхамър, който от своя страна се взря изпитателно във Фелдман.

— Струва ми се, че би трябвало. Ще те цитираме да казваш, че досието е било предадено лично на Флетчър Коул, когото също ще цитираме да заявява, че Матис е дал на президента четири милиона и двеста хиляди. Да, мисля, че лицето на мистър Коул трябва да се появи на първа страница, заедно с останалите.

— И аз така мисля — кимна Войлс. — Ако изпратя човек в полунощ, ще мога ли да получа няколко броя?

— Разбира се — усмихна се Фелдман. — Защо?

— Защото искам лично да занеса един на Коул. Искам да почукам на вратата му в полунощ, да го видя по пижама и да му хвърля вестника в лицето. След това искам да му кажа, че ще се върна с призовка от съда, а малко по-късно и с обвинителния акт. И съвсем малко след това — с белезници.

Каза го с такова удоволствие, че другите чак се стреснаха.

— Радвам се, че не сте злопаметен — обади се Грей.

Само Смит Кийн реши, че е смешно.

— Мислите ли, че ще бъде осъден? — запита невинно Краутхамър.

Войлс погледна отново Дарби.

— Той ще поеме удара заради президента. Би застанал пред наказателната рота, за да спаси шефа си.

Фелдман си погледна часовника и се надигна.

— Мога ли да ви помоля за нещо? — попита Войлс.

— Естествено. С какво можем да ви услужим?

— Искам да поговоря няколко минути с мис Шоу. Насаме. Ако тя няма нищо против, разбира се.

Всички погледи се насочиха към Дарби. Тя сви рамене в знак на съгласие. Редакторите и К. О. Луис се изправиха едновременно и излязоха от стаята. Дарби хвана Грей за ръката.

— Остани, моля те.

Двамата седнаха срещу Войлс.

— Исках да говорим насаме — каза директорът и погледна Грей.

— Той ще остане — заяви Дарби, — нищо няма да се записва.

— Много добре.

Тя побърза да атакува първа.

— Ако имате намерение да ме разпитвате, няма да говоря без адвокат.

— Нищо подобно — поклати глава той. — Просто се питах какво смятате да правите от тук нататък.

— Защо трябва да ви казвам?

— Защото можем да ви помогнем.

— Кой уби Гавин?

Войлс се поколеба за миг.

— Никакви записи, нали?

— Никакви записи.

— Ще ви кажа кой според нас го е убил, но първо вие ми кажете за какво разговаряхте с него, преди да умре.

— Обадих му се няколко пъти. В събота и неделя. Уговорихме се да се срещнем миналия понеделник и да напуснем заедно Ню Орлиънс.

— Кога за последен път говорихте с него?

— В неделя вечерта.

— И къде беше той?

— В стаята си, в хотел „Хилтън“.

Войлс пое дълбоко дъх и вдигна очи към тавана.

— И с него уговорихте срещата в понеделник?

— Да.

— Познавахте ли го отпреди?

— Не.

— Човекът, който е убил Гавин Верхик, е бил същият, с когото сте се държали за ръка, когато са му пръснали мозъка.