— Но всичко това е било променено преди стотици години — напомни Брат Наблюдателна Кула. — Нямаше ли някаква голяма битка или нещо такова? А оттогава имаме само господари като Патриция.

— Да, много добре.

— Няма повече крале, това се опитвам да кажа — услужливо обясни Брат Наблюдателна Кула.

— Както казва Брат Наблюдателна Кула, линията на…

— Но като отвори приказка за рицарството, та ме подсети.

— Точно така, и…

— То си върви с кралете, рицарството де — щастливо се обади Брат Наблюдателна Кула. — И рицарите. Освен това са имали и онези…

— Обаче — остро произнесе Върховният Старши Учител, — може случайно да се окаже, че традицията на кралете на Анкх не е съвършено отмряла, така както са си представяли досега, и че потомство по тази линия съществува дори и сега. Точно така сочат изследванията ми върху древните свитъци.

Той се облегна назад с очакване. Но като че не се получи ефектът, който беше очаквал. Може би те ще успеят да се справят с израза „съвършено отмряла“, помисли си, но трябваше да спра до „потомство“. Брат Наблюдателна Кула отново вдигна ръка.

— Да?

— Искаш да кажеш, че съществува някакъв наследник на трона, който се върти тук наоколо?

— Точно така, да.

— Аха. Става така, да ви кажа — начетено продължи Брат Наблюдателна Кула. — Непрекъснато така става. Чел съм за това. Наричат се потомци. Спотайват се с векове някъде из далечната пустош, като предават тайната сабя, белега по рождение и всичко останало от поколение на поколение. И тогава, точно когато старото кралство има нужда от тях, те се появяват и изхвърлят всички узурпатори, случили се наоколо. И после настъпва всеобщо веселие.

Върховният Старши Учител усети как ченето му увисва. Не беше очаквал да е чак толкова лесно.

— Да, хубаво — обади се фигура, в която Върховният Старши Учител разпозна Брат Мазача. — И какво от това? Да речем, че се появява някой потомък, отива при Патриция и му казва: „Ей, ти, аз съм крал, ето го белега по рождение, както се предполага да е, а сега, разкарай се“. И какво получава? Продължителност на живота от има-няма две минути, ето какво.

— Ти не слушаш — каза Брат Наблюдателна Кула. — Работата е в това, че потомъкът трябва да се появи, когато кралството е в опасност, нали така? Тогава всеки може да го види, нали разбираш? После го отвеждат в двореца, изцелява няколко човека, обявява малък празник, слага ръка на малко съкровище и това е всичко.

— Трябва да се ожени и за принцеса — добави Брат Пазача. — Като той е свинар.

Всички го погледнаха.

— Кой е казвал нещо за свинар? — попита Брат Наблюдателна Кула. — Никога не съм казвал, че е свинар. Какви са тия приказки за свине?

— Той има право, обаче — обади се Брат Мазача. — Обикновено той е или свинар, или дървар, или нещо подобно, нормалният потомък де. Във връзка с това, че трябва да е… как му се викаше. Когнито. Трябва привидно да е, така де, знаете, от нисък произход.

— Няма нищо лошо в ниския произход — каза един много малък Брат, който май се състоеше само от малък подвижен черен плащ с лош дъх. — При мен всички са с нисък произход. В моето семейство свинарството го имахме за изискана работа.

— Но твоето семейство няма кралска кръв, Брат Даникин — каза Брат Мазача.

— Може и да имаме — отвърна онзи намусено.

— Добре де — обади се Брат Наблюдателна Кула недоволно. — Хубаво. Но в решаващия момент, нали така, истинските крале отмятат наметалото, казват: „Хоп!“ и същинската им царственост грейва ослепително.

— И как точно? — попита Брат Пазача.

— …може и да имам кралска кръв — мърмореше си Брат Даникин. — Няма никакво право да казва, че съм нямал кралска кръв…

— Ами, просто става, ясно? Разбираш го, щом го видиш.

— Но преди това той трябва да спаси кралството — каза Брат Мазача.

— О, да — тежко отвърна Брат Наблюдателна Кула. — Това е най-важното, така де.

— И от какво?

— …имам също толкова право, колкото и всички останали, да имам кралска кръв…

— Патриция? — попита Брат Пазача.

