А сетне открили цивилизацията, която пробудила истински интереса им.

Нарекли ги „ленивците“.

Ленивците били доста интелигентни. Дори имали машини! Имали свое правителство. Имали език — на него творели поезия. Не били единствените в галактиката с подобни постижения, но изглеждали най-многообещаващите. Ако само можели да разговарят с тях!

И така, корабът на Тангент излязъл на орбита и изследователите вперили жадни очи в обвитата с облаци планета под тях. Ангстрьом рекъл на Тангент:

— Каква грозна планета. Напомня ми мястото, където живеят вуду-прасетата. Помниш ли?

— Спомням си — отвърнала Тангент и се облегнала на рамото му. Търси-и-кажи се намесил с ревнив глас:

— Въобще не прилича на онази планета! Тази е студена, а онази кипеше от гейзери. Освен това атмосферата долу не може да се диша, защото е богата на метан, докато на Вуду можехме да се разхождаме без дихателни маски. Стига да преглътнем неприятния мирис.

— Така е, но тогава не обръщахме кой знае какво внимание на миризмата — съгласила се донякъде Тангент, като застанала на равни разстояния между двамата. Макар да не пропускала нищо от гледката и следяла зорко информацията, събирана от датчиците на кораба, тя се стараела да е в крак с любовната игра, в която ухажорите й непрестанно я заплитали.

— Хайде, и двамата ви чака работа. Размърдайте се — подканила ги накрая Тангент.

По онова време (както ми разказваше Глейр, докато почесваше носталгично горната част на корема си) почти всички членове на екипажа вече знаели за любовния четириъгълник. Всички харесвали Тангент и искали да й потръгне в живота. Също като нас и хичиянците се прехласват по любовните истории.

Към края на втория ден от пътешествието Търси-и-кажи докладвал свадливо, че древните били не само готови, но и твърдо настоявали да разговарят с Тангент. Тя въздъхнала и се настанила в креслото на пилотската кабина. Всъщност седяла предимно върху собствения си пашкул, тъй като благодарение на особената конструкция на седалката конусообразният пашкул се включвал при сядане към всички останали пашкули на борда. Не особено удобно, но затова пък практично устройство.

Древните предци не могат нито да виждат, нито да чуват, защото са съхранени в машина личности. Също като мен. Но най-умният и най-опитния сред тях умеел да разчита електронния поток на оптичните прибори, получавайки същата информация, каквато очите и ушите. Името на най-старшия сред древните на борда било Флокуленция. Флокуленция бил особено важна персона, тъй като още преди смъртта си бил посещавал тази планета.

И така, Тангент отворила ума си за съветите на древните. Изпълнила я глъчка от многобройни гласове — всеки от съхранените древни искал да си каже мнението. Ала единственият, който имал право да заговори, бил Флокуленция. Той набързо скастрил останалите да мълчат.

— Прегледах записите от камерите — подел след това. — Девет от каналите нямат никаква полезна информация — дали заради повреда, или просто ленивците не са посещавали тези места. Останалите петдесет и един са пълни почти догоре — приблизително по триста морфеми на всеки.

— Но това е страшно много! — възкликнала развълнувано Тангент. — Почти колкото по цяла книга на всеки канал!

— И повече даже. Изглежда, че езикът на ленивците е много компактен. Ще ти пусна една част от записа…

Разнесъл се тих, дюдюкащ звук, който Тангент почувствала по-скоро като вибрация в костите си.

— А сега същият запис на по-голяма скорост и честота от нашия темп на възприятие.

Дюдюкането се превърнало в бързо, пискливо цвърчене. Тангент слушала с едва овладяно нетърпение. Усещала неприятна болка в ушите.

— Успя ли да преведеш нещо? — попитала тя.

— О, да! — отвърнал за нейна изненада древният, — И то много. На подслушвателен пост седем имаше нещо като политическо събрание. Темата е за природата около обекта на наблюдение, който изглежда изпълнява религиозна функция или е опасно замърсен. Дебатът още продължава…

— След шейсет и една години?

— Е, това са само седем часа тяхно време, Тангент.

— Добре, хубаво — кимнала доволно Тангент. Откривала им се чудесна възможност — да опознаят една чужда култура чрез политическите й дебати. — Сигурен си, че си разбрал всичко правилно, нали?

— Надявам се да е така. Щеше ми се тук с нас да е Сковаваща сила. — Сковаваща сила бил партньор на Флокуленция в много предишни експедиции. Двамата навремето били страхотна двойка и някой ден щели отново да станат, за момента обаче Сковаваща сила бил твърде стар, за да пътува в космоса и прекалено здрав, за да умре.

— Какво по-точно значи „надявам се“?

— Ами, поне половината от думите бяха разпознати по дедуктивен път от мястото им в изречението. Дедуктивният метод не е сто процента сигурен.

— Дано не грешиш — произнесла Тангент, но сетне съжалила за думите си и побързала да добави. — Мисля, че се справяш чудесно.

Много й се искало да е права.

Глейр не е участвала в първото пътешествие на Флокуленция, но преди да отпътува с Тангент, се постарала да узнае колкото се може повече за ленивците. В края на краищата, те били във фокуса на хичиянските интереси. Смятали ги за почти толкова важни, колкото да речем е било лечението на рака за човечеството преди появата на Пълното медицинско обслужване.

Цивилизацията на ленивците била от най-древните. Дори по-стара от хичиянската, ако се изразява в години, но това едва ли има значение, защото била бедна откъм знаменателни събития. Животът на планетата се нижел бавно. Климатът бил необичайно студен, а обитателите й — студенокръвни и мудни, заради което получили и името си. Плували бавно сред кишавите газове и дори метаболизмът на телата им и говорът били отегчителни като движенията им.

Същото можело да се каже и за предаването на нервните импулси — които всъщност представлявали мислите им.

Вероятно по тази причина първата хичиянска експедиция изпитала едновременно облекчение и досада, когато членовете й стигнали до убеждението, че тези аморфни, пълзящи същества притежават разум. Защото какъв смисъл да общуваш с някого, след като размяната на съвсем прости реплики от рода на „Отведете ме при вашия водач“ и „Какъв водач?“ би отнела поне шест месеца.

Онзи първи хичиянски изследователски кораб останал близо година на орбита около планетата. Флокуленция и Сковаваща сила пуснали сонди в кишавата атмосфера и се заели да изследват със завидно търпение природата на странните звуци, които представлявали първи стъпки към развитието на говора. Задачата им не била от лесните. Нито от простите. Сондите били хвърлени на случайно избрани места, където според акустичните прибори и радарите имало голямо скупчване на същества. Често съществата се разпръсквали, още докато разполагали сондите. Онези машини, които заемали подходящи позиции, регистрирали дълбоки и бавни стенещи звуци. Предавателите изпращали сигналите на орбита, където лингвистите ги записвали и пускали на по-високи обороти, превръщайки ги в членоразделни звуци, и така след близо седмица обработка всеки запис можел да подаде една-единствена дума.

Но хичиянските лингвисти разполагали с богат опит и възможности. В края на първата година от пребиваването си на орбита те вече можели да се похвалят с достатъчно думи от речника, за да подготвят собствен запис на съобщение. Върху метална плоча монтирали изображение на хичиянец, на ленивец, на звуковъзпроизвеждащо устройство и на самата плоча. Изображенията били релефни, върху гладка кристална повърхност, тъй като ленивците били слепи и можели да ги възприемат само пипнешком.

След това хичиянците направили общо шейсет копия на плочата и разхвърляли всички образци на шейсет различни места, където обикновено се събирали ленивци.

Смисълът на посланието бил следният: