В шест и тридесет лейтенант Бон, „Каменното лице“, пристигна и му доведе двама помощници.

— Я! Ефрейтор Олни. Техник Патас. Срещаме се отново — язвително се усмихна Майлс.

Двамата се спогледаха разтревожено. Майлс остана съвършено спокоен. След това не позволи на никого, най-вече на себе си, да спре дори за миг. Разговорът се ограничаваше до кратки, предпазливи технически термини. По-голямата част от екипировката беше възстановена до състояние, по-добро от онова, в което я беше получил Майлс. Той сериозно пожела приятен ден на двамата си помощници, които едва не трепереха от чувството си на несигурност. Е добре, ако досега не бяха проумели положението си, значи са безнадеждни. Майлс горчиво се питаше как може да има толкова голям късмет в установяването на добри отношения с умни мъже като Бон. Сесил беше прав, ако не можеше да се научи да командва и глупаци, никога нямаше да успее като офицер в Службите. Във всеки случай не и в Лагера на вечния скреж.

На следващата сутрин — третата от седемте на служебното му наказание, Майлс се представи на сержант Нюв. В отговор сержантът представи на Майлс един скатер, натъпкан с оборудване, диск със съответните ръководства за работа с него и график за поддръжката на канализацията и дренажната мрежа на база „Лазковски“. Без съмнение, очакваше го още едно полезно и познавателно преживяване. Майлс се запита дали генерал Метцов беше избрал тази работа лично. Почти беше убеден в това.

Положението си имаше и добра страна — двамата му помощници отново бяха с него. Явно досега Олни и Патас също не се бяха сблъсквали със спецификата на тази строителна работа, така че не притежаваха никакво превъзходство в знанията си, което да им позволи да подлагат крак на Майлс. И те трябваше първо да прочетат ръководствата. Майлс зазубри процедурните и оперативните ръководства с охота, граничеща с мания, докато помощниците му се вкиснаха. Все пак хитроумните приспособления за почистване на канализацията притежаваха несъмнен чар. Тръбите за промиване с високо налягане можеха да предизвикват някои изненадващи ефекти. Имаше химически компоненти, които притежаваха някои чисто военни свойства, като например да разтварят мигновено всичко, включително и човешка плът. През следващите три дни Майлс научи за инфраструктурата на база „Лазковски“ повече, отколкото някога си беше представял. Дори беше изчислил точката, от която цялата система можеше да бъде разрушена с един умело поставен заряд.

На шестия ден Майлс и екипът му бяха изпратени да почистят една задръстена тръба от подземната канализация, разположена навън, в тренировъчните полигони на новобранците. Мястото се забелязваше лесно. От едната страна повдигнатото платно на пътя беше покрито от сребристия плащ на водата, а от другата тя слабо се процеждаше и се стичаше към дъното па дълбок ров.

Майлс извади дълъг телескопичен прът от скатера и го спусна под тъмната повърхност на водата. Сякаш нямаше какво да задръства преливащия край на канала. Каквото и да е, трябва да е заседнало по-навътре. Кеф. Той върна пръта на Патас, прехвърли се от другата страна на пътя и разгледа рова. Забеляза, че каналът беше малко повече от половин метър в диаметър.

— Дайте ми фенер — обърна се той към Олни. Майлс свали шубата си, хвърли я в скатера и се спусна в рова. Насочи фенера в отвора. Очевидно каналът завиваше леко. Не можеше да види абсолютно нищо. Той сравни относителната ширина на раменете на Олни, Патас и на своите собствени и въздъхна.

Дали можеше да съществува нещо по-различно от корабната служба? От всичко, което му се беше случвало досега, спелеологичните изследвания в планините Дендарии се доближаваха най-много до това. Земя и вода срещу огън и въздух. Сякаш си създаваше дяволски резерв „ин“. Необходимият за новото възцаряване на равновесието „ян“ трябваше да е изумителен. Той стисна прожектора по-здраво, застана на ръце и колене и запълзя по канала.

Колената му подгизнаха от ледената вода. Ефектът беше вцепеняващ. В едната му ръкавица също протече вода. Чувстваше я като острие на нож, забито в китката му.

