Така Децим се принуди да тръгне след Антоний с част от войските си в Мутина и трите легиона на Хирций.
Октавиан се оттегли в Бонония и зачака с надеждата Децим Брут да се провали. Можеше да не е способен военачалник, но добре разбираше от политически игри. Ако Децим успее, перспективите за Октавиан не бяха благоприятни. Антоний се беше събрал с Вентидий. Планк и Лепид също бяха на негова страна. Най-изгодното за Децим бе да се споразумее с Антоний. Така можеха заедно да се нахвърлят върху Октавиан и да го смажат. Единствената му надежда бе Децим Брут да е толкова горделив и недалновиден, че да откаже съюза с Антоний и по този начин да подпише собствената си присъда.
Щом получи писмото на Цицерон, в което се казваше да си гледа работата, Марк Емилий Лепид поведе легионите си към западния бряг на река Родан, границата на Нарбонска Галия. Възнамеряваше да заеме удобна позиция и да покаже на Цицерон, че управителите на провинции никак не са за подценяване в една гражданска война. Антоний бе обявен за обществен враг от сената на Цицерон, не от този на Лепид.
Луций Мунаций Планк в Отвъдна Галия не беше съвсем сигурен на чия страна да застане, но извънредното положение в Италия бе достатъчна причина да го накара да премести и десетте си легиона надолу покрай Родан. В Араузион спря. Разузнавачите му докладваха, че Лепид, начело на шестте си легиона, лагерува само на шейсет и четири километра от него.
Лепид любезно покани Планк в лагера си.
Макар да знаеше за поражението на Антоний в Мутина, Планк не подозираше за Вентидий и трите пиценски легиона и за отказа на Октавиан да сътрудничи на Децим Брут. Затова не прие приятелското предложение на Лепид. Отстъпи на север и зачака.
Междувременно Антоний се беше изтеглил към Дертона и бе тръгнал по Емилий-Скавровия път към Генуа. Там се събра с Вентидий. Двамата оставиха грешна следа за преследващия ги Децим Брут, за да си помисли, че са тръгнали към Отвъдна Галия по Домициевия път. Хитростта им подейства. Децим подмина Плаценция и продължи по Домициевия път към Алпите, на север от Антоний и Вентидий.
Те продължиха по крайбрежието и спряха във Форум Юлии, една от новите колонии за Цезаровите ветерани. Скоро Лепид също пристигна и се установи на лагер на другия бряг на местната река. С малко помощ от Антониевите легати войските бързо се сближиха. Лепид водеше подновения Десети, а този легион по традиция харесваше Антоний още от бунтовете в Кампания. Така Лепид прие неизбежното и се присъедини към него и Вентидий.
Беше средата на май и дори във Форум Юлии се носеха слухове, че Гай Касий усилено се стреми да узурпира властта в Сирия. Това беше интересно, но не особено важно за момента. Движението на Планк с огромната му войска покрай Родан бе от много по-голямо значение.
Планк се беше приближил към Антоний, но когато научи, че и Лепид се е присъединил към него, се уплаши и се оттегли в Куларон. Оттам изпрати писмо до Децим Брут, който все още бе на Домициевия път. Децим моментално се насочи към Куларон и стигна там в началото на юни.
Решиха да се съюзят и за момента да останат на страната на сената. Все пак и двамата бяха законни управители на провинции. Когато научи, че Цицероновият сенат е обявил и Лепид за враг на властта, Планк се поздрави за правилното решение.
Проблемът бе, че Децим се беше променил ужасно. Бе загубил прословутата си енергичност и военния талант от войната на Цезар срещу галите. Категорично отказваше да напусне Куларон, постоянно мърмореше за неопитността на войските си и настояваше да не предизвикват Антоний. Четиринайсетте им легиона изобщо не стигали!
Така всички изчакваха, несигурни в успеха си, ако се стигне до битка. Никой нямаше ясни цели, никой не проповядваше светли идеали, в които да вярват войниците му, и никой от пълководците не изпъкваше особено сред останалите.
