Въоръжен срещу нарастващата жега със стандартен тропически шлем, който грижлив човек бе оставил в пощенската станция, Джо се отправи пеш към канцеларията на началника на полицията.

Старши полицейският инспектор беше студен, старши полицейският инспектор беше сърдит и не изрази удоволствие от това, че го вижда, макар това да го освобождаваше от задължението да се занимава със случай, който определено считаше за празна работа, разкрит — както се изрази — „от жените“. След бегъл поглед към лентите на ордените върху гърдите на Джо с облекчение установи, че си има работа ако не с войник, поне с някого, който е бил войник.

Огледа го внимателно с пронизващи сини очи — студени и недоверчиви.

— Не знам какво, по дяволите, ще откриете в тази история, Сандиландс! И моля ви, не си мислете, че е моя идеята да ви губя времето с нея! — започна началникът на полицията без предисловие. — Не ми се иска предварително да споменавам каквото и да било, което сами бихте установили, но според мен това е пълен абсурд, а дори да не беше пълен абсурд, разполагаме с остаряла следа. Много остаряла следа. И при най-малкото нещо, с което мога да ви помогна — макар че не си представям с какво, — уведомете ме. Като начало, тук имаме хроничен недостиг на персонал. Губернаторът любезно предлага да определя офицер, който да ви съдейства. Лесно му е на него! Назначих ви един полицейски хавалдар7. Наурунг Синх. Английският му е доста добър, ще видите, стига да не го пришпорвате. Работил е една година като преводач в британско поделение, пък и — усмихна се сдържано — нямаме друг. Много е амбициозен и ви препоръчвам да не вярвате на всяка негова дума. Старае се да угажда, ако разбирате какво имам предвид. Ще го повикам след малко, а междувременно — откъде искате да започнете?

Без да даде на Джо възможност да отговори, той продължи:

— Предполагам, че искате да започнете от къщата на Съмършам — той подхвърли един ключ на масата. — Вземете Наурунг със себе си — той ще ви разведе. Не че има много за гледане. Доста отъпкано беше, когато пристигнах там. Аз самият бях в местния град по време на инцидента… — той си прочисти гърлото и се размърда неловко.

Джо мълчаливо го изчака да продължи.

— Случва се по някоя и друга дребна кражба. На пазара. Когато ми съобщиха за нещастното събитие, сума народ, в това число и слугата, се беше мотал из помещението. Поне трима човека бяха пипали бръснача… Самият Съмършам бе облян в кръв, цялото семейство и прислугата се щураха напред-назад, ревейки, и насред всичко това госпожа Дръмънд снимаше, без да й мигне окото!

— Всичко ли беше почистено? — попита Джо.

— Индия е топла страна — отвърна Бълстроуд, — мисля, че няма нужда да ви го напомням. Тук няма хладилни камери за съхранение на… ъ… трупове. И не можеш да оставиш кръвта ей така разплискана до безкрайност. Накратко, трябваше да заповядам да се почисти всяка повърхност, върху която имаше кръв. С изключение на това, всичко останало е както го заварих при влизането си.

Сърцето на Джо се сви. Стара и заличена следа. Нарочно заличена? Подозренията на Нанси започваха да пропукват неговата обективност.

— Предлагам да им хвърлите един поглед — каза Бълстроуд, поставяйки на масата свитък листове. — Нямах време да ги препиша — ние не сме в състояние да призовем взвода писари, както, предполагам, сте свикнали в Скотланд Ярд, — така че не ги губете, за бога. Сведенията, свързани с останалите смъртни случаи, жените ги разпространяват в обработен вид. Отделил съм копията от полицейските разпити по всеки случай. Огромна архива, опасявам се! А за нея Наурунг не би могъл да ви е от помощ — не чете твърде добре на английски. Ще трябва да напредне, за да стигне до желаното място в полицията. Въпреки това, питайте го за всичко — къде да отидете, с кого да говорите, кого да поздравявате и кого да не поздравявате и така нататък. Все пак, като ги прочетете, поне ще успеете да успокоите дамите. Да усмирите клопането в мургикхана…

— В…?

