(Значи е разделено.)

— Засега е разделено. Същевременно вътрешно се преустройва. И успоредно с това науката се развива с невъобразими темпове, разкриват се непознати страни на природата, на микро– и макрокосмоса.

— От друга страна, постепенно се опростяват така наречените човешки взаимоотношения. С помощта на биологията може да се влияе върху душевните фактори: могат да бъдат опростени чувствата, характерът може да стане по-податлив, вълненията могат да се регулират. Ако теорията разработи обществено-необходимите типове, практиката е в състояние да ги създаде.

— Излишно е да се морализира върху това, правилен ли е този процес или не, полезен ли е или не, тъй като тези категории в този си вид са идеализирани, не са произлезли от обществената действителност. А при нашите дадености, при нашето тогавашно общество е настъпила необходимост да стане така. Щом една власт е получила възможност да го започне, останалите вече не са имали възможност да го избягнат. Принудата да оцелеят им е диктувала да го възприемат, да го използуват и дори да надминат инициатора.

— Обществата на нашата планета са се трансформирали, но и тогава не са били лишени от тежки противоречия, от стопански и политически проблеми, които са били пропити от страх, от безпокойство, от лъжа и обществено неравенство. Тъй като обаче тези явления вече протичали при съвършено различни технически и икономически условия от тези, които са съществували в земните общества, анализирането им би било напразно — и без това не бихте го разбрали, Робинзон.

(Какво не бих разбрал? Искате да кажете, че сте стигнали там, откъдето сте тръгнали, така ли?)

— Повърхностен сте и неточен, Робинзон.

(Какво да правя. Такъв съм, такъв.)

— Не го казах като упрек, Робинзон.

(Повтаряте се.)

— Принуждавате ме. Аналогични реагенти предизвикват еднакви реакции.

(Добре де, слушам ви. Продължавайте.)

— Опитайте се да не мислите междувременно, Робинзон. Постоянно ме смущавате с това.

(Човешка слабост.)

— Така е, Робинзон. Мисълта е най-голямата ценност, която природата е в състояние да създаде.

(И да затворя тази ценност в клетка?!)

— Не, но я дръжте на повод. Като електричеството. Принудете я да се подчинява, да ви служи, а не да ви управлява. Едно движение на ръката върху прекъсвача и става светло; друго — и вече е тъмно.

(Човешкият ум не е лампа, за да се отвинтва и завинтва. Същността му е да свети с толкова светлина, колкото има. Ако блести, да блести; ако мъждука — да мъждука, но да спира само след смъртта.)

— Отново се заблуждавате, Робинзон. Човешкият мозък не е друго освен един преценяващ и управляващ механизъм, перфолентите на който се програмират от хормоните, гените, нуклеиновите киселини. Необходимата за функционирането му енергия се доставя от обмяната на веществата, а импулсите му могат да бъдат доловени по най-различен начин. Най-простият от тях е речта, за което е необходим един несъвършен мембранен механизъм, ухото. Има и по-фини, по-диференцирани сигнали на мозъка. Жителите на Земята са се гордеели, че с енцефалографите си улавяли мозъчните токове. Знаели са обаче, че тези токове не са отпечатъци на процесите на чувствителността, мисленето, управлението, а само работни напрежения, сигнали на енергетичните състояния на работещия механизъм. Но от това още не може да се установи какво дразни мозъчните гънки? Ние също започнахме изследването с простите мозъчни токове. На теория смятахме за възможно опознаването на мозъчните процеси и по друг начин, а не само чрез речта или писмеността. Но който не може да пише, а освен това е и ням, той също мисли. Осъзнахме, че простите мозъчни токове ни водят до задънена улица.

— Надали щяхме да открием липсващата брънка без преустройството, за което стана дума преди малко. Биологично безкрайно хетерогенното общество по време на развитието си до такава степен се приспособило към речта, като към единствено средство за обмен на мисли, че структурно станало непригодно за друго. Обаче с помощта на резултатите на молекулярната биология от безкрайно голямото разнообразие на индивидите създадохме определен брой типове, в рамките на отделните типове разликата между отделните индивиди ставаше все по-малка. Между близките по тип индивиди с течение на времето възникнаха нови връзки.

