— Не започвай и ти — сопна му се Ваймс. — Достатъчно е зле с всичките тези злобни усмивки от Ноби и от сержанта.

За свое учудване Керът го потупа дружески по рамото.

— Знам как е — състрадателно каза той. — Имах си едно момиче у дома, казваше се Мини, и баща й…

— Слушай, за последен път го казвам, няма абсолютно нищо между мен и… — започна Ваймс.

До тях се чу трясък. Малка лавина от мазилка и слама се изсипа надолу. Купчината се надигна и отвори едно око. Една голяма черна зеница, плувнала в кръвясал огън, се опита да се фокусира върху тях.

— Сигурно сме луди — каза Ваймс.

— О, не, сър. Съществуват множество прецеденти. През 1135 г. една кокошка е била арестувана за това, че е кудкудякала в Четвъртъка с Кейк Душа. А по време на режима на Психоневротичния Лорд Снепкейс една колония прилепи е била екзекутирана заради постоянно нарушаване на полицейския час. Това е било през 1401 г. Август, струва ми се. Велики дни за закона, такива са били — замечтано каза Керът. — А пък през 1321 г. един малък облак е бил даден под съд за скриване на слънцето точно във връхната точка на церемонията по инвеститурата на Обезумелия Граф Харгат.

— Надявам се Колън да се поразмърда… — Ваймс млъкна. Трябваше да разбере. — Как? — попита той. — Какво би могло да се направи на един облак?

— Графът го осъдил да бъде пребит с камъни — каза Керът. — И, както изглежда, трийсет и един човека загинали в суматохата. — Той си извади тетрадката и впи сърдит взор в дракона. — Мислите ли, че ни чува?

— Предполагам.

— Добре тогава. — Керът прочисти гърло и отново се обърна към сащисаното влечуго. — Мое задължение е да те предупредя, че ще бъде заведено дело срещу теб по обвинение в някои от следните или всички тези точки, а именно: Едно (Едно) и, че на или около 18 Груни т.г., на място, известно като Улицата на Влюбените, в „Сенките“, ти незаконно си изригнал пламък по начин, твърде вероятен да причини сериозна телесна вреда, в нарушение на Клауза Седма от Декрета за Индустриалните Процеси, 1508 г.; А ТАКА СЪЩО В ТОВА: Едно (Едно) ии, че на или около 18 Груни т. г., на място, известно като Улицата на Влюбените, в „Сенките“, си причинил или си причинил причиняването на смъртта на шест човека, неизвестни…

Ваймс се зачуди колко ли дълго отломките ще задържат звяра под себе си. Щяха да са необходими няколко седмици, ако изобщо се съдеше по дължината на обвинителния лист.

Множеството се смълча. Дори и Сибил Рамкин беше застинала удивена.

— Какво има? — рече Ваймс на вдигнатите лица. — Никога ли по-рано не сте виждали да арестуват дракон?

— …Шестнайсет (Три) две, в нощта на 24 Груни т. г. ти си възпламенил или причинил възпламеняването на постройките, известни като „Старата Наблюдателница“, Анкх-Морпорк, оценени на двеста долара; Шестнайсет (Три) три, в нощта на 24 Груни т. г., при задържането ти от офицер от Стражата при изпълнение на служебния му дълг…

— Мисля, че трябва да побързаме — прошепна Ваймс. — Става доста неспокоен. Всичко това необходимо ли е?

— Ами, струва ми се, че може да се резюмира — каза Керът. — При изключителни обстоятелства, съгласно Правилата на Брег за…

— Може много да те изненада, но тези са именно изключителни обстоятелства, Керът — каза Ваймс. — И ще се окажат наистина удивително изключителни, ако Колън не побърза с онова въже.

Още камънаци се размърдаха, когато драконът се напъна да се изправи. Чу се силно тупване, щом една тежка греда беше отхвърлена настрани. Тълпата се втурна да бяга.

Точно в този момент Еръл се завърна над покривите с поредица от мънички експлозии, оставяйки следа от димни кръгчета зад себе си. Като се гмурна надолу, той прелетя ниско над тълпата и запокити предната редица назад.

Освен това виеше като сирена.

Ваймс сграбчи Керът и се запрепъва надолу по купчината, докато кралят отчаяно задращи, за да се освободи.

— Върнал се е за убиването! — извика той. — Сигурно всичкото това време му е било нужно само, за да намали ход!

