Басовият рев на корабната сирена за обща бойна тревога прекъсна разсъжденията му. Дните на тягостното очакване свършиха. Черната планета най-после напомни за себе си. Първият ход беше направен.

В централната кабина на „Каравела“ цареше напрегната тишина. Двамата дежурни техници, навигаторът, енергетикът и Торсон бяха замръзнали на местата си. Присъствието на капитана тук, а не в капитанската кабина, само подчертаваше напрегнатата обстановка.

Половината от предната стена на кабината беше заета от квадратен панорамен екран за комбинирано наблюдение, на който компютърът проектираше резултата от сумарната информация за околната обстановка. Тук постъпваха данни от всички външни корабни датчици, част от които бяха изнесени далеч встрани на катери за външно наблюдение.

Като се подчини на командата на Торсон, изображението на синьото светило от центъра на екрана се отдалечи дълбоко навътре, а отстрани се появи малкото кръгче на планетата. Сякаш някой закачи в ъгъла на кабината матовочерна топка.

— Максимално увеличение — лаконично подхвърли Торсон. Изображението на планетния диск на екрана се разшири встрани и едва сега Ротанов забеляза на повърхността му малка, бавно пълзяща искрица.

Стълбицата от цифри, светнали до нея, говореше за много неща.

Неизвестното тяло не беше метеорит, тъй като бавно променяше посоката на своето движение и постепенно забавяше скорост. Беше невъзможно да се съди за размерите му. Оптическите системи не действуваха на такова разстояние, а локаторите подаваха единичен импулс. Ала и той беше достатъчен, за да се направи изводът: обектът, който обикаляше около планетата, не беше черен кораб, повърхността му не отразяваше радиовълните.

Тогава какво беше онова там? Щяха да разберат в следващите тридесет минути, ако разстоянието се съкращава с предишната скорост.

Искрицата пълзеше по планетния диск към горната му страна, където компютърът проектираше линията на трасето на „Каравела“. Срещата трябваше да стане някъде над планетата. „Ако малко се забавим, обектът ще успее, заобикаляйки планетата, да изчезне по парабола в открития космос. Тогава ще трябва да го догонваме…“ — помисли си Ротанов.

— Движи се като след оверсайд — обади се навигаторът и Ротанов веднага се съгласи с него. С такава скорост в космоса досега можеха да летят само земните кораби.

— Повторете повикването и сигнализирайте непрекъснато на автоматичен режим.

Операторът незабавно изпълни новата команда на капитана и от „Каравела“ към тайнствената искрица се проточи верига от светли точки.

„Значи и Торсон смята, че онова там навярно е земен кораб — помисли си Ротанов. — Но откъде ли се е взел тук? Може би е куриер? Или се е случило нещо непредвидено, заради което Съветът е решил да изпрати втори кораб след експедицията?

Малко вероятно е… Иначе той сам щеше да ни повика или поне щеше да отговори на нашите сигнали. А той мълчи. Пък и траекторията… Странна е тази траектория. Ето защо Торсон обяви тревога. Много подозрително се движи. Твърде близо до повърхността на планетата. Опасно е да се излиза от оверсайд толкова близо до материална маса… Нима това е онзи «първи ход», който толкова чаках?… Сега ще видим… остават десет-петнадесет минути. Торсон навярно е изпратил в точката на срещата ракетен буй. Точно така, ето и следата му. Вече е съвсем близо. Време е…“

Сякаш в отговор на мислите му в десния тъмен ъгъл на екрана светна нов квадрат — бяха се включили камерите на разузнавателния катер. Отначало изображението дълго не можеше да се стабилизира, най-после предавателите за свръзка се настроиха и насочващите автомати уловиха целта.

В центъра на квадрата се появи продълговато щукоподобно остроносо тяло. „Разузнавач от клас А2, индексът на кораба е неизвестен; не отговаря на сигналите. Излиза от оверсайд. Скоростта спада недостатъчно ефективно, възможна е авария на двигателя…“ — приглушено забърбори компютърът, като мигновено анализираше постъпващата информация.