— Това бързо беше забелязано от учените.

— Първо при типовете на по-ниско интелектуално ниво бяха забелязани интересни явления. Подобно на някои птичи ята, които на пръв поглед без някакво видимо външно въздействие едновременно излитат и също тъй едновременно сменят посоката на летене. Както независимите единици на ято изстребители. Само че при тях знаем, че невидимата заповед по радиото на командната машина насочва едновременно ятото в другата посока. Винаги сме предполагали, че нещо подобно става и с птиците, но дължината на вълните на тяхното радио оставаше непостижима за нас. Дори не беше сигурно, че това са въобще електромагнитни вълни? И изведнъж установиха аналогично явление между жителите на нашата планета, които могат да бъдат причислени към някои от групите.

— Започнали да ги изследват и всичко било напразно, докато не открили непосредствените форми на предаване на мисли. Първоначално между индивиди с аналогична нагласа и по-скромни способности, но спонтанното им възникване я правело възможно. Нито един от тях не конструирал сложни мисли, а и простите им мисли приличали извънредно много едни на други. Зададен при определени условия въпрос в повечето от случаите получавал определен отговор. А вследствие на повторението с течение на времето получаваният отговор се превърнал в очакван отговор, а после в предварително определен отговор.

— Това било основната степен, елементарната клетка. Биологично синхронизирани, сродни типове индивиди, способни на дотогава непознати функции, в началото предусещали, а след известно време и постепенно започнали да разбират мислите си един на друг. Това тогава било научна сензация, но за обществото като цяло надали е означавало нещо повече от развлекателната, но неразбираема продукция на артистите — четци на мисли. Между другото тези артисти като редки екземпляри още тогава разполагали, на елементарно ниво, с тази способност, която тогава започнала да се проявява масово и на по-високо ниво.

— Трябва да се върна на това, че дори в преобразуваното ни общество не бяха изчезнали дълбоките противоречия, а само се бяха трансформирали. Така например между другото бяха останали и различните видове власт. От тук следва, че скоро се намери такава сила, която в непрекъснатия си стремеж да затвърди превъзходството си започна да използува предаването на мисли. Нямам за цел да се повтарям, но в последвалите времена много неща от процеса, който преживяхме в надпреварата във въоръжаването, а после в използуването на молекулярната биология, се повториха.

— Тогава още никой, нито притежателите на науката, нито притежателите на властта, не предполагаше, че сме изправени пред качествено ново явление, различно от предишните. Мисълта е способна на толкова безкраен брой вариации, които никой друг естествен процес не е в състояние да създаде. Не могат и да се възпроизведат; изкуствените мозъци са подходящи за решаването само на ограничени задачи, а дори и да бихме успели да конструираме толкова единици и връзки, колкото съществуват в един-единствен човешки мозък, той пак би бил способен само на логически действия. Обаче човешкият мозък има не само логика, но и въображение. И там вече е недостижим. Успявате ли да следвате мисълта ми, Робинзон?

(Как не. Говорите за това, че човешката мисъл е свободна.)

— Не споря. Продължавам. Мислели са си, че ако успеят да проникнат в човешкия мозък, ако успеят да заловят мисълта в зародиш, тогава врагът, дори и въоръжен до зъби, е безпомощен. Всеки негов план, всяко негово действие, всяка негова мисъл може да бъде разгадана предварително. И започнала огромната изследователска работа. Разчитането на мисли се преселило от болничните и академични лаборатории в огромни, създадени специално за това институти. Анализирали причинителите й, средствата й, начините за възникването и създаването й. Изследвали онези съединения, които, внесени в мозъка, засилват явлението, и онези тренировки за концентрация, с помощта на които мисловната връзка може да бъде осъществена и извън границите на отделните типове, между по-висшите типове.