Сега Еръл кръжеше над падналия дракон и фучеше така пронизително, че можеше да пръсне бутилка.

Големият дракон вирна глава сред водопад от надробена мазилка. Отвори си устата, но, вместо копието от бял огън, което Ваймс напрегнато очакваше, той просто издаде звук като малко котенце. Наистина, котенце, което крещи в ламаринена баня на дъното на пещера, но все пак котенце.

Изпочупени греди се разхвърчаха встрани, когато огромният звяр се изправи несигурно на крака. Страхотните крила се отвориха, обсипвайки околните улици с прах и късчета слама. Част от него издрънча по шлема на Сержант Колън, който се връщаше на бегом с нещо, което приличаше на къс простор за пране, навит около ръката му.

— Оставяш го да се изправи! — изкрещя Ваймс, като бутна сержанта на безопасно място встрани. — Не трябва да го оставяш да се изправи, Еръл! Не му позволявай да се изправи!

Лейди Рамкин се намръщи.

— Нещо не е наред — каза тя. — Те никога не се бият така. Победителят обикновено убива победения.

— Давай напред! — извика Ноби.

— А освен това, така или иначе експлодират от вълнението.

— Слушай, аз съм! — крещеше Ваймс, докато Еръл кръжеше равнодушно над пейзажа. — Донесъл съм ти мъхнатата топка! Онази, със звънчето в нея! Не можеш да постъпиш така с нас!

— Не, чакай малко — каза Лейди Рамкин, като постави ръката си върху неговата. — Не съм сигурна, че сме схванали правилно нещата тук…

Големият дракон подскочи във въздуха и стовари крилата си с такъв трясък, че изравни още няколко сгради със земята. Огромната глава се завъртя встрани, а замъглените му очи съзряха Ваймс.

През тях като че ли течеше някаква мисъл.

Еръл се изви през небето и закръжи пред капитана, за да го предпази, като се изправи срещу звяра долу.

За един миг той изглеждаше така, сякаш могат да го превърнат в малка, летяща овъглена бисквитка, и тогава драконът сведе поглед леко смутен и започна да се издига.

Той се носеше в широка спирала нагоре, като набираше скорост в движение. Еръл тръгна с него, като обикаляше около огромното тяло като влекач около лайнер.

— Той… той като че се суети около големия — каза Ваймс.

— Смачкай го, копелето! — ентусиазирано крещеше Ноби.

— Искаш да кажеш „Довърши го“, нали, Ноби? — поправи го Колън.

Ваймс усети погледа на Лейди Рамкин в тила си. Погледна изражението й.

Осени го прозрението.

— О! — каза той.

Лейди Рамкин кимна.

— Наистина ли? — попита Ваймс.

— Да. Наистина трябваше да се сетя по-рано за това. Беше такъв горещ пламък, разбира се. Пък и те винаги си пазят територията по-свирепо, отколкото мъжкарите.

— Защо не се биеш с кучия му син! — крещеше Ноби към чезнещите дракони.

— Кучка, Ноби — тихо каза Ваймс. — Не кучи син. Кучка.

— Защо не се би… какво?

— Представител е на женския пол — обясни Лейди Рамкин.

— Какво?

— Искахме да кажем, че ако опиташ любимия си номер, няма да мине, Ноби — каза Ваймс.

— Момиче е — преведе Лейди Рамкин.

— Но той е огромен! — каза Ноби.

Ваймс се прокашля настойчиво. Мишите очи на Ноби се плъзнаха встрани към Сибил Рамкин, която се изчерви като залез.

— Чудесна фигура за драконка, исках да кажа — бързо добави той.

— Ъъ. Широки, удобни за мътене бедра — притеснено каза Сержант Колън.

— Величествена като статуя — пламенно добави Ноби.

— Млъквай — заповяда Ваймс. Той изтупа праха от останките от униформата си, оправи наклона на нагръдника си и си изправи шлема. Потупа го здраво. Не тук свършваше всичко, знаеше го. Оттук се започваше.

— Вие, момчета, елате с мен. Хайде, бързичко! Докато всички още ги наблюдават.

— Ами кралят? — попита Керът. — Или кралицата? Или каквото там е сега?

Ваймс се вгледа в бързо смаляващите се фигури.

— Наистина не знам. Зависи от Еръл, предполагам. Имаме други неща да вършим.

Колън отдаде чест, като все още не успяваше да си поеме дъх.