В началото на секстил везните се наклониха в полза на Антоний. Полион дойде с два легиона от Отвъдна Испания и се присъедини към него и Лепид. „Защо не?“ — попита с усмивка Полион. В неговата провинция не се случваше нищо интересно, след като Цицероновият сенат бе признал морското господство на Секст Помпей — каква глупост!
— Наистина — тъжно поклати глава Полион, — нещата отиват от зле на по-зле. Всеки здравомислещ човек ще види, че Секст просто събира сили, за да може да изнудва Рим с доставките на зърно. Все пак за историк като мен животът в отвъдната провинция стана твърде скучен. Когато съм с теб, Антоний, ще имам много повече теми за писане. — Той се огледа възхитено. — Ти наистина умееш да избираш добри места за лагер! Рибата и морето тук са прекрасни, а Морските Алпи са великолепен пейзаж — много по-красиви от околностите на Кордуба!
За разлика от Полион Планк не се забавляваше. Първо, той не можеше да се отърве от постоянно оплакващия се Децим Брут. Освен това, тъй като Децим отказваше да го стори, на него се падаше да пише обяснения до сената защо двамата още бездействат. Реши да хвърли цялата вина върху Октавиан, задето не беше пресрещнал Вентидий в Етрурия и не даваше легионите си.
След пристигането на Полион двамата врагове на властта изпратиха покана на Планк да се присъедини към тях. Той с облекчение прие, изостави Децим Брут и поведе войската си към Форум Юлии. Той, както и останалите пълководци, пропусна да забележи, че източните склонове край Родан са необичайно сухи и че житото в този плодороден регион не налива клас.
Ужасната паника и депресия, които изпитваше след смъртта на Цезар, отново мъчеха Децим Брут. След заминаването на Планк той се отказа от военните задължения и империума си. Заряза ужасените си войници в Куларон и заедно с малка група приближени потегли към Македония. Не особено трудно начинание за Децим, който говореше перфектно много галски езици и не срещна никакви трудности при пътуването. Беше разгарът на лятото, всички планински проходи бяха отворени, а и колкото по на изток отиваха, толкова по-ниски ставаха те.
Всичко вървеше добре, докато не стигна земите на брените около едноименния проход в Италийска Галия. Там бе заловен и изправен пред вожда на племето, Камил. Тъй като си мислеше, че всички гали мразят Цезар, задето бе завзел страната им, един от спътниците му издаде на брените, че това е Децим Брут, един от убийците на Цезар. Обаче сред галите Цезар се славеше като митичен герой наравно с Версенжеторикс.
Камил бе запознат със събитията и веднага уведоми Антоний, че е заловил Децим Юний Брут. Какво иска великият Марк Антоний да правят с него?
„Убийте го“ — отговори той в кратка бележка, придружена от кесия със златни монети.
Брените убиха пленника и изпратиха главата му на Антоний като доказателство, че са си заслужили парите.
На последния ден на юни сенатът обяви Марк Емилий Лепид за инимикус, враг на властта, заради присъединяването му към Антоний и конфискува имуществото му. Фактът, че той беше върховен жрец, внесе известно объркване, защото като такъв не можеха да му отнемат нито титлата, нито правото да получава богато възнаграждение от хазната. Ако го бяха обявили за хостис, обществен враг, това щеше да стане. Макар че Брут горчиво оплакваше сестра си Юнила в писмата си, тя продължаваше да живее охолно в Домус Публика и да ползва любимата си вила между Анциум и Сурентум. Никой не посегна на скъпоценностите, дрехите или слугите й, а и Вация Изаурик, женен за голямата й сестра, за нищо на света не би предприел мерки, които да я ощетят. Брут просто играеше политически игри и глупаците, които му вярваха, дори проронваха по някоя сълза.
Освободителите, останали в Рим, намаляваха. Докато измъчвал един роб, Луций Минуций Базил бе заловен от въстаналите си слуги, изтезаван и убит. Смъртта му не натъжи никого, най-малко Освободителите, останали в града. Те още посещаваха сената, но се питаха докога. Цезар Октавиан ги дебнеше. Рим сякаш бе пълен с негови агенти, подклаждащи народната омраза.
