Литмир - Электронная Библиотека

— А какви са те?

— Пълно разоръжаване на армадата, охрана на космическото пространство около тази планета, превозване на политици между Бараяр и Ескобар… Общо почистване след края на купона… Което включва и надзор над размяната на военнопленници.

Вървяха по широка и добре утъпкана пътека, която се извиваше нагоре към вулканичния кратер. Растителността от двете им страни беше гъста, сиво-зелена на цвят.

— Исках да ти се извиня за начина, по който измъкнах информация от теб — продължи след кратка пауза той. — Разпитах те с помощта на лекарства, макар да знаех, че това не е редно… Вероятно си дълбоко обидена, но просто нямах друг избор. Обстоятелствата го изискваха…

— Няма за какво да се извиняваш — тръсна глава тя, погледна през рамо, за да прецени разстоянието до Илиан и добави: — Поставям се на твое място…

Мълчанието й беше красноречиво.

— Разбирам… Проявяваш съобразителност…

— Напротив, чувствам се доста объркана.

Воркосиган рязко спря и се обърна към Илиан:

— Искам да ми направиш една услуга, лейтенант. Трябват ми няколко минути насаме с тази дама, имаме да обсъждаме един много личен въпрос…

— Нямам право на това, сър — отвърна младежът. — И вие прекрасно го знаете.

— Преди известно време я помолих да се омъжи за мен, но не получих отговор. Ще ни осигуриш ли няколко минути спокойствие, ако ти дам дума, че ще говорим единствено на тази тема?

— Ами… — Илиан видимо се разколеба. — Вашата дума, сър?

— Да, моята дума. Думата на Воркосиган.

— Е, добре… Предполагам, че в такъв случай всичко е наред…

Илиан седна на ствола на едно повалено дърво край пътеката и ги изпрати с мрачен поглед. Те продължиха разходката си нагоре.

Скоро стигнаха до кратера. Мястото беше познато и на двамата, именно тук той бе планирал завземането на кораба-бунтар. Господи, оттогава сякаш бе изминал цял век! Отпуснаха се на тревата и отправиха погледи към оживлението на лагера, останал далеч долу, в ниското.

— Не би трябвало да постъпваш така — отбеляза Корделия. — Даваш обещание, което нямаш намерение да спазиш…

— Времената се менят…

— Излъга и мен…

— Така е.

— Разстрелял си човек за престъпления, в които не е участвал. Просто ей така…

— Не „просто ей така“ — възрази Воркосиган. — Получи присъда от военен трибунал, точно според изискванията на Междузвездната юридическа комисия. Утре тук ще пристигнат нейни представители за разследване на изстъпления срещу военнопленници.

— Станал си кръвожаден — поклати глава Корделия. — Животът на отделния човек вече не означава нищо за теб.

— Може би си права — мрачно отвърна той. — Съдбата на прекалено много хора е в ръцете ми, вероятно е дошло времето на всичко това да се сложи край…

— Но защо императорът избра точно теб за тази роля? — вдигна вежди Корделия. — Теб измежду стотици!… Твоя ли беше идеята за тази екзекуция или негова?

Воркосиган не направи опит да се изплъзне:

— Негова. А също и на Негри. Аз бях просто изпълнител на волята му.

Пръстите му методично скубеха синьозелените тревни стръкчета.

— Не го направи директно… Отначало ми предложи командването на ескобарската експедиция и поста на вицекрал след победата… Отказах. Тогава заплаши да ме предаде на Гришнов по обвинение в държавна измяна. Без право на помилване след произнасяне на евентуалната доживотна присъда… Казах му да върви по дяволите, но с по-малко думи… Моментът беше лош и за двамата… После той се извини и ме нарече лорд Воркосиган. Дотогава се обръщаше към мен само с „капитан“… След което се появи капитан Негри със своята безименна папка и театърът свърши.

