— Аз какво мога да направя? — попита Фулвия, когато дъщеря й я помоли за помощ.

— Мамо, вземи ме у дома!

— Не мога. Ти си мирното споразумение между Антоний и съпруга ти.

— Ама той не ме иска! Дори не ми говори!

— Случва се понякога в браковете по сметка. — Фулвия стана и погали окуражително дъщеря си. — Един ден ще му дойде умът. Имай търпение.

— Накарай Марк Антоний да се застъпи за мен!

— Не мога да го направя. Той е твърде зает, за да се занимава с несъществени неща.

Така Фулвия отказа да поеме отговорност към детето от най-първия си брак. Любовта й към Клодий бе изтляла отдавна.

След като нямаше към кого да се обърне, Клавдия остана да страда сама. Положението й се подобри значително, след като Октавиан купи огромната къща на Квинт Хортензий при разпродажбата на конфискуваните имоти. Така жена му имаше собствени покои, позволяващи изобщо да не се среща с него. Тя скоро се сприятели с германските робини и заживя щастливо, доколкото това е възможно за една девственица.

Октавиан не спеше сам. Намери си любовница.

Тъй като никога не беше изпитвал силно сексуално влечение, най-младият от триумвирите се бе задоволявал сам до сватбата си, когато наблюдателният Меценат реши да промени нещата. Той реши, че е крайно време Октавиан да се сближи с представителка на другия пол. Затова посети Маркурий Стих, известен със сексуалните си робини, и намери идеалната жена за Октавиан — двайсетгодишна, с малко момиченце, докарана от Киликия и използвана от един пиратски предводител за задоволяване на сексуалните му прищевки. Носеше името Сапфо, точно като поетесата. Бе страшно красива, с черна коса и тъмни очи, закръглена, нежна и с мек характер според Меркурий Стих. Меценат я взе и я вкара в леглото на Октавиан през първата му нощ в къщата на Хортензий. Планът проработи. Нямаше опасност робинята да окаже някакво влияние върху господаря си, а и използването на услугите й не се осъждаше като изневяра. Октавиан харесваше компанията й в леглото, отнесе се с разбиране към положението й и й разрешаваше да отделя повече време на детето си. Освен това харесваше мисълта, че вече е станал зрял мъж.

Всъщност, ако не беше Сапфо, животът на Октавиан щеше да бъде значително по-неприятен в тези първи дни на триумвирата. Беше му изключително трудно да контролира Антоний, а в някои случаи, като убийството на Цицерон — и невъзможно. Разпродажбите на конфискуваните имоти не носеха толкова средства, колкото се очакваше и на Октавиан се падна задачата да допълва списъците за проскрибиране. Трябваше да се въведат допълнителни данъци, на изтъкнатите банкери и плутократи бе намекнато, че не е зле да започнат да дават волни пожертвувания, като купуват големи количества зърно, чиято цена постоянно се увеличаваше. В началото на декември всички класи, от първата до петата, научиха, че трябва да отстъпят безвъзмездно на държавата всичките си приходи за изтеклата година.

Дори това обаче не беше достатъчно. В края на декември народният трибун Луций Клодий, издигнат от Антоний, въведе закон, според който всички жени, владеещи лично имуществото си, също трябваше да внесат годишния си доход в хазната.

Това много разгневи Хортензия. Вдовицата на Катоновия брат Цепион и майка на дъщерята на Ахенобарб бе наследила много повече от риторическата дарба на баща си, отколкото брат й, проскрибиран, защото беше отстъпил Македония на Брут. Заедно с вдовицата на Цицерон Теренция и още няколко жени, между които Марция, Помпония, бившата весталка Фабия и Калпурния, тя излезе на рострите. Всичките носеха метални ризници, шлемове, щитове и мечове. Това бе незабравима гледка за всеки посетител на Форума, още повече, когато наоколо се насъбраха жени от всички обществени прослойки, включително професионални куртизанки с яркочервени тоги, натруфени перуки и изрисувани лица.

