— Елсон! Елсон! — зовяха го настойчиво гласовете.

Те се отразяваха в стените като еластични топки и се приближаваха все по-близо до него.

— Включи защитата! Шнурът е на кръста ти! Отпред на скафандъра има гнездо! Пъхни щепсела на шнура в него! Чуваш ли ме, Елсон?

Изпълни искането само за да се избави от натрапчивите гласове, които му пречеха да се съсредоточи върху нето наистина важно. В същия миг от тавана на залата, от централния енергопровод надолу се плъзна ослепителен лъч синкава плазма. Той заобиколи Елсон, напипа бягащата черна топка и изведнъж избухна виолетов пламък.

Лекарите около реанимационната капсула не бяха толкова много — двама или трима, — но Ротанов все не успяваше да ги преброи, така бързо сновяха около апаратурата за реанимация.

„Сигурно нещата не вървят добре, щом толкова се суетят“ — помисли си той.

Известно време Ротанов мълчаливо наблюдаваше неестествено опънатата, суха като пергамент кожа на лицето на младежа.

— Ще издържи ли? — запита той.

— Жилаво ни е момчето, ще издържи — рече Гришин зад гърба на Ротанов.

— По-добре да не го беше пращал да дежури, щом не си го инструктирал как да ползува скафандъра.

— Кой можеше да предположи, че ще се напъха в самия пъкъл. В компютъра на енергийния блок са останали негови записи. Решавал е някаква задача, търсил е тайнствен център на втория етаж. Но какъв — не знам.

По заповед на Ротанов в работата се включи целият научен отдел. Математиците подробно анализираха записите на Елсон. Ротанов поиска да се изследва цялата база по метода, използуван от Елсон, и се убеди, че на Регос не бяха останали нови центрове на въздействие.

Многобройните апарати и датчици в енергийното помещение бяха зафиксирали двубоя с черното кълбо. Въпреки че самото кълбо не можеше да се види непосредствено на някоя лента, най-после бе намерен начин да се направи видима короната на обкръжаващите го електрически заряди. Успяха дори да изчислят обема на кълбото и количеството енергия, необходима за унищожаването му.

Макар че никой не знаеше какво всъщност са унищожили, не остана съмнение, че черното кълбо престана да съществува след изстрела с мощност десет мегавата. Едва след като сравни обема на кълбото — сто и петдесет кубически сантиметра — с мощността, необходима за неговото унищожаване, Ротанов разбра каква е цената на постигнатата победа. Енергийният сектор бе сърцето на базата. Ротанов не вярваше, че кълбото случайно се е появило там. Въпреки че теоретиците от научния отдел предложиха хипотезата за „черна кълбовидна мълния“, привлечена в долния сектор от натрупаната там енергия, Ротанов, като съпостави всичко, което му бе известно за нападението срещу „Ленинград“, направи извод за себе си, който не беше много утешителен — произшествието в базата не беше случайност, свързана с неизвестен на науката природен феномен. Събитията се редяха твърде последователно… И тогава за първи път съжали, че не подкрепи веднага Олег, че загуби ценно време. Потвърди карантината и го изпрати на Земята със специален карантинен кораб заедно с екипажа на „Ленинград“. Сега трябваше колкото може по-бързо да привършат работата на Регос и да излетят след тях…

Естествено центърът на най-важните събития неизбежно щеше да се премести към Земята. Там се събираше цялата информация, оттам трябваше да се подготви нова експедиция към Черната. Прав беше Олег, хиляди пъти прав!

Оставаше само проблемът с „Ленинград“. Корабът не можеше да стои като постоянна заплаха над базата, тъй като Ротанов не се съмняваше, че черното кълбо е подарък, донесен от „Ленинград“. Незабавно трябваше да се направи нещо с него…

Надвечер на другия ден, когато най-после завършиха обработката на данните от огледа на базата, Ротанов извика завеждащия научния отдел доктор Рестон.

Рестон, известен физик на Земята, в базата фактически беше поставен наравно с другите инженери. Ротанов не правеше разлика между своите отговорни сътрудници.

— Установихте ли какво представлява гостът?

Рестон замислено поклати глава.

