Кавило рязко се изправи. Ноздрите й се разшириха.

— В никакъв случай.

— Добре. Нека направим компромис. Ще изпълнявам само и единствено заповедите на Грегор. Както казах, миледи, по-добре е да свикнете с това. Нито един човек на Бариар няма да приема заповеди направо от вас веднага. Не и докато не си изградите свой собствен авторитет. Ако това е играта, която сте си избрали да играете, по-добре да започнете да се упражнявате. По-нататък става още по-сложна. Или, можете да изберете съпротивата и в такъв случай единственият щастливец съм аз.

„Печели време, Кавило. Хвани се! Хайде!“

— Ще доведа Грегор. — Изображението на екрана се разми в сива мъгла.

Майлс се тръшна на облегалката на стола си и започна да разтрива врата си, като въртеше глава в усилията си да облекчи опънатите си до скъсване нерви. Трепереше. Мейхю го наблюдаваше с безпокойство.

— По дяволите! — тихичко възкликна Елена. — Ако не те познавах, щях да помисля, че си дубльорът на Лудия Юри. Изразът на лицето ти… Аз ли проявявам прекалена мнителност в тълкуването на всички тези инсинуации, или ти всъщност просто в един момент даде съгласието си да бъде убит Грегор, в следващия предложи да му сложиш рога, обвини баща си в хомосексуализъм, лансира идеята за отцеубийствен заговор срещу него и за съюзяване между теб и Кавило… Какво ще изпълниш, ако те повикат на бис?

— Зависи от ситуацията и поведението й. Нямам търпение да видя какви ще са те. — Майлс дишаше тежко. — Убедителен ли бях?

— Беше страхотен!

— Добре — той отново обърса дланите в панталона си. — Това е битка между мен и Кавило. Между умовете ни… Трябва да разрешим този спор, преди един срещу друг да застанат корабите… Ако се стигне дотам. Интригите са в кръвта й. Ако успея да я омая, да й вляза под кожата с приказки — с разни „ами ако“, с догадки за всички варианти на тактическата й постройка, ако мога да й отвлека вниманието за достатъчно дълго време, само ако…

— Сигнал! — предупреди го Елена.

Майлс се изправи в стола и зачака. Следващото лице, което изплува на екрана, беше лицето на Грегор. Грегор. Жив и здрав. Очите на императора се разшириха, след това лицето му застина неподвижно като маска.

Образът на Кавило изплува зад рамото му, леко размазан отвъд фокуса на обектива.

— Кажи му какво искаме, любов моя.

Поклонът на Майлс беше толкова дълбок, колкото позволяваше физиката му.

— Сир. Да ви представя Независимата наемническа флотилия Дендарии — собственост на императора. Волята ви е закон за нас.

Грегор погледна встрани, явно в някакво тактическо помагало, аналогично на проекцията на тактическата карта в „Ариел“.

— За Бога! Дори си ги довел със себе си. Майлс, ти си свръхестествен. — Проблесналият хумор мигновено беше удавен в суха официалност. — Благодаря ви, лорд Воркосиган. Приемам предложените васални войски.

— Ако бъдете така любезен да стъпите на борда на „Ариел“, сир, можете да поемете лично командването.

Кавило се наведе напред и го прекъсна:

— Сега вече коварството му е напълно прозрачно. Нека ти пусна част от последните му думи за теб, Грег — Кавило се пресегна през Грегор към бутоните на пулта си и незабавното повторение на собствената му подмолна и размирна, задъхана реч го заля като вълна от екрана. Собственото му изображение започна с дрънканиците за онаследяването на трона и завърши с предложението му да замести имперския младоженец. Много сполучлив подбор, без никаква редакция.

Докато слушаше, Грегор беше свел глава в поза на дълбок размисъл, а на лицето му не трепна и едно мускулче, докато образът на Майлс продължаваше да се самоизобличава в най-тежки грехове.

