— Благодаря ви, господа. Свободни сте — обърна се към войниците Майлс. — Командващ Ботари-Джесек, останете ако обичате.

Кавило врътна късо подстриганата си руса глава — жест на съпротива, напълно обезмислен от ограничените й възможности за каквото и да е движение. Когато войниците напуснаха залата, тя яростно изгледа Грегор с освирепелите си очи.

— Змия — изръмжа към него Кавило. — Копеле!

Грегор седеше с подпрени на масата лакти. Брадичката му почиваше в ръцете му. Той вдигна глава и й отвърна с уморен глас:

— Командващ Кавило, и двамата ми родители загинаха в резултат на политическа интрига още преди да навърша шест години. Можехте да проучите миналото ми. Нима смятахте, че си имате работа с аматьор?

— Бяхте обречена от самото начало, Кавило — Майлс бавно обикаляше около нея, сякаш се любуваше на получена награда. Кавило завъртя глава, за да го проследи с поглед, но почти веднага трябваше да я обърне, за да го пресрещне по орбитата, която той описваше около нея. — Трябваше да се придържате към първоначалния си договор. Или към втория си план. Или към третия. Изобщо, трябваше да се придържате към нещо. Каквото и да е. Огромният ви егоизъм не ви направи по-силна. Той ви превърна в дрипа, носена от вятъра. Парцал, с който всеки можеше да си послужи. Сега Грегор смята, че трябва да ви се даде възможност да заслужите живота си. Въпреки че аз не съм на същото мнение. Вашият живот няма никаква стойност.

— Не ти е стигнал куражът да ме изхвърлиш през шлюза. — Яростта беше превърнала очите й в две цепки.

— Не съм имал такова намерение — Майлс отново започна да обикаля около нея. Явно това я вбесяваше. — Не! Мислех, че няма да е зле — по-нататък, когато всичко приключи — да те предам на Сетаганда. Една подкупваща пикантна добавка към договора, която няма да ни струва нищо. Предполагам, че ще те търсят под дърво и камък, не мислиш ли? — Той спря пред нея и се засмя.

Кръвта се оттегли от лицето й. Сухожилията изпъкнаха под кожата на красивата й стройна шия.

— Но ако удовлетвориш исканията ни — обади се Грегор, — аз ти гарантирам сигурно измъкване от Центъра, когато това тук свърши. През Бариар. Заедно с оцелелите части от твоите войски, които все още ще искат да те последват. Това ще ти даде два месеца преднина пред отмъщението на Сетаганда за разгрома им, причина за който ще бъдеш ти.

— Всъщност — вметна Майлс, — ако си изиграеш ролята, можеш да излезеш от това положение дори и като героиня. Каква ирония!

Сърдитият поглед, който му хвърли Грегор, не беше съвсем престорен.

— Ще ми паднеш! — обърна се към Майлс Кавило, като се задъхваше от омраза.

— Това е най-доброто предложение, което ще получиш днес. Живот. Избавление. Ново начало далече оттук. Много далече от тук. Саймън Илиян ще се погрижи за това. Далече, но не и вън от наблюдение.

Наред с яростта в очите й започнаха да се промъкват пресметливи пламъчета.

— Какво искате от мен?

— Не много. Да предадеш контрола, който все още имаш върху своите войски на офицер по наш избор. Най-вероятно на някого от офицерите ни за свръзка с Вервейн. В края на краищата те ти плащат. Ще представиш приемника си на всеки от твоята командна йерархия и ще се оттеглиш на сигурно място в ареста на „Триумф“, докато всичко свърши.

— Когато този момент настъпи, от рейнджърите няма да е останало нищо!

— Съществува такава вероятност — съгласи се Майлс. — И без друго се готвеше да ги пожертваш. Ако обичаш, обърни внимание на факта, че не ти предлагам избор. Няма да се пазарим. Или приемаш тези условия, или отиваш в ръцете на сетагандците. А те одобряват предателството само в строго определени рамки — когато се прави в тяхна полза.

Кавило изглеждаше така, сякаш иска да го заплюе, но се въздържа.

— Много добре. Ще предам командването. Ще изпълня своята част от сделката.

— Благодаря.