— В курника. Така наричаме стаята на жените в Клуба. Хм! Затворят ли я, половината от проблемите ни ще изчезнат. Животът ще стане много по-лесен. Във всеки случай, Сандиландс, мен няма да ме чуят, вероятно ще чуят някого, който е наясно с всичко, щом е от Лондон. Закачете си ордените, изперчете се пред тях и им кажете да не си тревожат хубавите малки главички — това е всичко, което трябва да сторите. — Бълстроуд осъзна, че тонът му се изражда до язвителен, и добави отривисто: — Намерих ви кабинет, освен ако не желаете нещо по-добро. Тясно местенце, опасявам се. Канцеларският склад беше там. Попочистиха го. Има бюро, два стола и прозорец. Няма телефон, но винаги можете да използвате моя. Сега нека ви предложа едно питие.

Джо бе взел решение да не близва алкохол до обяд, но изведнъж идеята за уиски със сода го примами и той прие. Началникът на полицията наля две уискита и подаде едната чаша на Джо. Звънна с малко звънче, вратата се отвори и влезе Наурунг Синх. Наурунг беше висок и внушителен. Въпреки буйните му мустаци, Джо предположи, че не е на повече от двайсет и пет. Връхната част на полицейската му униформа завършваше със син тюрбан. Поклони се без особено раболепие и се усмихна с дискретна, но приятелска усмивка.

Началникът на полицията се изправи на крака, заговори бързо на хинди, а сетне рече:

— Оставям ви, Сандиландс. Да ви дам възможност да изчетете тези книжа. Оставям Наурунг тук, за да го питате за всичко, което ви интересува. О, между другото, сивите ще ви чакат за лек обяд. Един часа. Наурунг ще ви покаже пътя.

Джо притегли към себе си купчината листове и даде знак на Наурунг да седне. Сикхът се поколеба. Кацна за момент съвсем на крайчеца на стола, стана без нужда, за да оправи транспаранта и не седна повече.

„Ще трябва да разбера кого да поздравявам и кого да не поздравявам, помисли си Джо, но ще трябва също да разбера на кого да предлагам стол и на кого да не предлагам. Очевидно сикхският полицай няма право да седи. Сещам се за няколко офицери от столичното, дето не биха позволили на полицай да седи в тяхно присъствие… Гледай ти, навсякъде е еднакво.“

Той реши да прегледа документите пред себе си. Те бяха различни по вид и размер, написани на какви ли не листове, някои на подписана от частни лица хартия за писма, други на листове с редове и с държавния воден знак. Някои бяха изписани с почерк на образовани англичани, свикнали с гръцката азбука, други — с надиплените и натруфени калиграфски букви на индийските писари.

— Наурунг — обади се той, — чел ли си ги?

— Опитах се, сахиб, но не мога да чета добре на английски.

— Знаеш ли за тези истории?

— Чувал съм ги.

— Ти си полицай с опит. Старши инспекторът смята, че няма нищо подозрително, просто серия от… — щеше да каже „съвпадения“, но промени думата и продължи: — Серия от случайности… серия от неща, станали случайно по едно и също време. Как мислиш?

— Не мисля, че е съвпадение, сахиб.

Очите им се срещнаха за миг.

„Този индиец ще ми стане симпатичен“, помисли си Джо.

— Кажи ми — поде той, — разглеждаме пет — може би повече — мистериозни смъртни случая в продължение на дълъг период. В тях няма нищо мистериозно — единствената загадка е в това, че са станали в един и същи месец от годината. Не мога да повярвам, че само госпожа Дръмънд го е забелязала. И другите сигурно са го коментирали. Кажи ми сега, Наурунг, какво разправят хората?

Събирайки мислите си, докато Джо говореше, Наурунг бавно изрече:

— Хората не считат, че е съвпадение.

— Е, ако отхвърлим вероятността за съвпадение, какви са алтернативите ни?

— Остава версията за мръсна игра, както се казва.

— Значи открито се говори, че е било мръсна игра?

— Сахиб, питате ме какво разправят хората и аз ви отговарям какво разправят хората. Но има трето обяснение, за което доста се шушука. Не искам да изглеждам като невеж индиец — „местните са толкова суеверни“ — мисля, че понякога така се казва?