— Или през нас — отбеляза Майлс. — Защо Сетаганда ще ни прави тази услуга?

— Мислех за една възможност. Всъщност, мислех за девет, но тази е за теб, Майлс. Кой е най-добрият начин да се превземе един преход?

— От двата края едновременно — автоматично изрецитира Майлс.

— Което е една от причините, поради които Пол бяха толкова предпазливи никога да не допуснат да увеличим военното си присъствие в центъра Хийгън — продължи Илиян. — Но да предположим, че някой на Пол се подведе по противния слух, който с такава мъка овладях, че наемниците Дендарии са личната армия на определен представител на лордството Вор от Бариар? Какво ще си помислят?

— Ще си помислят, че се готвим да ги прескочим — отвърна Майлс. — Може да ги обхване паника, параноя… Могат дори да потърсят временен съюз със… да речем, Сетаганда.

— Много добре — кимна Илиян.

Капитан Унгари, който слушаше с вежливото търпение на човек, преминал през всичко това, погледна Майлс и одобри хипотезата с кимване на глава.

— Но дори и да ги приемем за независима сила — продължи Илиян, — Дендарии са още един дестабилизиращ фактор в региона. Цялата ситуация е обезпокоителна — с всеки ден напрежението расте без явна причина. Една грешка, един фатален инцидент може да взриви бурята. Класически хаос. Този път наистина. Няма да е възможно да го спрем. Причините, Майлс. Искам информация.

Обикновено Илиян искаше информация със същата страст, с която разпнатия жадува за капка вода. Сега той се обърна към Унгари.

— Е, какво мислите, капитане? Ще се справи ли?

Унгари не бързаше да отговаря.

— Физиката му е… по-подозрителна, отколкото си представях.

— Като камуфлаж това не е непременно недостатък. В неговата компания ще си почти невидим. Невинното агънце и ловецът.

— Може би. Но ще може ли да носи товара? Няма да имам много време, за да се правя и на бавачка. — Баритонът на Унгари звучеше изискано и по градски — явно един от модерните образовани офицери, въпреки че не носеше значката на академията.

— Така смята адмиралът. Кой съм аз, че да споря.

— Сигурен ли сте, че преценката на адмирала не е повлияна от… лични надежди? — Унгари погледна към Майлс.

„Имаш предвид самозалъгване“ — Майлс мислено дешифрира деликатното колебание.

— Ако е така, ще е за пръв път — Илиян сви рамене. — А за всяко нещо има първи път. — Фразата остана да виси във въздуха. Илиян се обърна към Майлс и го прикова с мрачен поглед. — Майлс, мислиш ли, че би могъл, ако се наложи, да изиграеш отново ролята на адмирал Нейсмит? Не за дълго.

Очакваше го. Въпреки това, изречени на глас, думите го накараха да потръпне. Да активира отново тази потискана личност… „Това не беше само роля, Илиян.“

— Бих могъл да изиграя Нейсмит още веднъж. Разбира се. Това, което ме притеснява, е как да спра.

Илиян реши, че Майлс се шегува и си позволи да се усмихне студено. Усмивката на Майлс беше малко болнава. „Ти не знаеш, ти не разбираш какво беше това… Три части фалш и дрън-дрън и една част… нещо друго. Зен, самозаблуда, неконтролируеми моменти на екзалтация…“ Ще може ли да го направи пак? Може би вече знаеше твърде много. „Първо замръзваш, а след това падаш.“ Може би този път би могъл просто да играе роля.

Илиян се облегна назад, събра ръцете си и ги остави да паднат в жест на опрощение.

— Много добре. Капитан Унгари, той е на ваше разположение. Използвайте го както намерите за добре. Вашата мисия е да събирате информация за настоящата криза в центъра Хийгън; второ, ако това е възможно, да използвате младши лейтенант Воркосиган, за да отстраните наемниците Дендарии от сцената. Ако решите да използвате фалшив договор, за да ги изведете от Хийгън, можете да теглите пари от засекретената сметка за тайни операции. Знаете какъв резултат искам. Съжалявам, че не мога да уточня в по-голяма степен заповедите си, преди да разполагам с разузнавателната информация, която трябва да доставите.

— Нямам нищо против, сър — Унгари леко се усмихна.