— Но ти… — очите й бяха сини ледени кристали; гласът й — нисък и пръскащ жлъч, — ще видиш ти, малкия. Днес хвърчиш на високо, но времето ще те натика в калта. Бих ти казала: почакай само двайсет години, но се съмнявам, че имаш толкова живот пред себе си. Времето ще те научи каква е ползата от лоялността — никаква. Съжалявам, че в деня, когато окончателно те изсмучат и те изплюят на боклука, няма да съм там да сритам жалката леш, която ще остане от тебе.

Майлс повика войниците обратно в стаята.

— Отведете я. — Това беше почти молба. Когато вратата се затвори, Майлс се обърна и срещна втренчения поглед на Елена.

— Господи! Тази жена кара кръвта ми да се смразява — потрепери той.

— Ами? — забеляза Грегор, който все още се подпираше на лактите си. — Все пак, макар и странно, вие като че ли се разбирате. Мислите по един и същи начин.

— Грегор! — възропта Майлс и се обърна, за да потърси подкрепа. — Елена?

— И двамата сте много непочтени — в гласа на Елена се долавяше колебание. — И, ъ-ъ… хищни. — Майлс я изгледа със стиснати устни и обиден поглед. Тя обясни: — Става въпрос по-скоро за обща насока и предразположеност, отколкото за реално съдържание. Ако беше побъркан на тема власт, вместо… вместо…

— Побъркан по някакъв друг начин. Да, продължавай.

— …щеше и ти да интригантстваш така. Изглеждаше така, сякаш ти доставя удоволствие да се промъкваш под кожата й.

— Като че ли трябва да ти благодаря — раменете на Майлс се приведоха под тежестта на думите й. Вярно ли беше това? Възможно ли беше това да е самият той след двайсет години — отровен от цинизма и натрупаната през годините жлъч, една затворена в черупката си личност, която намира удоволствие единствено в превъзходството, властта и авторитарното господство над останалите? Един ранен звяр в непробиваемата обвивка на тежкото си снаряжение?

— Да се връщаме на „Триумф“ — кратко каза той. — Чака ни работа.

Майлс кръстосваше нетърпеливо сравнително тясната каюта на Озер на борда на „Триумф“. Грегор беше приседнал на ръба на бюрото и провесил единия си крак, наблюдаваше махалообразното движение на Майлс.

— …естествено вервейнците ще се отнесат с подозрение, но като усетят горещия дъх на сетагандците във вратовете си, ще им дойде ищах да повярват. А също и да преговарят. Ще представиш договора в колкото е възможно по-привлекателна светлина и приключвай по най-бързия начин, но, разбира се, не прави повече отстъпки от крайно наложителното…

— Може би искаш да ме придружиш като суфльор? — сухо го прекъсна Грегор.

Майлс млъкна и прочисти гърлото си.

— Извинявай. Зная, че разбираш от договори много повече от мен. Понякога… когато съм нервен, се раздрънквам прекалено.

— Да. Известно ми е.

Въпреки че не успя да накара краката си да спрат, Майлс издържа, без повече да си отвори устата, докато не се чу сигналът от зумера на каютата.

От интеркома се чу гласът на сержант Кодак:

— Затворниците, сър. Както ми беше наредено.

— Благодаря ви. Влезте — Майлс се наведе през бюрото и натисна бутона за вратата.

Кодак въведе в каютата капитан Унгари и сержант Овъролт. Придружаваше ги цял взвод войници. Затворниците действително изглеждаха така, както се беше разпоредил Майлс: изкъпани, обръснати, сресани и издокарани в току-що изгладени сиви униформи на флотилията, носещи съответните отличителни знаци за техния ранг. Неприязънта на Унгари и Овъролт и враждебното им отношение към новите униформи беше повече от явна.

— Благодаря ви, сержант. Вие и взвода ви сте свободни.

— Свободни? — Веждите на Кодак поставяха под въпрос благоразумието на тази заповед. — Сигурен ли сте, че не искате поне да изчакаме в коридора, сър? Спомнете си последния път.

— Този път няма да е необходимо.

Свирепият поглед на Унгари не свидетелстваше в полза на това лекомислено твърдение. Кодак се оттегли, изпълнен със съмнения. Двамата затворници нито за момент не слязоха от мушката на стънера му, докато затварящата се врата не ги скри от погледа му.

— Воркосиган! — дълбоко си пое дъх Унгари. — Дребен метежнически изрод! Ще те изправя пред военен съд. Ще те одерат, ще те натъпчат със слама и ще те окачат на стената за това…