— Знаеш ли… интересно ще ми бъде да чуя неговата история.

— Ами върви тогава — подкани ме Еси.

— Какво? О, имаш пред вид да пратя двойник и…

— Не двойник, глупчо. Не виждаш ли? Оди носи пашкул. Вътре сигурно има древен. Съхранен и безтеселен също като мен и теб. Тъй че защо не попиташ неговия древен, а?

Погледнах с любов моята любов.

— Еси, нямаш представа колко невероятно интелигентна си всъщност. И красива също — добавих припряно. Същевременно потърсих контакт с пашкула. Наистина ми беше интересно да узная какво се е случило с Оди.

Естествено, интересът ми не беше самоцелен, а подхранван от съвсем конкретна причина.

Оди беше пилот по призвание. Пилот с дарба. Беше летял с балони из горните слоеве на Венера, с ултралеки самолети над Земята, със совалки до Гейтуей, с частни реактивни яхти на планетата Пегис, както и с грамадни космически лайнери, които достигат всички точки на галактиката. Пречупен през призмата на гигантския му опит, полетът с хичиянски кораб не би изглеждал по-различен от изброените. „Може ли аз да задам курса?“ — попитал той хичиянския Капитан, защото, първо, бил уверен в способностите си, и, второ, му се щяло да покаже, че е от ентусиастите.

Капитана принадлежал към същата партия и затова махнал заповеднически на своя пилот да освободи мястото, което Оди своевременно заел. Какво да се прави, на борда неговият глас е закон.

Оди нямал намерение да започва полета си с хленчене. Постарал се да прикрие вълнението си, седнал във V-образната седалка, прочел внимателно всички показания на екрана, след това се пресегнал и сграбчил решително щурвала. Наложило се да употреби цялата си сила, за да го премести. Било минало доста време от последния път, когато се занимавал с подобно нещо. Новопостроените от земни инженери кораби били изключително лесни за управление.

— Знаете ли, едно време все се чудехме на тези ваши спирали за управление — подметнал, колкото да завърже разговор.

— Да? — завъртял глава Капитана. — И какво за тях?

— Ами… защо се местят толкова трудно?

Капитана огледал екипажа си учудено, сетне втренчил очи в Оди. Протегнал ръка и докоснал с пръст спиралата на щурвала. Тя се преместила без никакво видимо усилие.

— Кое му е трудното? — попитал той с изражение, което можело да означава обида или загриженост.

Оди огледал крехката, стройна фигура на хичиянеца. Стиснал щурвала и го изтеглил към себе си, докато десният вертикален маркер се изравнил с последния жлеб. Било точно толкова трудно, колкото и преди.

Докато посягал към стартовата ръчка, минало му през главата, че пътуването няма да е точно такова, каквото предполагал.

Щяло да бъде изпълнено с изненади.

Корабът се разтресъл едва забележимо и сменил режима на полет. Почти нямало нужда да се намесва поне за известно време в управлението и той решил да задоволи любопитството си по отношение на някои други въпроси, които дълго време вълнували съзнанието му.

— На времето този пулт за управление беше голяма загадка за нашите специалисти — подел с привидно безгрижен тон. — Първо, защо мониторите са пет? Някои смятаха, че вие, хичиянците, сте вярвали в петте измерения.

Капитана изсъскал шумно и сухожилията, които се сплитали пред тесните му гърди, изразили съвсем видимо усилието му да разбере въпроса. Английският му бил доста добър, но изглежда не умеел да разпознава нюансите, вложени в някои изрази.

— Да сме „вярвали“, Оди Уолтърс? Въпросът не опира до „вяра“. Научните концепции не се основават на „вяра“, както вашата религия.

— То си е така. Но вие вярвате ли, че пространството има пет измерения?

— Разбира се, че не — отвърнал изненадано Капитана. — Пространството няма пет измерения.

