— …а когато всичко приключи, ти ще бъдеш в състояние да се върнеш към предишния живот, сякаш нищо не се е случило…
Ще ме изтриете като с гумичка, нали? Ще изтриете и НЕГО. Ще ме подложите на молекулярен анализ, като нещастното ми любовно писъмце…
— Съжалявам, Бил — тъжно се усмихна тя. — Току-що имах отвратителното видение, че ме белят като глава лук и търсят в мен семенца за посев…
— Лукът няма семена, Корделия — усмихна се командор Тейлър.
— Разрешете да се поправя! — отвърна с мрачна ирония тя.
— В случай, че ние грешим и ти се окажеш права… — Тейлър направи пауза, за да преглътне слюнката си. — В такъв случай ще е най-добре да се подложиш на изследванията…
Вярно. Стига да не бяха онези малки подробности, които несъмнено ще доведат до избухването на гражданска война на Бараяр. Стига да го нямаше тежкото като камък чувство в сърцето й…
— Съжалявам, Корделия — промълви Тейлър. От погледа му личеше, че е искрен.
— Няма защо.
— Бараярците са проявили забележителна изобретателност — промърмори Мехта. — Прикривайки шпионската си мрежа с една любовна история, те наистина са били на крачка от успеха. Дори аз щях да я приема, ако не бяха някои доста странни подробности…
— Точно така — усмихна се с отчаяние Корделия, а душата й се сгърчи от мъка. — Нима е възможно жена на тридесет и четири години да се влюби като ученичка? Това е доста… доста неочакван дар за човек на моята възраст, нали? И още по-неочакван за един мъж на четиридесет и четири…
— Вярно — кимна Мехта, доволна от проявената схватливост. — Офицер от кариерата на средна възраст е крайно неподходящ за романтична връзка.
Тейлър понечи да каже нещо, после се отказа. Свел поглед към дланите си, той потъна в дълбок размисъл.
— Вярвате ли, че ще ме излекувате? — попита Корделия.
— О, разбира се.
— Аха…
Къде си сега, сержант Ботари?! Не, късно е…
— Май нямам избор, нали? Странно… — Протакай, прошепна някакъв глас в съзнанието й. Търси шанса си. Измисли го, ако се налага… Представи си, че се намираш на Бараяр и всичко е възможно… — Ще имате ли нещо против, ако взема един душ и се преоблека? Доколкото разбирам, тази работа ще се проточи…
— Моля… — Тейлър и Мехта си размениха изпълнени с облекчение погледи, а Корделия сладко им се усмихна.
Насочи се към спалнята в компанията на доктор Мехта, а грамадният санитар остана в хола с Тейлър. Търси шанса си, замаяно си повтори Корделия, затвори вратата след лекарката и отново се усмихна:
— Чудесно! Ще можем да си бъбрим, докато си събирам нещата…
Сержант Ботари… Понякога думите помагат, но друг път и най-убедителните речи не постигат нищо. Ти не си от словоохотливите, но все пак успя… Твърде късно осъзнах, че би трябвало да направя опит да те разбера…
Мехта седна на леглото и се огледа. На лицето й все още грееше самодоволната усмивка. Ще напишеш ли дисертация за мен, Мехта? — запита я безмълвно Корделия. Ще изложиш ли нещата на хартия? Хартията служи за увиване на тежки камъни… И на разбити сърца.
Засуети се из стаята. Издърпваше чекмеджета, отваряше и затваряше шкафове. Ето колан, до него още един метален… Ето ги документите й за самоличност — кредитни карти, пари… Направи се, че не ги вижда, устата й не спираше… Мозъкът й пламтеше. Камъкът… Камъкът пада и смачква ножиците…
— Знаете ли, че ми напомняте за покойния адмирал Ворутиер? И двамата искате да ми направите дисекция, да видите какво ме тика напред… Но Ворутиер се държеше по-детински от вас… Изобщо не възнамеряваше да оправи бъркотията след играта… А вие ще ме разчлените сериозно, изпълнена с уважение към мисията си… След което смятате да съшиете парчетата… Но това мен не ме грее, нали? Арал беше прав за хората, затворени в помещения със зелени копринени тапети…
Мехта озадачено я погледна.
— Престанахте да заеквате… — колебливо отбеляза тя.