Дойде времето на разумния обмен на мисли, на логиката, аргументите и доказателствата. В продължение на една безкрайна и убийствено трудна седмица бяхме затворени в стаята със зелени копринени тапети на имперската резиденция във Ворбар Султана… Императорът, Негри и аз… През цялото това време Илиан висеше отвън в хола и разглеждаше колекцията от картини… Между другото, твоето предположение за него излезе вярно. Той не знае нищо за истинските цели на агресията…

Видя за малко и принца… Бих добавил, че го видя в най-добрата му светлина. Преди години наистина беше ученик на Ворутиер, но отдавна го бе задминал… Императорът положително би го съхранил, стига да даваше някакви надежди за политическа кариера… Въпреки извратения му начин на живот…

Беше неуравновесен човек, а на всичкото отгоре се ограждаше с хора, чиито интереси го правеха още по-неуравновесен… Достоен племенник на чичо си Юри. Гришнов му възлагаше големи надежди, сигурен, че когато седне на трона, той ще управлява цялата планета чрез него… Затова Гришнов бе заел изчаквателна позиция. Беше сигурен в своето, защото само за година и половина принцът организира два заговора за убийството на баща си…

— Едва сега започвам да разбирам — подсвирна Корделия. — Но защо просто не са го изолирали? Императорът и капитан Негри лесно биха могли да го направят, нали?

— Тази идея също беше обсъдена — отговори Воркосиган. — Дори… нека Бог ми прости… аз лично изразих желание да свърша работата. Просто като алтернатива на тази кървава баня…

Помълча малко, после добави:

— Императорът умира… Дълги години чакаше разрешение на проблема, но така и не го дочака. Сега единствената му грижа е да остави ред след себе си…

Но нещата се усложняват и от друг проблем — синът на принца… Той е едва четиригодишен, а шестнадесет години са прекалено дълъг период за евентуалното регентско управление. Ако не бъдат неутрализирани, Гришнов и последователите му в Министерския съвет просто ще заемат овакантеното след смъртта на принца място във висшата власт и това ще бъде краят…

Убийството на принца не беше достатъчно. Императорът разбра, че трябва веднъж завинаги да разбие партията на войнолюбците. Всичко това му дойде прекалено много… Първо се появих аз и подложих на съмнение стратегията на агресията срещу Ескобар. После разузнавателната мрежа на Негри донесе информацията за плазмените огледала. Информация, която военното разузнаване нямаше… След това отново бях аз — занесох съобщението, че елементът изненада в предстоящите бойни действия е отпаднал… А той взе, че го скри… Просто, за да даде зелена светлина на Гришнов, военната партия и принца, алчни за бойна слава… Отдръпна се в сянка и им позволи да тръгнат към собствената си гибел… — Пръстите му вече скубеха тревата на цели туфи. — Всичко вървеше като по ноти, чак да ти стане страшно… Но събитията лесно можеха да излязат от контрол. Нещата бяха такива, че всякакви варианти бяха възможни… Включително смъртта на куп хора, с изключение на принца. Тук на сцената излязох аз. Трябваше да следя за изпълнението на сценария, да коткам и контролирам действията на принца така, че той да се окаже на фронта, точно когато трябва. Малката сцена в кабината ми беше част от този план. Нито за миг не изгубих самообладание, просто защото знаех какво правя — забивах поредния пирон в ковчега му.

— Доколкото разбирам и главният лекар е бил посветен в плана, нали? — изгледа го с присвити очи Корделия.

— Точно така.

— Красота!

— Нали? — Воркосиган се изтегна по гръб и отправи поглед към тюркоазеното небе. — Нямах възможност да бъда дори почтен убиец… Веднъж ти споменах, че бих искал да навляза в политиката, помниш ли? Е, сега вече съм окончателно излекуван от тази болест!

— А Ворутиер? И него ли трябваше да изпратиш на смърт?

— Не. В оригиналния сценарий за него бе определена ролята на изкупителна жертва. Той трябваше да поднесе извиненията си на императора след разгрома, съвсем по японски и от името на цялата банда войнолюбци… Никак не му завиждах, въпреки че беше духовен наставник на принца. Ворутиер бе доста озадачен, между другото… Обичаше да се гаври с мен и да ми къса нервите, но този път аз бях абсолютно спокоен. А той напразно се питаше какво пропуска… — Очите му останаха заковани в лазурните висини, като очевидно избягваха нейните. — Смъртта му донесе спасение не само за теб… За да спаси политическата си кариера, Ворутиер неминуемо щеше да се бие докрай, което означаваше стотици и хиляди нови жертви. Точно това ме убеди да взема участие в заговора. Бях сигурен, че само аз мога да изтегля армадата в подходящия момент, останалите членове на Генералния щаб не бяха в състояние да го направят…

40
{"b":"283169","o":1}