[/2/ Букв.: „Всичко правилно закрепено и подпряно?“]

Никога през живота си никое джудже не беше чувало толкова много думи на Стария език от устата на някой, надхвърлящ четири стъпки височина. Бяха удивени.

Керът пусна провинилото се джудже на пода. В очите му имаше сълзи.

— Вие сте джуджета! — каза той. — Джуджетата не трябва да се държат така! Погледнете се. Не ви ли е срам?

Сто твърди като камък челюсти увиснаха.

— Искам да кажа, погледнете се! — Керът поклати глава. — Представяте ли си горката ви, белобрада стара майчица, която изнемогва там, далеч, в малката си дупка, и се чуди какво ли прави синът й тази вечер, представяте ли си какво ли би си помислила тя, ако ви видеше сега? Вашите собствени скъпи майки, които най-напред ви показаха как да си служите с търнокоп…

Ноби, застанал на входа ужасен и замаян, долови нарастващия хор от секнене на носове и сподавени хълцания, докато Керът продължаваше:

— …тя най-вероятно си мисли: сигурно той кротко играе на домино някъде или нещо подобно…

Едно близкостоящо джудже, което носеше шлем, обрамчен с дълги колкото среден пръст шипове, тихичко заплака в бирата си.

— А и се обзалагам, че много отдавна никой от вас не й е писал, а обещахте да й пишете всяка седмица…

Ноби разсеяно измъкна една мърлява кърпичка и я подаде на едно джудже, облегнато на стената, което се тресеше от мъка.

— Така значи — мило каза Керът. — Не искам да насилвам никого, но отсега нататък ще минавам оттук всяка вечер и ще очаквам подобаващи на джуджета образци на поведение. Знам какво е да си далеч от вкъщи, но за подобни неща не съществува извинение. — Tой си докосна шлема. — Г’хрук, т’ук.11

Той дари всички с лъчезарна усмивка и полуизлезе, полуизпълзя от бара. Щом се измъкна на улицата, Ноби го потупа по ръката.

— Да не си посмял друг път да ми причиняваш нещо подобно — разгневи се той. — Ти си Градската Стража! Не ми излизай повече с тая работа за закона!

— Но това е много важно — сериозно каза Керът, подтичвайки след Ноби, докато той сви боязливо по една по-тясна улица.

— Но не толкова важно, колкото да останеш цял-целеничък — отвърна Ноби. — Барове на джуджета! Ако имаш поне малко здрав разум, мойто момче, ще влезеш тук. И си затваряй устата.

Керът се вгледа нагоре към сградата, която бяха стигнали. Беше издигната малко по-навътре от калта на улицата. Отвътре се носеше шумът от значително количество пиене. Очукана табела висеше над вратата. Изобразяваше барабан.

— Кръчма, нали? — попита Керът замислено. — Отворена е по това време?

— Не виждам защо да не е — отвърна Ноби, докато отваряше вратата. — Адски полезна идея. „Поправения Барабан“.

— И още пият? — Керът запрелиства бързо книгата.

— Надявам се — рече Ноби. Той кимна към трола, който бе нает от „Барабана“ като размазвач12.

— ’р вечер, Детритъс. Само развеждам новото момче из района.

Тролът изсумтя, после махна с една закоравяла ръка.

Вътрешността на „Поправения Барабан“ сега се слави като най-известната пропаднала кръчма по целия свят на Диска и като такава забележителност на града, че след неотдавнашна неотложна редекорация, новият собственик загуби цели дни, докато възстанови оригиналната патина от мръсотия, сажди и по-трудно разпознаваеми вещества по стените и внесе един тон вече сплути треволяци за пода. Пиячите бяха обичайната пасмина герои, главорези, наемници, разбойници, негодници, но само анализ под микроскоп би подсказал кой какъв е. Плътни кълба дим висяха във въздуха, може би за да избегнат допир със стените.

Разговорът заглъхна частично, когато двамата стражи влязоха вътре, после възобнови предишната си сила. Няколко стари дружки махнаха на Ноби.

Той си даде сметка, че Керът е зает.

— К’во прайш? — попита го. — И никакви приказки за майките, разбрахме ли се?

— Водя си записки — каза Керът, мрачно. — Имам тетрадка.

— Ето купона. Това място ще ти хареса. Идвам тук ’сека вечер за вечеря.

— Как пишеш „закононарушение“? — попита Керът, прелиствайки страница.