— Но нима това те учудва, Кави? — с невинен глас попита Грегор и като се обърна към нея, взе ръката й. Ако се съдеше по изражението на лицето й, нещо я изненадваше. — Лорд Воркосиган е полудял вследствие на собственото си мутиране. Това е известно на всички. Той се цупи и плещи така от години. Естествено, не мога да му имам доверие. Да се довериш на Майлс е все едно да си сложиш змия в пазвата…

„Благодаря, Грегор. Няма да го забравя.“

— …но докато смята, че удовлетворяването на нашите интереси го приближава към целта му, той ще е ценен съюзник. Династията Воркосиган винаги е имала голямо влияние на Бариар. Неговият дядо, граф Пьотр, е качил моя дядо император Езар на престола. Като мои врагове влиянието им няма да е по-малко. Предпочитам да са на моя страна в управлението на Бариар.

— Изтребването им до корен ще свърши същата работа — Кавило изгледа свирено Майлс.

— Времето работи за нас, скъпа. Баща му е старец. Майлс е мутант. Заплахите му са лишени от съдържание. Бариар никога няма да приеме един мутант за свой император, което е добре известно на граф Арал, и което дори Майлс проумява в редките моменти на просветление. Но ако реши, може да ни създаде проблеми. Интересно равновесие на везните на властта, нали лорд Воркосиган?

Майлс отново се поклони.

— Много често мисля за него. — „Очевидно, ти също.“ Майлс хвърли сърдит поглед към Елена, която беше паднала от стола си някъде към средата на словесния портрет, с който Грегор описваше лудостта и шизофреничните монолози на Майлс, и сега седеше на пода с напъхани в устата ръкави, за да заглуши напиращите писъци на смеха. Очите й блестяха над сивата тъкан. Тя овладя пристъпите на задушаващия я кикот и се изкатери обратно на стола си. „Затвори си устата, Ард.“

— Е, Кави. Да се присъединим към моя набеден Велик везир. Така ще мога да контролирам и неговите кораби. А твоите желания — той се обърна и целуна ръката й, която все още лежеше на рамото му под ласкавата му длан — ще бъдат заповеди за мен.

— Наистина ли смяташ, че е безобиден? Наистина ли е толкова смахнат, колкото казваш?

— И още как — раздразнителен, капризен. Но при правилно провеждане на лечението му се държи добре. Всичко ще е наред, обещавам ти. Предполагам, че в момента, заради нередовните ни пътувания, лекарствата му са намалели и е занижил дозите.

Разликата във времето на предаването и приемането на сигнала вече беше много по-малка.

— Двайсет минути до срещата, сър — доложи Елена.

— С вашата совалка ли ще се прехвърлите, сир? — учтиво се поинтересува Майлс. — Или предпочитате да изпратим нашата?

— Както предпочита командващ Кавило? — нехайно сви рамене Грегор.

— С нашата — незабавно се отзова Кавило.

— Очакваме ви! Ще бъдем подготвени.

Кавило прекъсна предаването.

Първият рейнджър, екипиран със защитно бойно снаряжение за открития космос, се появи на видеоекрана пред Майлс. Войникът влезе в коридора, който водеше към главния шлюз на „Ариел“. Предпазливият водач беше последван незабавно от още четирима мъже, които внимателно огледаха празния коридор и се прегрупираха около затворените врати на шлюзовата камера, като ги блокираха напълно. Не ги заплашваха никакви врагове, нито дори автоматизирани оръжия. Една съвсем пуста и безлюдна шлюзова камера. Объркани, рейнджърите заеха отбранителни пози около външния люк на шлюза.

Грегор премина през люка. Майлс не беше изненадан да види, че Кавило не е счела за нужно да екипира императора с космическо защитно снаряжение. Грегор беше облечен в добре изгладена бойна униформа на рандалски рейнджър, без отличителни знаци. Единствената му защита бяха ботушите му, но дори и те биха били съвсем недостатъчни, ако едно от онези тежковъоръжени чудовища го настъпеше по пръстите на крака. Бойното облекло беше нещо прекрасно. То осигуряваше пълна защита срещу стънери и невроразрушители, а също и срещу повечето бойни отровни вещества и биологически оръжия. Беше устойчиво до известна степен и на плазмен огън и радиоактивност, а вътрешността му гъмжеше от хитроумно вградени оръжия, тактически уреди и телеметрични устройства — изключително подходящо за такава бордна експедиция. Навремето Майлс беше пленил „Ариел“ с по-малко хора, по-слабо въоръжение и без каквато и да е екипировка. Тогава обаче на негова страна беше единствено изненадата.