— Мога да ви предложа няколко наименования, но те надали ви интересуват. — Ротанов кимна. — Тогава ще трябва да се задоволите със следното определение: „Земната наука не е срещала досега това явление.“ То представлява коагулат на някаква субстанция, противоположна по своите свойства на енергията. Антиенергия, ако щете. Елсон очевидно я е взел за ентропиен заряд. Може да е бил прав. Кълбото може да се открие само при слабо неутронно облъчване. Тогава по повърхността му се появява корона от електрически изпразвания.

— Но ние го видяхме!

— Видели сте го, защото Елсон е подал команда на автоматите в енергийния сектор да извършат търсене, като използуват неутронно облъчване. Изглежда е предполагал, че явлението е свързано с ентропията. Как е той?

— Уведомиха ме, че кризата е минала. Сега спи. Лекарите навреме успяха да му присадят костен мозък. Може да му се размине, млад е, има здрав организъм.

— Трябва да се направи всичко възможно. На ваше място веднага щях да го изпратя на Земята. Радиационният институт има по-голям опит от нас. Длъжен сте да запазите тази умна глава.

— Добре ще бъде да запазим и още нещо освен главата — измърмори Ротанов. — Запознахте ли се с резултатите от изследването на базата?

— Да. Май гостът е бил единствен. Проверихме навсякъде параметрите на електрическите полета, като приложихме метода на Елсон. Според получените данни в базата няма други странични образования.

— А „Ленинград“?

— Там нещата са по-сложни. По време на проверката не познавахме новия метод. Там не беше приложено неутронно облъчване и аз се затруднявам да направя каквито и да е изводи. Косвените данни говорят, че в кораба не всичко е наред. Явно ще трябва да започнем отначало, като използуваме метода на Елсон.

— И може да предизвикаме нова атака срещу базата. Или да загубим хора и механизми. Покорно благодаря. Налага се да пожертвуваме кораба.

— Нима ще се решите на такава стъпка?

— Нямаме друг избор. И не бива да чакаме. Корабът е твърде опасен. Рисковано е да се вмъкваме отново в него. Наредете незабавно да поставят силов екран, трябва да защитим Регос от кораба.

— Безсмислено е. Никакви полета не могат да задържат ентропийния заряд.

— Да, така е… Но не мога да свикна с тази мисъл… Тъкмо затова е наложително веднага да се отървем от кораба.

Щом остана сам, Ротанов посегна към пулта за свръзка, но ръката му се спря по средата, сякаш пръстите му бяха безсилни за такова просто и решително движение, като завъртането на ръчката…

Добре знаеше какво ще последва след командата, която се канеше да даде. Не че се страхуваше от отговорност. Самият той беше летец на звездолет и разбираше какво значи да унищожиш собствения си кораб.

Съвсем несъзнателно дръпна ръката си от пулта и взе папката с току-що получената поща. Може би се надяваше, че сведенията, идващи от Земята, ще му подскажат друго решение. Но отлагаше неизбежната развръзка.

Прегледа бегло пакета пластмасови карти, избра една, с червената ивица на Координационния съвет на Федерацията, и я постави в компютъра. На екрана пламнаха редовете на съобщението:

„До всички кораби, до всички поселения на Федерацията. Неизвестен противник е извършил нападение срещу колонията на Дзета. Има човешки жертви. Хората спешно се евакуират. Да се обърне специално внимание на черните обекти, видими само при неутронно облъчване. Не бива да се допускат близо до корабите и селищата. Незабавно да се унищожават с максимално мощни енергийни заряди…“

Ето че се случи онова, от което най-много се страхуваше през тези години, за което се подготвяше и заради което построи тази база. В просторите на Галактиката човечеството се сблъска с неизвестен и страшен противник. Ако това не беше хуманоидна цивилизация, ако изобщо не бе цивилизация — а той не изключваше съществуването на разум, който не се поддава дори на най-общо човешко определение, — преговорите можеха да се окажат невъзможни и тогава ще трябва да приемат боя. Просто няма да имат друг изход, ще им натрапят някоя война. И на тяхно място той щеше да избере за първи удар именно базата на Регос. Нали тя е единствената територия, където може да се скрие техният засега несъществуващ боен флот. Оттук той би могъл да извършва набези, без да излага незащитените планети на ответните удари на врага. Противникът вероятно добре познава техните възможности. Но знае ли някой колко години ги е наблюдавал и е събирал сили, докато най-после се е решил да ги нападне. Времето, което им оставаше, за да се подготвят за срещата с врага, за чиито оръжия земната техника не познаваше защита, сега може би се измерваше с месеци, ако не и с дни…