— Не го пиша — отвърна Ноби, докато си пробиваше път през тълпата. Един рядък импулс към щедрост се загнезди в главата му. — Какво искаш за пиене?

— Не мисля, че това ще е много уместно — каза Керът. — Така или иначе, Силните Напитки Те Правят За Посмешище.

Усети пронизващ поглед в тила си, обърна се и се озова срещу голямото, мазно и добродушно лице на един орангутан.

Беше се настанил на бара с половинкилограмова халба и купа фъстъци пред себе си. Наклони дружелюбно чашата си към Керът, след което отпи дълбоко и шумно, като очевидно оформи долната си устна в един вид прехващаща фуния и нададе шум все едно изпразват воден канал.

Керът сръга Ноби.

— Има майм… — започна той.

— Не го казвай! — припряно го прекъсна Ноби. — Не казвай тази дума! Това е Библиотекарят. Работи в Университета. Винаги слиза тук да изпие едно преди лягане.

— И хората нямат нищо против?

— А защо трябва да имат нещо против? — попита Ноби. — Той винаги плаща, когато е негов ред да черпи, като всички останали.

Керът се обърна и отново погледна към маймуната. Цял куп въпроси се натискаха на вниманието му, като например: къде си държи парите? Библиотекарят улови погледа му, изтълкува го неправилно и любезно побутна купичката с фъстъци към него.

Керът се изправи в пълния си внушителен ръст и се консултира с книгата си. Следобедът, прекаран в четене на „Законите и Военните Порядки“, се оказа оползотворен добре.

— Кой е собственикът, съдържателят, наемателят или хазяинът на тези постройки? — обърна се той към Ноби.

— К’во? — попита малкият страж. — Хазяин? Ами, предполагам, че ей тоя, Чарли, отговаря тази вечер. Защо? — Той посочи към един едър, здраво сложен мъж, лицето на когото беше набраздено от белези; притежателят му спря насред размазването на мръсотията още по-старателно около някакви чаши посредством мокър парцал, и намигна съзаклятнически на Керът.

— Чарли, това е Керът — каза Ноби. — Той се настанява при Роузи Паам.

— Какво, за постоянно ли? — възкликна Чарли.

Керът си прочисти гърлото.

— Ако вие отговаряте — произнесе той, — тогава, мое задължение е да ви уведомя, че сте задържани.

— За държание ли? Какво държание, приятелче? — рече Чарли, докато все още си бършеше.

— Задържан сте — каза Керът, — с оглед на представянето на обвинения: 1) (и) че на или около 18 Груни, на мястото, наречено „Поправения Барабан“, Филигранната Улица, сте извършили следното: а) сервирали сте или б) причинили сте сервирането на алкохолни напитки след 12 (дванайсет) часа през нощта, в противоречие с постановеното с Декрета за Обществените Кръчми (Предварителен) от 1678 г., и 1) (ии) че на или около 18 Груни, на мястото, наречено „Поправения Барабан“, Филигранната Улица, сте сервирали или сте причинили сервирането на алкохолни напитки в бутилки, с размер и вместимост, различни от упоменатите в горепосочения Декрет, и (2) (и) че на или около 18 Груни, на мястото, наречено „Поправения Барабан“, Филигранната Улица, сте допуснали посетителите да носят голи островърхи оръжия с дължина, по-голяма от 20 (двадесет) сантиметра, в противоречие с Параграф Три от споменатия Декрет и 2) (ии) че на или около 18 Груни, на мястото, наречено „Поправения Барабан“, Филигранната Улица, сте сервирали алкохолни напитки в помещения, очевидно неоторизирани за продажбата и/или консумацията на гореупоменатите напитки, в противоречие с Параграф Три на горепосочения Декрет.

Гробна тишина беше настъпила, когато Керът обърна нова страница, след което продължи:

— Мой дълг е също така да ви уведомя, че възнамерявам да свидетелствам пред Правосъдието с оглед на съображенията за обвинения по силата на Декрета за Обществените Сдружавания (Хазарт) от 1567 г., Декретите за Контролираните Постройки (Хигиенен) Декрети от 1433, 1456, 1463, 1465, ъъ, и от 1470 до 1690 години, а така също… — той хвърли поглед встрани към Библиотекаря, който разпознаваше проблемите, когато ги чуеше, че се задават, и припряно се опитваше да си довърши питието, — Декрета за Домашните и Опитомените Животни (Грижи и Защита) от 1673 г.