— Аслънд се страхува и от Пол.

— Те няма да воюват, освен ако не бъдат нападнати. Да се поддържа мира с Пол е евтино и лесно. Просто не трябва да правиш нищо.

— А Вервейн?

— Все още не съм направил оценка на Вервейн. Тя е следващата в списъка ми.

— Нима? — Озер се облегна в стола си и кръстоса ръце. — Бих могъл да те екзекутирам като шпионин.

— Но аз не съм вражески шпионин — отвърна Майлс, симулирайки спокойствие и непринуденост, — а приятелски настроен, неутрален, или кой знае, потенциален съюзник.

— А какъв е интересът ти към моята флотилия?

— Интересът ми към Денд… към наемниците е чисто академичен. Уверявам ви. Вие сте просто част от цялото. Кажете ми, какъв е договорът ви с Аслънд? Поне в общи линии? — Майлс наклони глава.

Озер едва не отговори и ядосано присви устни. Майлс едва ли би могъл да завладее вниманието на наемника по-успешно, дори да беше тиктакаща бомба.

— О, хайде — присмя се Майлс в проточилата се тишина. — Какво бих могъл да направя сам, с още един човек?

— Спомням си последния път. Навлезе в пространството на Тау Верд с четирима души. Четири месеца по-късно вече диктуваше условия. Така че, кажи ми какво си запланувал сега?

— Надценявате моето влияние. Аз просто подпомогнах хората в посоката, която сами си бяха избрали. Един вид ускоряване.

— Не и за мен. Бяха ми необходими три години, за да възстановя основата, която рухна под краката ми. В моята собствена флотилия!

— Трудно е да се угоди на всички — Майлс долови погледа на Грегор, който издаваше ням ужас и посмекчи тона си. Като си помислиш, Грегор никога не беше срещал адмирал Нейсмит, нали? — Дори и вие не понесохте сериозни загуби.

Озер още по-силно стисна зъби.

— А кой е той? — и посочи Грегор с пръст.

— Грег? Просто моят ординарец — Майлс пренебрегна Грегор, който понечи да отговори.

— Не прилича на ординарец. Прилича на офицер.

Грегор незабележимо се ободри при тази непредубедена възхвала.

— Не можете да съдите по външния вид. Комодор Тънг прилича на пехливанин.

Внезапно от очите на Озер лъхна студ.

— Нима! И от колко време си пишете с капитан Тънг?

Болезненото присвиване в стомаха подсказа на Майлс, че споменаването на Тънг е било груба грешка. Опита се да прикрие безпокойството си.

— Ако поддържах кореспонденция с Тънг, нямаше да се главоболя с оценяването на станция Аслънд лично.

Озер не откъсна изпитателния си поглед от Майлс в продължение на цяла минута. Седеше на масата, стиснал здраво ръцете си. Накрая посочи часовия, който се изпъна в очакване.

— Хвърлете ги в космоса.

— Какво! — изкрещя Майлс.

— Ти — сочещият пръст на Озер се спря на тихия лейтенант — отиваш с тях. Ще се увериш, че заповедта е изпълнена. Използвайте страничния шлюз, той е най-близко. Ако той — посочи Майлс — започне да говори, откъсни му езика. Това е най-опасният му орган.

Часовият освободи краката на Майлс от мрежата и го изправи.

— Дори няма да ме разпитате с помощта на химикали? — попита Майлс, смаян от внезапния обрат.

— И да позволя да бъдат заразени хората ми, които водят разпита? Последното, което искам, е да ти се отпуснат юздите да говориш. Не мога да се сетя за нищо по-фатално от загниването на дисциплината и неподчинение в собствения си разузнавателен отдел. Каквато и реч да си замислил, липсата на въздух в откритото пространство ще я неутрализира. Ти почти убеди мен. — Озер едва не го побиха тръпки.