— Нима? — Корделия се изправи пред аквариума. — Колко странно… — Камъкът пада и размазва ножиците…
Отмести капака, в душата й нахлу познат страх, коремните й мускули окаменяха. Засуети се зад Мехта, стиснала в ръка металния колан и някаква блузка. Сега! Трябва да взема решението си сега! Трябва, трябва!…
Хвърли се напред, уви колана около шията на Мехта, после сръчно придърпа ръцете й зад гърба и ги стегна с другия край. От устата на лекарката се изтръгна задавен вик.
Корделия стегна примката и прошепна в ухото й:
— След миг ще ти дам възможност да дишаш… Само от теб зависи колко дълго ще продължи това. После ще изкараш кратък курс по бараярски разпит. Никога не съм одобрявала методите им, но напоследък започвам да виждам и ползата от тях… Особено, когато човек не разполага с време… — Играй, преструвай се! Не й позволявай да се усъмни! — Колко човека е разположил Тейлър около блока? Къде точно дебнат?
Отпусна една брънка на металния колан. Мехта се задави, очите й бяха изцъклени от страх.
— Няма такива хора…
— „Всички кретианци са лъжци…“ — припя сякаш на себе си Корделия и отново стегна веригата. — Бил не е чак такъв глупак! — Повлече докторката към аквариума и натика главата й във водата. Мехта отчаяно се съпротивляваше, но Корделия беше по-едра и далеч по-силна от нея. Сама се учуди на яростта, с която натискаше врата на жертвата си.
Тялото на Мехта омекна, давайки признаци, че всеки миг ще изгуби съзнание. Корделия я издърпа нагоре и й позволи да си поеме дъх.
— Имаш ли желание да промениш информацията си?
Господ да ми е на помощ, ако нищо не излезе, проплака в себе си тя. Никога вече няма да повярват, че не съм бараярски агент…
— Моля те! — задавено простена Мехта.
— Е, добре, значи искаш пак! — Главата на Мехта отново се скри под повърхността. Водата се разплиска. Корделия виждаше лицето на жертвата си, странно увеличено през стъклото, жълтеникаво от светлината, която се промъкваше през камъчетата на дъното. От устата й излетяха сребристи мехурчета, красиви и привлекателни… Нима и смъртта може да бъде естетична? — замаяно се запита Корделия.
— Колко са? — издърпа я отново тя. — Къде са?
— Няма такива, повярвай ми!
— Пийни си още малко!
— Нима ще ме убиеш? — прошепна задавено Мехта при следващата глътка кислород.
— Искам диагноза, докторе! — просъска Корделия. — Каква съм аз? Нормална жена, която се преструва на луда? Или луда, която се преструва на нормална? — Гласът й истерично изтъня, главата на Мехта отново се озова под водата. Корделия откри, че задържа дъха си, сякаш тя самата е лишена от кислородна среда. Ами ако Мехта е права? Ако наистина съм агент на Бараяр и не го съзнавам? Как се различава копието от оригинала? Камъкът смазва ножицата…
Ясно си представи какво ще стане по-нататък. Ще държи главата на тази жена под водата, докато се увери, че мозъчната й дейност е прекратена… Притежава всичко, за да го постигне: сила, решителност, воля… Вероятно и Арал се е чувствал така на Комар… Едва сега го разбирам… Едва сега ЗНАЯ!
— Колко са? Къде са?
— Четирима — изграчи Мехта и сърцето на Корделия се разтопи от облекчение. — Двама във фоайето, двама в гаража…
— Благодаря — механично отвърна Корделия, после изведнъж усети огромното напрежение. — Съжалявам… — Думите с мъка си пробиха път през стиснатото й гърло. Не знаеше дали Мехта е в състояние да я чуе, не знаеше дори дали е жива… Хартията увива камъка…
Зае се да я овързва, не забрави и да й запуши устата. Знаеше как става, нали преди време бе наблюдавала как Воркосиган го прави с Готиан. Натика я под леглото, после забързано напълни джобовете си с най-необходимото — кредитни карти, документи за самоличност, пари…
Влезе в банята и завъртя крановете на душа, после затаи дъх и се насочи на пръсти към вратата. Внимателно отвори и се огледа. Тейлър и санитарят ги нямаше в хола. Вероятно са в кухнята и пият кафе…
Не смееше да рискува отбиване до антрето за ботушите си. Сега най-важното бе да излезе навън, да остане поне няколко минути незабелязана. Застина на прага, сърцето й пропусна един такт.
