— Ще ми разкажеш ли какво сънуваш?

Кихльо се поколеба.

— Ами… сънувам родителите си — поде той, — а също и родната планета. Онази, в ядрото…

— Разбира се, че ще я сънуваш — кимна усмихнато медикът.

— Има и други сънища. Те са… различни. Малко ме е страх от тях. Защото… понякога виждам едни буболечки. Цели облаци. Летят към мен, обгръщат ме… влизат през носа и устата ми, забиват се в кожата, жилят… те са като светулки — приключи той разтреперан.

— Кога си виждал светулка?

— А… само на картинка.

— Но светулките не жилят, Кихльо — отбеляза медикът. — Освен това след ужилване остава подутина, която сърби. Откривал ли си по тялото си такива?

— Не, не. Нищо подобно… всъщност чувствам сърбеж, но сякаш е вътре в главата ми. Различен е, защото ме подтиква да научавам повече за разни неща.

— За какви неща, Кихльо?

— За разни — отвърна уклончиво Кихльо. Не го биваше да разказва за сънищата си и как иначе, след като сънят е нещо неуловимо, лишено от точни измерения. Думите, за разлика от него, са ясни и конкретни. Освен това не познаваше толкова добре английския, за да описва преживяното, а програмата може би не владееше хичиянски. Във всеки случай разговорът беше започнал на английски и нямаше как да го промени.

Но медикът кимна разбиращо.

— Така, така, Кихльо. Тези съновидения символизират напълно естествения детски интерес към сексуалния живот на неговите родителите. Може би са свързани с преживени от теб психотравми. Сигурно не си даваш сметка, но през последните седмици си бил подложен на далеч по-голям стрес, отколкото за всичките години преди това.

— Уф — въздъхна Кихльо, макар да го знаеше.

— Освен това — продължи програмата, — не бива да забравяме общото безпокойство, което цари на Земята. Досещаш се, че намеквам за Враговете.

— Те са ужасни — съгласи се Кихльо.

— Особено за едно впечатлително дете като теб, което току-що се е разделило с родителите си и с напрегнатия живот на Колелото. — Медикът се покашля многозначително и внезапно смени темата. — А сега, искаш ли да ми разкажеш за твоите дневници?

Кихльо въздъхна.

— Да. Те ми помагат да преодолея носталгията.

— Много добро лечение — съгласи се медикът. — Но, Кихльо, необходимо ли е да описваш всичко с толкова големи подробности? Човек би си помислил, че се опитваш да съставиш цяла енциклопедия. Не смяташ ли, че ще е добре, ако прекарваш по-малко време над дневниците и повече в игра с твоите съученици?

— Ще се помъча — обеща Кихльо и когато се прибра в стаята си, написа само едно изречение:

„Човешките програми не разбират нищо от хичиянски деца.“

По-късно същата вечер нанесе и други неща, които нямаха нищо общо с тази забележка.

Не ме интересува какво ще каже Алберт, истината е, че изпитвам непреодолима жал към Кихльо. Към Онико също. Както и към този — как беше — Харолд Врочек. Харолд не е чак толкова лош. Просто не е имал възможност да се научи да бъде добър.

Тримата продължаваха да прекарват много повече време заедно, отколкото с останалите си съученици, макар Харолд да се възмущаваше открито всеки път, когато Онико и Кихльо отиваха при информационните машини.

— Божичко! Нима смятате, че трябва да научите всичко, което се съхранява там?

— Стига да можем — отвърна простичко Онико. Отчаян, останал съвсем сам, Харолд все по-често се прибираше в стаята си и от нямане какво друго да прави, преглеждаше уроците. Постепенно, за изненада на всички, оценките му започнаха да се подобряват.

Половината от ястията, които им даваха в столовата, бяха от заводите „Чон“. Съвсем наблизо, на един от близките острови, беше построен такъв завод, черпещ суровини от морските дълбини. За изненада на Кихльо повечето от съучениците му предпочитаха „прясна“ храна, която, както с ужас откри, се добиваше от истински, специално отглеждани за целта домашни животни. Запази чувствата за себе си, тъй като не знаеше как ще реагират останалите, ако ги сподели с тях. По-късно установи, че месоядството не е най-отвратителната черта на хората. Имаше и други.

През втория месен от пребиваването им на Мороа в живота на Кихльо се случиха две хубави неща.