„Все пак е земен кораб — почти разочаровано си помисли Ротанов и веднага се поправи: — Това още нищо не означава. Твърде малка е вероятността да срещнем именно тук кораб, който е претърпял авария, личи си, че са майстори на фалшификациите…“ Той както и преди не знаеше какво представляват тайнствените „те“. Но сега нямаше дълго да чака отговора на този въпрос.

— Шест десети мощност на излъчвателите на левия борд. Старт според готовността — тихо нареди Торсон и Ротанов одобри неговите действия с леко кимване. „Каравела“ се понесе встрани, отдалечавайки на екрана проекцията на своята орбита от проекцията на неизвестния кораб. Не биваше да се приближават много до него. Ако корабът е претърпял авария, няма да може да измени траекторията си. И ние ще успеем да се доближим.

С приближаването на катера към целта изображението на неизвестния кораб върху екрана ставаше все по-ясно и детайлно. Вече се различаваха неподвижните чинии на локаторните антени, плътно затворените врати на люковете и черните дюзи на ходовите двигатели. Само носовите двигатели изхвърляха пред кораба спирачна корона от плазма. Твърде къса за нормално спиране.

— Може би иска да използува гравитационното поле на планетата като допълнителна спирачка и затова се движи толкова близо до повърхността й? — предположи вторият навигатор. Торсон настръхна, което показваше, че не одобрява разговорите, които отвличат вниманието.

Ала в предположението на навигатора имаше нещо разумно и то трябваше да се провери. Ротанов се обърна към свободния дисплей за свръзка и поиска информация за момента, в който се е появил неизвестният кораб.

Точно така, корабът бе изскочил неочаквано иззад планетата, беше я заобиколил и сега се отдалечаваше, без да стане ясно откъде е дошъл. Можеше само да се гадае, ето защо бе настръхнал Торсон.

Ротанов изключи дисплея и отново се обърна към централния екран. Катерът сега се намираше на няколко километра от неизвестния кораб и започна отчайващо да изостава. Двигателите му не бяха в състояние да развият скоростта на свръхпространствените кораби и това бе последният момент, когато екраните можеха да огледат всички подробности на пришълеца.

Разузнавачите от клас А2 на федералния флот не бяха толкова много. Ротанов можеше да ги преброи на пръсти. Той помнеше добре, че през последните десет години нито един от тези кораби не бе претърпял авария. Когато стартира „Каравела“, всички се намираха в своите бази, тъй че не беше изключено този да е куриер, изпратен подире им. Може би двигателите му са излезли от строя, когато се е приближавал до планетата… Оставаше необяснимо само мълчанието на кораба.

Дори да не работеха радиостанциите и енергоблоковете, той можеше да им отговори със светлинен сигнал…

Или пък са повредени локаторите и не са забелязали катера? Торсон като че ли отново отгатна мислите му. На катерите запалиха ярък прожектор, който освети отдалечаващата се кърма на непознатия кораб с ослепително бяла светлина. Прожекторът мигна веднъж-дваж, после точките и тиретата зачестиха, настоявайки за незабавен отговор на повикването.

Корабът мълчеше.

— Ами ако всички са загинали или ранени? И не могат да ни сигнализират? — не издържа операторът и този път Торсон се обърна към него.

— Помъчете се да изпълнявате задълженията си без много приказки.

Операторът се изчерви и Ротанов си помисли: две-три такива забележки и хората ще започнат да странят от теб. Затова пък изпълняват задълженията си с максимално внимание и бързина. Ето как се създава винаги неприятно учудващата го дистанция между началник и подчинен.

Все пак този младеж донякъде е прав и ако неизвестният кораб не измени режима на своя полет, в края на краищата ще трябва да се доближат до него. Вероятно на това и разчитат. Значи отново започва познатата игра: „Който пръв е направил ход“, може да загуби. Отново игра на издръжливост. Ако лошите му предчувствия се потвърдят, ако това е кораб капан, най-доброто, което можеха да направят противниците им, е да не предприемат нищо, а само да чакат. Защото не можем просто да минем покрай тях, защото операторът е прав. На кораба наистина може да има хора, които се нуждаят от помощ, и ние трябва да им помогнем…