Мислите на Майлс се върнаха за миг върху Олни и Патас. През последните дни между тях се беше установило безпристрастно, в умерена степен резултатно сътрудничество, което се основаваше — Майлс не хранеше никакви илюзии — на страха от Бога, който им внушаваше лейтенант Ан — добрият ангел на Майлс. Как успяваше да постигне този тих авторитет все пак? На първо място беше добър в работата си, но какво друго?

Майлс се промъкна през извивката на канала, освети запушването с прожектора си и рязко се отдръпна, като придружи движението с ругатни. Той изчака за момент, за да възстанови контрола върху дишането си, изследва по-отблизо блокадата и заднешком се отправи към изхода. Изправи се на дъното на рова и със скърцане намести гръбначните си прешлени. Над него ефрейтор Олни подаде глава над мантинелата на пътя.

— Какво има там, младши лейтенант?

Все още задъхан, Майлс вдигна глава към ефрейтора и му се ухили.

— Чифт боти.

— И това е всичко?

— Собственикът им още ги носи.

По предавателя на скатера Майлс се обади на военния лекар на базата и го извика по спешност. Предупреди го да си осигури медицински транспорт, съдебно-медицинска екипировка и чувал за трупа. След това Майлс и екипът му преградиха горния край на канала с пластмасова табела, която заеха насила от празните тренировъчни полигони зад тях. Майлс вече беше толкова мокър и премръзнал, че не му направи никакво впечатление, когато пропълзя обратно в канала, за да завърже с въже анонимните глезени.

Когато излезе, военният лекар и неговият санитар бяха пристигнали.

Военният лекар — едър, оплешивяващ мъж, се взря със съмнение в канализационната тръба.

— Какво можете да видите вътре, младши лейтенант? Какво се случи?

— От тази страна не мога да видя нищо освен крака, сър — докладва Майлс. — Заклещил се е вътре, ама здраво. Предполагам, че отгоре му са се натрупали твърди отпадъци. Ще трябва да видим какво ще се излее заедно с него.

— Какво по дяволите търси той вътре? — лекарят се почесваше по луничавото теме. Майлс разпери ръце.

— Прилича ми на ексцентричен начин да свършиш със себе си. Бавно и рисковано. Не е лесно да се удавиш по такъв начин.

Лекарят се съгласи с повдигане на веждите си. Наложи се двамата с Майлс да ударят по една ръка на въжето, което Олни, Патас и санитарят дърпаха, преди вкочаненото тяло, заклещено в канала, да започне да се измъква с пристъргване.

— Запънал се е — със сумтене отбеляза фелдшерът.

Най-накрая тялото изскочи, последвано от струя мръсна вода. Патас и Олни гледаха от разстояние. Майлс не се отделяше от доктора. Трупът, облечен в подгизнало черно работно облекло, беше посинял и приличаше на восъчна фигура. Петлиците и съдържанието на джобовете му го идентифицираха като редник от тиловата служба. По тялото му нямаше видими рани, с изключение на натъртените рамена и издрасканите му ръце.

Докторът бързо изреждаше предварителните наблюдения в диктофона си. Няма счупени кости, няма пришки от невроразрушител. Предварителна хипотеза — смърт от удавяне или хипотермия, или и двете, през последните дванайсет часа. Той изключи диктофона и добави през рамо:

— Ще мога да кажа със сигурност, когато го положим в лазарета.

— Често ли се случват такива неща тук? — меко запита Майлс. Докторът му хвърли кисел поглед.

— Разфасовам по няколко идиота всяка година. Вие какво очаквате да се получи, като съберете пет хиляди деца на възраст между осемнайсет и двайсет на един остров и им кажете да си играят на война? Признавам, че този тук е изнамерил напълно нов метод. Предполагам, никога не сте виждали такова нещо.

— Значи смятате, че го е направил сам? — Наистина трябваше да е доста трудно да убиеш човек и после да го натъпчеш там вътре.

Докторът отиде до канала, клекна и се взря вътре.