Мис Фелоус почувства как по всичките й нерви пролазва вълна студени тръпки. За това ли нещо ще се грижи? За това? Това малко… животно?

Наистина се оказа ужасно.

Още по-лошо. По-лошо. Дори не приличаше на човек. Беше отвратително малко чудовище.

Хоскинс рязко се пресегна и сграбчи китките на детето, издърпа ръцете му напред и ги кръстоса пред корема му, като едновременно с това го вдигна нагоре. Детето започна да рита, да се извива и да пищи. Свиреп вледеняващ вой, изригващ с невероятна сила от малкото телце. Мис Фелоус осъзна, че трепери. Едва си наложи да се успокои. Крясъкът бе страховит, оглушителен, отблъскващ, нечовешки. Беше почти невъзможно да повярва, че това малко момченце може да нададе такъв потресаващ рев.

Хоскинс продължи да го държи във въздуха с протегнати ръце и с явно безпокойство погледна мис Фелоус.

— Така. Дръжте го. Не го пускайте на земята. Пазете се от ноктите на краката му. Занесете го в банята и го почистете. Преди всичко има нужда от топла вана.

Въпреки че бе дребно, детето притежаваше огромна необуздана сила и за възрастния мъж не бе лесно да го удържи с приковани към тялото ръце; без съмнение то се бореше за живота си.

— Напълнете ваната, мис Фелоус! — изкрещя Хоскинс. — Бързо!

В СТАСИС вече бяха навлезли още хора. Сред блъсканицата мис Фелоус забеляза тримата си помощници и възложи задачи на всеки.

— Вие, Елиът, пуснете водата. Мортесън, дайте ми антибиотици за инфекцията на крака му. Всъщност по-добре донесете целия комплект антибиотици в банята. Стратфорд, намерете хора да почистят боклука и махнете тази мръсотия оттук!

Не чакаха да им се повтаря. Сега, като започна да издава заповеди, първоначалният й шок и ужас започнаха да се стопяват и отново я завладя известна доза самоувереност.

Да. Нямаше да е лесно, но трудните случаи бяха нейна специалност.

Дойдоха работници и донесоха контейнери за отпадъците. Събраха почвата и парчетиите и ги отнесоха в складовото помещение в дъното.

— Внимавайте и една прашинка да не излезе извън сферата — предупреди ги Хоскинс.

Мис Фелоус последва Хоскинс в банята и му направи знак да потопи момчето във ваната. Елиът бързо я пълнеше с топла вода. Вече не бе страничен наблюдател, а опитна експедитивна сестра. Бе се овладяла достатъчно и спокойно огледа детето с набитото око на клиничен работник, като че го виждаше за първи път.

И това, което видя, я потресе още повече. Шокирана, се поколеба за кратко, после потисна емоциите, зародили се в неподготвеното й съзнание. Зад мръсотията и писъците, зад яростните удари на ръце и крака и безмисленото, безрезултатно гърчене съзря момчето.

Първото й впечатление в момента на всеобщо объркване се оказа вярно. Бе най-грозното дете, което някога бе виждала. Бе неописуемо грозен — като се започне с безформената глава и се стигне до възлестите огънати крака.

Тялото му бе невероятно набито с много хлътнал гръден кош и широки рамене. В това всъщност нямаше нищо чак толкова ужасно — издължен, прекомерно голям череп, изпъкнало, скосено чело, огромен, подобен на картоф нос с ноздри като тъмни пещери, отворени хем навън, хем надолу; огромни ококорени очи, потънали в грамадните костни орбити, хлътнала брадичка, къс врат и недъгави крайници.

— Четиридесет хиляди години — замаяна промълви тя. — Не е човек. Не е.

Животно. Най-лошите й предположения се сбъдваха. Някакво човекоподобно маймунче — ето какво бе той. По-скоро нещо от рода на шимпанзетата. И й плащаха толкова много да се грижи за това! Какво знаеше тя за грижите, необходими на едно малко диво праисторическо маймунче?

И все пак, и все пак…

Може би грешеше. Искрено се надяваше да е така. Зад яростта в огромните святкащи очи несъмнено проблясваше човешки интелект. Шоколадовата, почти светлокафява кожа бе покрита със съвсем прозрачен златист мъх, а не с грубата раздърпана козина, която човек очаква да открие у малко животно. Лицето, макар и грозно, не беше съвсем маймунско. Трябваше да прозре зад необичайната външност, а там имаше само едно малко момченце.

