— А тук, какво означава това В. С.?

— А, да, това сигурно е младият сахиб Темплар, сър. Означава „временна служба“. Добре си го спомням. Той бе назначен тук на временна служба за известно време, преди да бъде причислен към сивите с официално обявление в държавен вестник и да поеме към границата, за да се присъедини към своя полк. Много любезен млад джентълмен, сър, и както виждате, не е бил пиян — само две чаши портвайн.

— Твърде умерен, може би не е бил достатъчно богат, за да е в крачка с Кавалерията на Бейтмън?

— Много вероятно, сър.

Тръпки на вълнение преминаваха по гърба на Джо. Той прегледа списъка отново. Пред него бе списъкът на бъдещите вдовци. Първите четирима бяха изгубили съпругите си горе-долу все около тази дата. За петия не се знаеше нищо. Ако жестоката теория, която започваше да се оформя в ума на Джо, трябваше да бъде доказана, този пети офицер, този Ричард Темплар може би държеше ключа към загадката. А Съмършам? Без съмнение той би могъл да хвърли малко светлина върху това съдбоносно събиране? Джо бе поразен от разтърсваща мисъл. Зловещата забава се бе състояла далеч преди войната — Съмършам не е бил женен по това време, по всяка вероятност дори не е бил срещнал бъдещата си съпруга — Пеги тогава е била на не повече от десет.

Полицаят прехвърли в ума си информацията, която бе прочел и чул през последните няколко дни. На този ден през 1910 г. само Кармайкъл и Форбс са били женени. Техните съпруги са били първи в списъка с убитите. Симс-Уорбъртън се оженил през 1912 г. и жена му е била удавена през следващия март. И тогава настъпила паузата. Не заради войната, както той — както всеки — бе допуснал, разбира се, а защото в тази група съпругите се изчерпали! И след осем години Съмършам бил повишен в чин капитан. Джо се сети за ужасната поговорка на Кити — „Капитаните трябва да се оженят“. Капитан Съмършам се възползвал от привилегията, а през март следващата година овдовял.

Той бе търсил; Нанси бе търсила. Наурунгови, баща и син, търсеха в ума си и търсеха физически да открият връзка — нещо, каквото и да е, което да обедини тези жертви и дяволската серия престъпления. Дали това можеше да е връзката? Връзка, обединяваща не жените, а техните съпрузи? Би ли могъл фактът, че са вечеряли заедно вечерта на първата трагедия, сериозно да се приеме като тяхна обща цел? Случайна ли е била сбирката им? Нямаше ли по-дълбок, по-злокобен мотив зад пиянската им вечеря?

Джо си повтори на глас имената, Суман го гледаше недоумяващо, като с мълчанието си даде знак, че е разбрал, че забавното разследване бе придобило нов и сериозен мащаб.

— Кармайкъл, Форбс, Симс-Уорбъртън, Съмършам и младият Темплар — промърмори полицаят. Очевидно нищо общо помежду им; напълно различни по характер и възраст. На пръв поглед изобщо не става дума за приятелско събиране.

Смайваща мисъл му дойде наум. Ами ако всички тези мъже бяха любовници на Доли и Прентис следваше някакъв пущунски обичай да убива техните съпруги? В мига, в който тази идея се оформи, той я отхвърли. Защо ще вечерят всички заедно, и то точно вечерта, в която загива Доли? И дори живото му въображение не можеше да чифтоса Доли с извънредно непривлекателния Кармайкъл или с „любезния млад джентълмен“ Темплар.

И възникваше въпросът за Прентис. Първият опечален, пакостникът на групата, онзи, за когото не се знае нищо. Каква е връзката му с останалите от компанията? Ако изобщо имаше връзка? Той също е мартенски вдовец. От мъжете в списъка Съмършам бе някъде тук в базата. Сутринта Джо щеше да го разпита отново. Но междувременно имаше друг свидетел, на непосредствено разположение.

— Вие бяхте ли тук онази вечер, бабу джи? — попита Джо.

— О, да. На скромна длъжност по това време. Помощник-писар заради безредиците. Но бях там и помня пожара. Пожара в къщата на полковник Прентис. Беше ужасно. Доста неща си спомням… — гласът му заглъхна.

— Какво си спомняте в общи линии? — запита Джо. — Кажете ми, ако можете в едно изречение, най-важното от онази вечер!