Първото беше, че най-сетне пристигна хичиянското му легло и незабавно беше инсталирано в стаята, която му бяха отредили. Сега вече можеше да се увие в меките повлекла на леглото и да скрие вътре главата си, както правеха всички хичиянци. Вярно, че си навлече присмеха на много от съучениците, но беше готов да го преглътне. Сънищата обаче не изчезнаха, което беше странно.

Второто бе, че училищният наставник забеляза несъответствията между настройката на медицинската програма и нуждите на едно хичиянско дете и незабавно поиска да се извърши необходимото препрограмиране. Новата програма, която при срещите с него приемаше облика на красив млад хичиянец с медна кожа и дълбоки, проницателни очи, бързо спечели доверието на Кихльо, и то до такава степен, че той предложи на Онико да се среща с нея. В края на краищата бе постигнат компромис и когато дойде време за поредния преглед, сестрата ги покани в отделна стая, където вече ги очакваха както познатият на Кихльо млад хичиянец, така и жена на средна възраст, седнали зад невисоко масивно бюро. Имаше и столове за децата.

— Решихме, че ще е по-добре, ако ви извикаме двамата — заговори жената на Онико, при това на хичиянски! — Защото имате много общи черти.

— И двамата сънувате сходни сънища — вметна хичиянецът. — Дребни, блестящи насекоми, които ви нападат и жилят. Но никога не ви причиняват силна болка.

— Но се явяват отново и отново.

— Точно така — кимна Кихльо и погледна към Онико. Тя също кимна.

— Освен това и двамата не проявявате интерес към спорта — рече жената. — Мога да оправдая Онико, която все още има проблеми с адаптацията към земната гравитация. Но ти, Стернутатор, си в отлична форма. Никой от вас не гледа пиезовизия. Не ви интересуват първенствата по футбол, бейзбол, джай-алай…

— Честно казано, намирам ги за скучни — призна Кихльо.

— Вслушай се в думите си, Стернутатор — подхвърли хичиянецът. — Нима говориш като десетгодишно дете?

— На мен ми изглежда съвсем нормален — намеси се Онико. Жената кимна.

— Проверихме какво ви е интересувало в информационните машини. Темите са много и обхващат различни полета на познанието. Ето ти, Онико. С какво те привлича идеята за полети със скорост по-голяма от тази на светлината?

— Просто ми е интересно — отвърна изненадано Онико. — Нима в това има нещо странно?

— Едва ли. Ами ти, Стернутатор. Ти също си намираш чудновати теми. Издирвал си координатите на всички хичиянски изследователски станции, занимавал си се с историите на хичиянските експедиции, принципите и способите за проникване в черните дупки. При това, подобно на Онико, интересът ти често граничи с вманиачаване, изучаваш и най-малките подробности и детайли от… — гласът й внезапно се промени и тя заговори с променен до неузнаваемост официален тон:

— Деца, току-що бе излъчено извънредно важно съобщение. Директорът иска да бъде сведено до знанието на всички ученици, затова прекъсваме нашата беседа.

Децата се завъртяха на столовете и впериха погледи в стенния екран. Той се озари в сребисто сияние, което избледня, заменено от образа на човешко лице със сериозно изражение.

— …ето още една част от разшифрованото послание:

„Общият брой на съществуващите понастоящем в галактиката раси, които са достигнали споменатото ниво на развитие или дават признаци, че ще го направят, е единадесет. Само три от тях познават междупланетните пътешествия и една от тези три използва реактивни системи за движение в Айнщайновия космос. От останалите, още две раси вероятно ще овладеят космическите полети до няколко века. Другите са на различни стадии на първобитния строй.“ — Човекът от екрана кимна сякаш на себе си и продължи: — Цялото послание, след разшифроване, е с продължителност девет часа, макар в действителност да представлява само един краткотраен изблик на енергия. Все още не е открит първоизточникът на излъчването, знае се само, че по някакъв начин се е озовало в земната спътникова мрежа, откъдето е било излъчено в посока към кугелблица. Изглежда за целта е била използвана Токийската предавателна кула. — Мъжът млъкна, вперил стоманеносивите си очи в невидимата аудитория. — Трябва да ви припомня, че след решението на Обединената служба за наблюдение на Убийците бяха забранени каквито и да било излъчвания с ПБС-скорост в посока към Наблюдателното колело или кугелблица.