„После“ в представите на хичиянците означавало доста голям период от време. Когато приключили със задачата, експедицията си тръгнала. На борда царяло униние. Нямало никакъв смисъл да чакат отговора. По-добре да се върнат след известно време, когато ленивците открият плочките, разберат за какво става дума, преодолеят първоначалния шок и пратят свое послание. Дори тогава размяната на съобщения би отнела ужасно много време, поради което не си заслужавало някой да й посвети живота си. Вместо това оставили в един модул на орбита най-малко полезния от Древните предци, обяснили му какви въпроси вероятно ще му бъдат задавани и какво трябва да отговаря и си тръгнали, обричайки го на няколко десетилетия самота. По най-оптимистични преценки били необходими поне петдесет години, докато се стигне до някакъв по-съществен стадий за размяна на полезна информация. Оказали се прави.

Двайсет дни след пристигането им в орбита около Ленивец, Тангент вече била готова за започване на истинската работа.

Древният, когото предишната експедиция оставила, за нещастие бил престанал да функционира, макар че преди това изпълнил задачата си. След продължителна размяна на въпроси и отговори, съхранената информация очаквала да бъде анализирана. С помощта на радарно устройство, или по-точно хичиянски еквивалент на използвания от хората радар, били определени настоящите местоположения от скупчвания на ленивци, както и на други масивни обекти, които биха могли да затруднят навигацията. Била осъществена и ПБС8-радиовръзка с родните планети, изпратили събраната информация и скоро получили от Сковаваща сила одобрение на преводите им, както и насърчения да продължават в същия дух. За всеки случай извършили проверка на всички специални системи на кораба, на които предстояло да бъдат използвани в нестандартни условия.

Имало още един хичиянски прибор, на който възлагали значителни надежди, ала той не ги оправдал. Приборът имал комуникативно предназначение, но това, което предавал и приемал, не било информация, а „чувства“. Поставен като шлем на главата, той бил в състояние да долавя „емоционалните колебания“ на други същества в пределите на цялата планета.

По-късно това устройство се прочуло с прозвището „кушетка на сънищата“.

Във всекидневната практика този прибор се използвал главно за полицейска работа. Хичиянците не преследват престъпленията. Те ги прекъсват в зародиш. Колебанията на разстроения ум, готов да извърши противообществена постъпка, могат да бъдат засечени още на най-ранния стадий. Малко след това на място бива изпратена група за психоемоционална корекция, която прибира увредения субект и го подлага на лечение.

С помощта на същите тези „кушетки“ вече било определено, че вуду-прасетата се намират достатъчно близо до разумно състояние, за да бъдат държани под постоянно наблюдение. Според специалистите „чувствата“ им надминавали по сложност тези на най-високо развитите животински видове. Ето защо изследването с този прибор било стандартна практика при междузвездните експедиции и корабът на Тангент не правел изключение. Надявали се с помощта На „кушетките“ да прослушват „емоционалните вълнения“ на ленивците, да регистрират „тревогите“ и „радостите“ им.

Не, „кушетката“ на кораба съвсем не била повредена. Тя проработила, но по съвсем безполезен начин. Подобно на мислите, чувствата на ленивците също се нижели с безнадеждна мудност. По този повод Кварк произнесъл мрачно, след като си свалил шлема:

— Със същия успех можем да изследваме чувствата на седиментната скала по отношение на утаяването.

— Продължавай да опитваш — инструктирала го Тангент. — Ще ни бъде от полза някой ден, когато започнем да ги разбираме.

По-късно, когато си припомнила тези думи, тя си дала сметка колко погрешни са били представите й.

Разказах ви толкова много за Тангент и спътниците й, без да спомена нито думичка защо всичко това е толкова важно. Но повярвайте ми, наистина има голямо значение. Не само за Тангент, но за цялата хичиянска раса, за хората и в много голяма степен — за мен.

Добрият стар Алберт непрестанно ме обвинява в прекомерна бъбривост и затова ще се постарая да се придържам към най-същественото от фактите. А в случая то е, че Тангент и хората й направили нещо, което нито една експедиция преди това не извършила. Те извели от орбита техния специално брониран кораб и го насочили право надолу, към най-гъстите слоеве на атмосферата, с намерение да посетят ленивците на техен собствен терен — тоест торф.

Дори „торф“ не е най-правилната дума, но сигурно си давате сметка колко малко могат да ни помогнат земните термини, когато става въпрос за друга планета. Там нямало континенти. Поради особеното съотношение между силата на притегляне и състоянието на газовете, ленивците живеели в един постоянно подвижен газообразен океан, сред който се носели заедно със своите сечива, къщи, заводи, канцеларии и всичко останало, присъщо на всяка една цивилизация, разбира се, в техния собствен вариант. Излишно е да споменавам, че както хичиянците, така и хората не са в състояние да обитават подобна среда. Макар хичиянците да са изтъкнати специалисти по космическо инженерство и корабостроене, съществували известни опасения дали стените на звездолета им ще бъдат в състояние да издържат на неимоверното атмосферно налягане на планетата Ленивец.

Та както казах, тъкмо по тази причина преди да се спуснат надолу, те подложили всички системи на щателна проверка. Флокуленция и останалите Древни предци трябвало да останат на удължени дежурства, за да събират и анализират цялата постъпваща на борда информация.

— Готови ли сме? — попитала накрая Тангент, настанена на пилотското място в залата за управление и загърната в противонатоварваща мрежа, каквато носели и всички останали. Един по един ръководителите на сектори докладвали за своята готовност и след като ги изслушала, тя въздъхнала дълбоко.

— В такъв случай започвам снижаване — обявила Глейр. Корабът забавил орбиталната си скорост и се плъзнал право надолу, в студените, плътни, кипящи, отровни газове, сред които плували ленивците.

Проникването било рисковано, но корабът бил построен, за да издържа на подобни рискове. Ориентирали се на сляпо, поне в оптически смисъл, защото разчитали само на хидроакустични и оптически прибори, а на екраните в залата наблюдавали „домовете“ и други „постройки“ на ленивци. Екипажът следял картината със затаен дъх. Обектите наподобявали аморфни, кишави скулптури, като пластелинените играчки на децата. Ленивците били почти толкова неподвижни, колкото и техните „сгради“. Както женските, така и мъжките екземпляри се местели толкова бавно, че очите на хичиянците не били в състояние да регистрират каквато и да било промяна в състоянието им. Само неколцина мъжки, които били изпаднали във „възбуда“, като че ли леко потрепвали. С приближаването на кораба и други последвали примера им, което говорело, че новината за идването им се разпространява. И тогава Тангент допуснала първата грешка. Предположила, че движението на мъжките е причинено от внезапната поява на хичиянския звездолет. Само небесата знаят какво всъщност ги е подплашило, макар че обяснението изглеждало логично. Но не уплаха накарала мъжкарите да се понесат из околностите с подобна бясна и самоунищожителна бързина, а по-скоро болката. Високочестотните трептения, които предизвиквал при движението си корабът на Тангент, били нетърпими за ленивците. Нещастните им умове се гърчели в мъченическа агония и съвсем скоро най-слабите сред тях започнали да измират.

Понякога си задавам въпроса дали взаимоотношенията между хичиянците и ленивците не са били обречени на провал още в своя зародиш? В края на краищата, за тях е щяло да бъде почти толкова трудно да общуват с тези мудни същества, колкото е за безтелесните със своите телесни приятели. Не искам да кажа, че е невъзможно. Но е толкова мъчително, че почти не си заслужава. Освен това, нито един телесен не умира само защото разговарям отблизо с него.