— Пълен хаос, сър! Пълен страховит хаос! Темплар сахиб и началникът на медицинската служба призоваваха: „Хайде, момчета!“ Кармайкъл сахиб викаше: „Гледайте си работата! Стойте си по местата!“ Сигналната тръба свиреше, писъци и дори изстрели. А през това време сивите бяха твърде пийнали, за да мислят. Наблюдаваха огъня от верандата, като че ли имаше фойерверки, сър. Докато гледаше, Симс-Уорбъртън сахиб нареди да му се сервира на верандата шери бренди. Накрая докторът Форбс сахиб заповяда да му доведат коня. Всички отидоха в къщата, но твърде късно. А мемсахиб Прентис бе мъртва. Много позорна история. Но ние не си говорим за тези неща, защото сме рамо до рамо, хълбок до хълбок, като добри другари. На вас мога да ви го споделя, защото много време мина оттогава, а вие сте един от нас, в края на краищата. Но Кармайкъл се върна и имаше вид — мислих си тогава — на смъртник, не каза и думичка, а си отиде право вкъщи. А Темплар сахиб (той беше още момче; слугата му ми каза, че се бръснел на три дни) дълго плака онази нощ.

Най-много от всичко Джо имаше нужда от миг спокойствие или не толкова от миг, а от половин час спокойствие, за да асимилира това, което Суман току-що му беше казал. Щеше му се да поговори с Нанси. Погледна Суман в лицето — усмихнато, но загрижено — и му се прииска да преминат подробно през цялата вечер на 17 март 1910 г., но поглед към часовника му подсказа, че го чакаха — почти закъсняваше — за вечеря у Нанси, и с прекалено щедри и няколкократно повторени думи на взаимно уважение те се разделиха.

Дълбоко озадачен от всичко, което бе чул, Джо се отправи към къщата на Нанси, но щом прекоси площада, възпря го една мисъл. Тревожна мисъл, ужасяваща мисъл. Темплар! Какво се знаеше за Темплар? Къде беше той? Още ли бе жив? Най-вече — женен ли беше? Единственият участник във фаталната вечеря, за когото не се знаеше нищо, единственият участник в онази фатална вечеря, който може би имаше съпруга, а ако имаше съпруга — затваряйки цикъла, не беше ли тя в опасност? Как, по дяволите, човек можеше да разбере в осем часа в събота вечерта дали някакъв си неизвестен офицер от армията е женен или не?

Хрумна му радостна мисъл — чичо Джордж! Всезнаещият чичо Джордж, който разполагаше с всякакъв род информация. Телефон? Къде бе най-близкият телефон? Имаше телефон в мрачната преградена кабина във вестибюла в офицерската столова. Дали работеше? Джо се сети, че досега не бе провеждал телефонен разговор в Индия.

Пое към кабинката и в тъмното съзря малка дървена кутия с ръчка. Не съвсем уверен, той вдигна слушалката и завъртя ръчката. За негова изненада и възхита почти на мига делови евразийски глас, изяждащ сричките, каза:

— Номерът, моля?

— Не го знам — подхвана Джо. — Искам да се свържа с изпълняващия длъжността губернатор на Бенгал в Калкута. Сър Джордж Джардайн.

Отговорът дойде веднага:

— Имам го този номер, сър.

Скотланд Ярд не можеше да се справи толкова експедитивно. След кратка пауза се обади мек глас на английски.

— Резиденцията Калкута.

— Бих искал — каза Джо — да разговарям с губернатора. Инспектор Сандиландс е на телефона. Спешно е, моля.

— Сър Джордж се готви да вечеря — съобщи хладно гласът.

— В такъв случай — настоя Джо — ще трябва да му кажете, че го търся. Възможно най-бързо, моля.

Джо дочу следния разговор.

— Кой?

— Някой си инспектор Сандиландс.

— О! А? Свържи ме.

И след кратко пращене и бръмчене дрезгавият глас на чичо Джордж.

— Сандиландс! По важен въпрос ли ме търсите? Казвайте колкото можете по-бързо, моля ви! Тъкмо излизам да вечерям.

— Може да се окаже важно — каза Джо — и по-късно ще ви обясня защо ме интересува, но един подофицер, Ричард Темплар, е бил разквартируван в базата през 1910 г. На временна служба. Присъединил се е към своя полк на северозападната граница. Спешно ме интересува дали е женен.