— Вероятно ще настоявате да ви направя оператор в защитните блокове или в най-лошия случай се каните да постреляте с лазерните оръдия?

— По специалност съм ентропист. На картата пише…

— Сигурно. Но предпочитам да си съставя собствено мнение за всеки сътрудник. И затова рядко чета картите. А какво представлява тая ентропистика? Май не съм чувал за такава наука.

— Нов клон от философията. Наука, изучаваща особеностите на ентропията в големи затворени системи.

— Тъй ли? Нима на Земята за вас не се намериха подходящи системи?

— Там те се намират във взаимодействие и законите на ентропията не се проявяват така ясно, както тук. На Земята няма достатъчно големи и в същото време напълно изолирани системи, каквато е вашата.

— Не сме чак толкова изолирани — обиди се Ротанов. — Всеки месец тук пристигат десетина транспортни кораба.

Младежът замълча и Ротанов си помисли, че той не е толкова наивен, колкото му се стори отначало. Лицето му бе интелигентно, но май прекалено слабо. Сигурно се увлича от модните сега свръхсензорни тренировки. Разговорът доста се проточи за първа среща с млад специалист. Неочаквано Ротанов почувствува тревога. Само контрольор му липсваше сега! Сизов би могъл да му погоди такъв номер в Съвета, на него отдавна не му харесваше прекалено голямата самостоятелност на Регос.

— С какво по-точно ще се занимавате при нас?

— Ще събирам данни, ще ги анализирам, ще правя изводи. Ентропистиката днес е по-скоро теоретична наука. И рядко намира конкретно приложение, но на мен може да ми провърви.

Ротанов почувствува, че необоснованата му неприязън към младежа се засилва.

— С други думи, няма да имате определен участък за работа.

— Ще събирам твърде разнороден материал. И засега не зная на кое място и на кой участък ще открия нещо наистина интересно…

— Това няма да стане. Тук не е изпитателен полигон, а космическа база… — Ротанов за малко не каза „военизирана“, но навреме промени формулировката. — Във всеки случай ние се подчиняваме на съответен правилник и ред, които никой не може да нарушава. Всеки има свое конкретно място. И вие няма да правите изключение.

Ротанов замълча за миг, като очакваше младежът да му възрази. Сега е моментът ентропистът да се похвали със специалните си пълномощия, ако има такива, или поне с познанства, връзки. Но той не беше толкова глупав. Изпъна се и като не откъсваше поглед от Ротанов, показваше готовност да изпълни всяко разпореждане на началството. Едно от двете: или се е излъгал за негова сметка, или е срещнал достоен противник. Тъй или иначе, разговорът отдавна трябваше да приключи.

— Доколкото си спомням, ентропистиката се занимава предимно с изучаване на баланса на енергиите между две пространствени среди?

Той забеляза мярналото се за миг учудване в очите на младежа и се усмихна безгласно: „Не сме чак толкова необразовани тук.“

— Това е само един от разделите…

— Чудесно. Заемете се засега с него. Ще ви изпратя в отдела на главния енергетик.

„Оттам поне е много по-трудно да се доберете до управляващите центрове и до цялата документация.“ Ротанов все още очакваше младежът да му възрази и едва когато вратата се затвори зад него, почувствува пристъп на глухо недоволство към себе си. „Нима се превръщам в стар мърморко?“ — рече си той и се опита по-бързо да прогони тази мисъл. Храната беше съвсем изстинала и вместо да нареди да я стоплят отново, той с тайно удоволствие изсипа кулинарните шедьоври на източната кухня в сметопровода. Още веднъж отиде до бюрото и преди да изпрати в архива папката с текущата документация, измъкна от нея синята карта на диспечерската служба.

Обикновената информация идваше не по каналите за връзка, а на такива карти. Той сам въведе този ред и сега с учудване научи, че към базата се приближава неидентифициран кораб, който не отговаря на повикванията.