— Аз съм римска гражданка! — изрева Хортензия и гласът й прокънтя чак до Портикус Маргаритария. — И съм жена! Жена от първата класа! Какво означава това? Означава, че съм била принудена да легна в брачното си ложе девствена и съм била собственост на съпруга си! Той имаше право да ме екзекутира, ако му изневеря, макар че не мога да го обвиня, че е споделял леглото си с други жени… или мъже! Сега, след като съм вдовица, аз не мога да се омъжа повторно. Завися изцяло от милостта на близките си, защото според Вокониевия закон нямам право да наследявам никакви имоти, а ако съпругът ми реши да пропилее зестрата ми, не съм била в състояние да го спра!

Тя удари с все сила щита с меча си и слушателите й подскочиха стреснати.

— Такова е положението на повечето жени от първата класа! Ала щеше ли то да е по-различно, ако бях от някоя друга класа или не бях от никоя? Аз пак щях да съм римска гражданка! Пак щях да съм задължена да легна в брачното ложе девствена и да съм собственост на съпруга си! И пак щях да завися от милосърдието на близките си, когато овдовея. Щях да имам обаче правото да се омъжа повторно! Щях да имам право да се занимавам с някакъв занаят или с търговия. Щях да се издържам сама като художничка, лекарка или знахарка. Щях да продавам произведеното от градината или кокошарника си. Можех, ако искам, да продавам тялото си. Щях да имам възможност да спестя малко за старините си!

Този път всички жени на рострата удариха мечове в щитовете си. Жените сред слушателите стояха спокойно, мъжете се възмущаваха.

— Затова като римска гражданка и жена аз изразявам възмущението на всички жени, управляващи сами живота си, срещу всички мерки за отнемането на това ни право! Говоря от името на жените от първата класа, които получават доходите си от зестра или наследено имущество, и от името на всички жени от по-долните класи или непринадлежащи към никоя класа, чиито доходи идват от продажбата на яйца и зеленчуци, от рисуване, занаяти, проституция и така нататък! От името на всички, които ще загубят доходите си от една цяла година, за да финансират налудничавите начинания на римските мъже! За финансирането на едно истинско безумие!

Този път към мечовете и щитовете се присъединиха цимбалите на проститутките, флейтите на други жени от тълпата и шумът стана още по-силен. Редовните посетители на Форума се разгневиха още повече, зароптаха и заразмахваха юмруци.

Хортензия вдигна меча и го размаха над главата си.

— Имат ли римските жени право да гласуват? Участваме ли в избора на магистрати? Можем ли да гласуваме за или против някой закон? Дадена ли ни беше възможност да се противопоставим на Клодиевия закон, според който трябва да отстъпим доходите си от тази година на хазната? Не, ние нямаме възможност да спрем тази лудост! Лудост, причинена от трима глупаци: Марк Антоний, Цезар Октавиан и Марк Лепид! Ако Рим иска да му плащаме данъци, трябва да ни даде не само гражданство, а и избирателно право! Ако искате данъци, дайте ни право да избираме магистрати и да гласуваме за или против законите!

Тя вдигна меча си и всички жени на рострата последваха примера й. Слушателките й в тълпата нададоха пронизителни писъци; мъжете — рев на възмущение.

— И как смятат тези глупаци да съберат този възмутителен данък? Мъжете от петте класи са под наблюдението на цензорите, които водят сметка за доходите им! Ала жените римски гражданки не влизат в този архив, нали? Така че как онези идиоти, управляващи Рим, ще определят какъв е доходът ни? Дали някой тъп чиновник от хазната ще тръгне да обикаля бедните женици по пазарите, продаващи покривки, фитили или яйца и да ги разпитва какъв доход са получили? Или още по-лошо, ще определят този доход според собствените си разбирания? Нима ще ни бият, ще ни принуждават и заплашват? Това ли ще направят? Това ли?

— Не! — изреваха в един глас няколко хиляди женски гърла. — Не, не!

Мъжете на Форума изведнъж замлъкнаха; дадоха си сметка, че в момента са малцинство.