Брат Наблюдателна Кула, като неочакван авторитет по кралските въпроси, поклати глава.

— Не знам точно дали Патрицият е заплаха — каза той. — Той не е същинският тиранин, като такъв. Не е чак толкова лош, колкото някои от другите, които сме имали. Искам да кажа, той не ни потиска в буквалния смисъл на думата.

— Аз съм потиснат непрекъснато — каза Брат Пазача. — Майстор Кричли, при който работя, та той ме потиска и сутрин, и на обед, и вечер, крещи ми и т.н. И жената в зарзаватчийницата, и тя непрекъснато ме потиска.

— Точно така — обади се Брат Мазача. — Моят хазяин ме потиска много нечестно. Тропа по вратата с все сила и непрекъснато разправя за наема, който уж му дължа, ама е пълна лъжа. А и съседите ми по стая, и те по цяла нощ ме потискат. Викам им, аз работя по цял ден, на човек все пак трябва да му се даде някакво време, за да се научи да свири на туба. Това е потискане, точно така. Ако аз не съм под крака на потисника, то не знам кой е.

— Ако разсъждаваме така… — бавно започна Брат Наблюдателна Кула, — струва ми се, че девер ми ме потиска непрекъснато с новия си кон и с двуколката, дето си ги е купил. А аз нямам. Искам да кажа, къде му е справедливостта на това? Обзалагам се, че един крал не би позволил подобна несправедливост да продължава, хорските жени да ги потискат защо нямат нова кола като нашия Родни и т.н.

Върховният Старши Учител слушаше това леко пообъркан. Не че не знаеше за съществуването на неща като лавините, но и през ум не беше му минало, когато пусна малката снежна топка от върха на планината, че това може да доведе до такива удивителни резултати. Изобщо нямаше нужда да ги подстрекава.

— Обзалагам се, че кралят ще има какво да каже по въпроса за хазяите — натърти Брат Мазача.

— И би обявил хората с фукливи коли извън закона — добави Брат Наблюдателна Кула. — Най-вероятно купени и с откраднати пари, струва ми се.

— Аз мисля — каза Върховният Старши Учител, за да понасочи малко нещата, — че един мъдър крал всъщност би обявил фукливите коли извън закона само за незаслужаващите ги.

В разговора настъпи замислена пауза, докато насъбралото се Братство мислено разделяше вселената на заслужаващи и незаслужаващи, и поставяше себе си в подходящата група.

— Много справедливо — бавно произнесе Брат Наблюдателна Кула. — Но Брат Мазача беше наистина прав. Не вярвам някой потомък да изиграе съдбовната си роля, само защото Брат Пазача си мисли, че жената в зарзаватчийницата непрекъснато го гледа странно. Без да се засягаш.

— И ме удря в скапания кантар — каза Брат Пазача. — Пък и тя…

— Да, да, да — прекъсна ги Върховният Старши Учител. — Наистина, здравомислещото население на Анкх-Морпорк е под ботуша на потисниците. Един крал, обаче, по принцип се проявява при доста по-драматични обстоятелства. Като война, например.

Нещата се развиваха добре. Сигурно при цялата им егоцентрична глупост все някой от тях все щеше да е достатъчно умен, че да го предложи?

— Съществуваше някакво старо пророчество или нещо подобно — каза Брат Мазача. — Дядо ми разказваше. — Очите му се изцъклиха от усилието по драматичния спомен. — Аха, кралят ще дойде и ще донесе Ред и Справедливост, и ще познава единствено Истината, и ще Закриля и ще Служи на Хората с Меча си. Няма защо всички да ме гледате така, не съм си го измислил аз.

— О, това всички го знаем. И то би било адски хубаво — каза Брат Наблюдателна Кула. — Но питам се как точно ще стане — появява се на кон в града с Реда и Истината и т.н. като Четиримата ездачи от Апокълипсисъ? „Здрасти на всички — изписка той, — аз съм кралят, а онова там е Истината, пои си коня.“ Не е много практично, нали така? Тц. Не можеш да им имаш вяра на старите легенди.

— Защо не? — попита Брат Даникин раздразнено.

— ’щото са легендарни. По това ще ги познаеш — отвърна Брат Наблюдателна Кула.

— Тази за спящите красавици е хубава — каза Брат Мазача. — Само крал може да ги събуди.