Впрочем подобни неща се случваха често. След големите преходи на корабите не достигаше мощност за далечна връзка. Корабът бе напуснал твърде рано обикновеното пространство и засега беше далеч. Ротанов направи справка в списъка и установи, че в този сектор на пространството няма планирани полети. Диспечерската служба с основание му беше обърнала специално внимание. Какво ли представляваше той? Още един заблуден транспортен кораб? Такъв късмет не се пада всеки ден… Ротанов погледна часовника си. Май вече можеше да научи нещо повече за него. Той не включи вътрешната връзка, реши сам да огледа странния гост.

В диспечерската дежуреше Клестов. От централния екран Ротанов разбра, че Клестов следи госта на максимално увеличение. Корабът все още беше много далеч и на екрана изглеждаше като неясно светло петно.

Ротанов тежко се отпусна на свободното кресло и зачака мълчаливо. Работата на диспечера е много сложна. Върху страничните табла непрекъснато светваха индекси на кораби, които искаха разрешение да кацнат. Заедно с насочването на следящите устройства Клестов трябваше постоянно да коригира отговорите на компютъра на космодрума и не разбираше защо се отдава такова предпочитание на този далечен и незначителен кораб.

— Двайсти, двайсти! Не разрешавам кацане. Напуснете сектора.

— На борда спешен товар! Спешен товар. Повредена помпа в левия охладител, не мога да изляза повторно!

Ротанов взе микрофона и бавно, като провлачваше думите, каза:

— Базата — до корабите. Обявявам шести сектор за напълно затворен. Всички кораби да чакат на външни орбити. Отменям всички стартове.

Тозчас в ефира настъпи тишина. Едва сега радистите и пилотите на многобройните кораби разбраха, че в базата става нещо необикновено.

— Още ли мълчи? — Ротанов остави микрофона и се обърна към Клестов.

— Да. Макар че сега е в зоната на сигурна радиовръзка.

— Виждам. Успяхте ли да установите какъв тип е корабът?

— Засега е трудно да се прецени. Прилича на крайцер за далечно разузнаване.

— Ако разузнавачът е извън регистъра, от него могат да се очакват всякакви изненади. Тези кораби само в краен случай нарушават графика на полета и маршрута.

Ротанов бе обзет от лошо предчувствие, още неясно като петното на екрана.

— Запитайте компютъра за масата на кораба. Може би ще успеем да я установим по косвени данни. Ако е необходимо, включете всички станции за външно наблюдение. Нали имат детектори за маса!

Не мина и минута и той научи масата му. Към Регос се приближаваше тежък разузнавач. Само един кораб от подобен клас можеше да се намира в този сектор на Галактиката. На Олег сигурно му се е случило нещо много сериозно, за да промени маршрута.

Предчувствието му се превърна в увереност, когато петънцето на екрана изстреля цяла верига от светли чертички и точки.

— Имаме телеграфна връзка! Отговаря, виждате ли?! — И като мърдаше с устни, Ротанов зачете съобщението: — Тук „Ленинград“. Сериозни повреди в секторите за навигация и управление. На кораба карантина трета степен…

— Трета степен… — Ротанов почувствува как кожата на скулите му се опъна. Забеляза, че и диспечерът пребледня.

— Не разполагаме с карантинни спътници от трета степен на защита! Не можем да го приемем!

— Наредете незабавно да приготвят за карантината външната наблюдателна станция. Корабът да легне на дрейф и да чака нашия катер.

— Кой ще закара катера?

— Аз!

— Нямате право, има инструкции, които забраняват…

— Млъкнете, Клестов, по-добре подгответе катера и станцията.

— Но това е трета степен! В такъв момент не можете да напуснете базата! Нямаме право да приемем този кораб.

— А какво да направим, на Земята ли да го върнем? Нали затова е построена тази база. Тъкмо за такива случаи. Оставям ви за мой заместник и след два часа станцията да бъде готова да приеме екипажа на „Ленинград“!

Ракетният катер напусна хангара и като малка сребриста точка се понесе нагоре срещу нарастващия корпус на звездолета. Отблизо бордът на кораба изглеждаше олющен и сплескан, а стойките за закрепване на двигателя изкривени, но Ротанов знаеше, че това е само илюзия, създадена от големия зрителен ъгъл. Ако беше нарушена центровката на двигателя, при излизане от подпространството от кораба нямаше да остане нищо.