— Хм. Наслаждавайте се на независимостта си, докато я имате. Тя свършва с първата ви грешка. — Тонът на Илиян беше язвителен, но в очите му се четеше увереност, докато не ги обърна към Майлс. — Майлс, ще пътуваш като „Адмирал Нейсмит“. Пътуването му е инкогнито, по всяка вероятност се завръща при флотилията Дендарии. Ако капитан Унгари реши, че трябва да активираш ролята на адмирал Нейсмит, той на свой ред ще влезе в ролята на твой телохранител, така че винаги да бъде в състояние да контролира положението. Малко е прекалено да искаме от Унгари да носи отговорност и за мисията си, и за твоята сигурност, затова ще имаш и истински телохранител. Това ще даде на капитан Унгари необикновена свобода на действие, тъй като ролята ти обяснява и личния кораб, който ще имаш на твое разположение. Разполагаме с пилот, специалист по скоковете, и куриерски кораб, с който се сдобихме от… няма значение откъде, но корабът няма връзка с Бариар. Понастоящем е регистриран в Джаксън, което пасва чудесно на мистериозното минало на адмирал Нейсмит. Фалшификацията е толкова явна, че никой няма да си направи труда да търси по-надълбоко. — Илиян поспря. — Разбира се, ще се подчиняваш на заповедите на капитан Унгари. По този въпрос никакви обсъждания — втренченият поглед на Илиян беше студен като нощите на остров Кирил.

Майлс се усмихна покорно, за да покаже, че е разбрал намека. „Ще бъда добричък, сър. Само ме изпратете в космоса!“ От безплътен дух в невинно агънце за примамка. Това повишение ли беше?

Виктор Рота — агент за посредничество и доставка. Звучеше като сводник. Майлс недоверчиво разглеждаше новото си лице, възпроизведено на видеоекрана в неговата каюта. С какво в края на краищата беше по-лошо едно обикновено, спартанско огледало? Откъде Илиян беше взел този кораб? Произведен на Бета, корабът изобилстваше с всякакви бетиански джунджурии, създаващи удобство и лукс. Майлс се забавляваше с гадната мисъл какво щеше да стане, ако програматорът на сложната звукова зъбочистачка сбъркаше в един момент.

Облеклото на „Рота“ бе неопределено от гледна точка на предполагаемия му произход. Майлс беше отхвърлил бетианския саронг5 — на станция Пол-6 не беше достатъчно топло за него. Носеше увисналите си зелени панталони, пристегнати с връв от бетиански саронг и бетиански модел сандали. Зелената риза беше от евтина синтетична коприна, произведена на Ескобар, а останалото бе също толкова скъпо — еклектичният гардероб на човек от Бета колониите, който отскоро кръстосва галактиката. Той си мърмореше на глас, за да си възвърне позабравения бетиански акцент, докато се мотаеше из свръхмодерната каюта на „собственика“ на кораба.

Ден преди това те бяха спрели на док тук, на Пол-6, без инциденти. Цялото триседмично пътешествие от Бариар беше преминало без инциденти. Унгари изглеждаше доволен от това. Капитанът от ИмпСи бе прекарал по-голямата част от пътуването в броене, заснемане и пресмятане на кораби, войски, държавни и военни служби за сигурност. Бяха намерили извинение за спирането си в четири от шестте станции за скок по маршрута от Пол до центъра Хийгън и Унгари пресмяташе, измерваше, сортираше, записваше в компютъра. Сега те бяха пристигнали в последния (или първи, в зависимост от посоката на пътуване) преден пост на Пол, тяхната мъничка собствена позиция в самия център Хийгън.

Някога Пол-6 просто маркирал точката за извършване на скок — не бил нищо повече от спирка за аварийно кацане и връзка за прехвърляне на комуникациите. Още не бил решен проблемът с получаването на съобщения през преходите, освен чрез физическото им пренасяне на борда на кораб, извършващ скокове през съответния преход. В най-развитите райони комуникационни кораби извършвали скокове на всеки час или дори по-често, за да излъчват по един откос от плътен сноп лъчи, които пътували със скоростта на светлината до следващата точка за скок в този район от териториалния космос, там съобщенията били улавяни, пренасяни през следващия преход от друг кораб и препредавани последователно. Това бил възможно най-бързият начин за осигуряване на информационен поток. В по-малко развитите райони човек просто е трябвало да чака — понякога със седмици или месеци — да мине кораб и да се надява, че няма да забравят да му пуснат пощата.