— Ей че се успокоих. Защото, ще ви призная, толкова съм се мъчил да си представя…

— То има девет — обяснил Капитана.

По време на полета до ядрото спрели за кратко, защото Капитана бил оставил няколко хичиянски кораба в нестабилна орбита. Обяснил, че това криело опасност. През годините, които щели да прекарат в ядрото, машините можели да бъдат разрушени, а нито един хичиянец не обича да оставя полезни предмети на произвола на съдбата.

— Години ли? — подскочил като ужилен Оди. — Аз пък мислех, че това пътуване ще отнеме няколко месеца. Колко години?

— Месеци — да — кимнал Капитана. — Но само за нас. Навярно знаете, че нашият Дом е разположен в черната дупка.

Станало така, че когато Капитана назначил един от заместниците си да се занимава с орбиталните кораби, Джени Йе-ксинг изразила желание да отиде с него. Заявила направо, че би искала да отлети с един от корабите на Земята. Нямала никакво намерение да изгубва години от живота си.

Капитана нямал нищо против, Нито пък Оди, колкото и да изглежда странно. И без това бил доста объркан от чутото и вече не знаел на кого да вярва.

Не сме ли изпадали всички в подобно положение?

Сигурно е било доста странно да попаднеш изведнъж на хичиянски кораб със собствен екипаж. Не само за Оди и хората му, но и за хичиянците, въпреки че поне те преди това били срещали тези космати двукраки. Не виждам никакъв смисъл да ви предавам затрудненията, които Оди изпитал при опитите си да овладее представата за деветмерно пространство, както и да схване поне някои основни правила от хичиянската аритметика. Всичко на този кораб му изглеждало причудливо и странно — „седалките“, с жлебове за хичиянски пашкули, „леглото“, наподобяващо сламена бала, в която скелетоподобните същества се заравяли… да не говорим за тоалетните.

Все пак с течение на времето започнал да гледа на своите петима хичиянски спътници като на отделни личности и това му помогнало по-бързо да се адаптира.

Първо се научил да разпознава Капитана, заради мургавата му окраска и мъхестото подобие на коса по темето, а също и благодарение на добрия му английски. Бял шум била дребната женска с почти златиста кожа, която доближавала фертилния си период, и това я безпокояло. Мелез имал сериозни затруднения в произнасянето на малкото английски думи, които знаел. Избухлив притежавал ненадминато чувство за хумор и забавлявал останалите с неизчерпаемите си шегички, някои от тях доста мръсни — ако можело да се вярва на преводите на Капитана.

Всичко потръгнало още по-добре, когато на Капитана му хрумнала великолепната мисъл да го снабди с хичиянски пашкул — естествено, преустроен за целта. Както му съобщили, била премахната онази функция, която била не само безполезна, но и опасна за здравето му. Микровълновият радиационен генератор. Хичиянската раса се появила и еволюирала на иначе много приятна за обитаване планета, чиято звезда за нещастие се намирала в близост до активен газов облак. От най-ранни времена планетата била излагана на солидни дози Бремстрахлунгова радиация и хичиянците били привикнали с това, също както хората са свикнали със слънчевата светлина. Естествено, когато започвали да пътуват сред звездите, хичиянците се погрижили да вземат „светлината“ със себе си.

На по-късен етап от развитието си открили как да запазват най-съществената част от съзнанието на умрелите и тогава пашкулите се сдобили с втора функция. Във всеки от тях се съдържа по един съхранен древен. Та както споменах, Оди също получил свой древен. За негова изненада, личността вътре принадлежала на жена на име Дваж, която била починала само преди няколко седмици.

Това била последната стъпка към сближаването между Оди и хичиянците.

Вселената е малка, не смятате ли?

Както Оди привиквал с Капитана, така на свой ред хичиянецът свиквал с него — достатъчно, за да започнат разговор за нещо, което не му излизало от ума. Получил тази възможност, когато Оди попитал за Враговете.