Да, малко момченце, грозно малко момченце, странно малко момченце, човешко момченце, малко, мръсно изплашено дете с възлести криви крачета, странна форма на главата, някакво нещастно подобие на брадичка, инфектирана рана на бедрото и любопитен белег от рождение на бузата, подобен на назъбена светкавица — да, да, той никак не приличаше на нито едно от децата, за които се бе грижила. И все пак щеше да се опита да мисли за него като за човешко същество. Бедното изгубено, изплашено дете, което бяха откъснали от времето. Щеше да успее. Може би.

Но, Боже. Бе толкова грозен! Господи, Боже мой, истинско предизвикателство е да се опитваш да обикнеш нещо толкова грозно! Мис Фелоус не вярваше, че ще успее въпреки всичко, което бе казала на Хоскинс по време на събеседването и това доста я тревожеше.

Напълниха ваната. Елиът — як, тъмнокос мъж с огромни ръце и здрави китки, бе поел момчето от доктор Хоскинс и държеше извиващото се телце полупотопено във водата. Мортесън, другият й помощник, бе докарал количката с лекарствата. Мис Фелоус изстиска половин туба антибиотичен сапун. Във ваната закипя жълта мехуреста пяна. За миг балончетата отклониха вниманието на детето и то престана да вие и рита, но само за миг. После се сети, че с него става нещо страшно и отново се замята. Елиът се разсмя.

— Ама че опасен малък негодник. Тоя път за малко да ми се изплъзне.

— Гледайте да не се изплъзва — мрачно каза мис Фелоус. — Господи, каква мръсотия! Внимание! Дръжте го! Дръжте го!

Мръсна работа.

Даже и намесата на двамата мъже не бе в състояние да й помогне да удържи момчето. То не преставаше да се извива, да се гърчи, да рита, да дращи и да реве. Мис Фелоус нямаше представа дали детето се бори за живота си или защитава достойнството си, но със сигурност досега не бе имала толкова непокорен пациент. На Елиът не му беше вече до смях. Момчето бе одрало ръката му и под гъстите къдрави косми се показваше дълга кървава драскотина. Мис Фелоус се чудеше дали няма да е по-добре да го упоят, за да се справят, но щеше да прибегне към това само в краен случай.

— Направете си инжекция с антибиотик, като свършим — каза тя на Елиът. — Това одраскване не ми харесва. Никой не знае що за праисторически микроби се крият под ноктите му.

Улови се, че съвсем е забравила как по-рано настояваше да приемат детето в напълно стерилна обстановка. Сега това й изглеждаше просто глупаво. Момченцето бе тъй силно, жилаво, ожесточено, а тя бе очаквала слабо беззащитно същество.

И все пак, мислеше мис Фелоус, все пак той е беззащитен, нищо, че се съпротивлява така. Ще се наложи да го наблюдават много внимателно през следващите няколко дни, за да го предпазят от някоя бактериална инфекция, за която няма вродена резистентност.

— Елиът, извадете го за малко над ваната — разпореди тя, — Мортесън, налейте чиста вода. Господи, колко е мръсно това дете!

Къпането продължи цяла вечност.

Мис Фелоус работеше мълчаливо. Раздразнението й растеше. Настроението й рязко се променяше, превръщаше се в озлобление, в истинска ярост. Вече не мислеше колко вълнуващо е да се заеме човек с трудно предизвикателство. Сега съзнанието й бе заето преди всичко с мисълта, че бе подлъгана от Хоскинс да приеме тази невъзможна задача, чиято същност в крайна сметка не бе разбрала. Усещането й се подсилваше от непрестанната съпротива и викове на момчето, от цялата мокротия наоколо.

Той бе намекнал, че детето няма да е хубаво, но това съвсем не значеше, че ще е отблъскващо деформирано и упорито като див звяр.

Сапунът и водата едва успяваха да отстранят вонята, която се разнасяше от него.

Схватката продължаваше. Мис Фелоус изпита силно желание да тикне момчето в ръцете на доктор Хоскинс, така както беше мокро и сапунено, да се врътне и излезе, но знаеше, че не може да го направи. В крайна сметка имаше професионално достойнство. За добро или лошо вече бе приела тази работа. Просто трябваше да стисне зъби и да си признае, че Хоскинс въобще не бе я подвел. Бе я предупредил, че детето ще е трудно, необикновено, необуздано и може би доста неприятно. Точно това беше казал. Бе я попитал дали е готова да се грижи за него безусловно, независимо дали брадичката му ще е хлътнала или челото изпъкнало. И тя бе отвърнала „Да“. „Да, да и да. Готова съм, ще се справя с всичко това.“