„Справяхме се толкова добре…“

— Но аз… — изправи се и Грегор, — но няма нужда да…

Когато ги изблъскаха през вратата, появиха се още двама души от взвода и бързо понесоха Майлс и Грегор за ръцете и краката надолу по коридора.

— Но…

Вратата на съвещателната зала изсъска и се затвори.

— Нещата не се развиват добре, Майлс — сподели Грегор. На бледото му лице беше изписана интересна смесица от хладнокръвие, бяс и изненада. — Други умни идеи?

— Ти си човекът, който експериментираше свободен полет без криле. По-зле ли е от, да речем, бънджи9?

— Въпрос на желание — Грегор започна да влачи краката си, когато камерата на въздушния шлюз се появи пред тях, — а не по прищявка на шайка… — сега бяха необходими трима души, за да го удържат — проклети селяндури!

Майлс сериозно се отчайваше. „Зарежи проклетото прикритие.“

— Знаете ли — извика топ високо, — момчета, изхвърляте цяло състояние!

Двамата стражи продължаваха да се боричкат с Грегор, но третият се спря.

— Колко голямо?

— Огромно — обеща Майлс. — Ще можете да си купите собствена флота.

Лейтенантът остави Грегор и се приближи до Майлс с изваден нож. Майлс осъзна, че човекът тълкува заповедите на Озер с ужасяваща буквалност, особено когато лейтенантът се опита да хване езика му. Почти успя. Злобният вой на вибрационния нож, наподобяващ жужене на насекомо, избръмча само на сантиметри от носа му. Майлс захапа дебелите пръсти, които се опитваха да бръкнат в устата му и се изви в ръцете на войника. Мрежата, която държеше ръцете му плътно към тялото, изпращя, но да се скъса беше невъзможно. Майлс се притисна назад към чатала на мъжа зад него, който изскимтя от ухапването на силовото поле на мрежата. Хватката около Майлс се разхлаби и той падна на пода, където се претърколи и се сгромоляса върху коленете на лейтенанта. Не беше точно хвърляне от джудо, офицерът повече или по-малко се спъна в него.

Двамата противници на Грегор се бяха разсеяли, както от кървавата варварска гледка, която вибрационният нож вещаеше, така и от безполезната съпротива на Майлс. Те не видяха мъжа, който излезе от един страничен коридор, насочи стънера си и стреля. Стражите се заизвиваха конвулсивно, щом бучащите заряди удариха гърбовете им и се проснаха накуп на палубата. Мъжът, който се бореше с Майлс, се обърна точно навреме, за да посрещне един лъч, насочен право в лицето му.

Майлс се хвърли върху главата на русия лейтенант и го прикова, уви само за секунда, към пода. Изви се, за да го притисне с мрежата, но в същия момент беше отхвърлен настрани. Лейтенантът изпсува. Готвеше се да се впусне в нова атака. Изправи се на едно коляно и се заозърта в търсене на целта, когато Грегор скочи и го ритна в челюстта. Заряд от стънер удари лейтенанта в тила и той притихна.

— Дяволски добра работа — изпръхтя Майлс във внезапната тишина, като се обърна към сержант Кодак. — Не ми се вярва дори да са видели какво ги е цапардосало.

„Значи първия път съм го преценил точно. Не съм изгубил своя нюх за хората. Господ да те поживи, сержанте.“

— И вие двамата не сте толкова зле за хора със завързани ръце — поклати глава Кодак. В безпокойството му се промъкнаха весели нотки. Той се спусна да освободи Майлс от силовото поле на мрежата.

— Какъв отбор — каза Майлс.

Бърз тропот на ботуши откъм горния край на коридора привлече вниманието на Майлс. Той изпусна една дълго сдържана въздишка и се изправи. Елена.

Тя беше облечена в офицерската бойна униформа на наемническата флотилия: сиво-бяла куртка с джобове, панталони, ботуши до глезените, които блестяха върху дългите й крака. Все още висока, все още слаба, все още с чиста, бледа кожа и кафяви очи като въглени, с леко гърбав аристократичен нос и продълговата изваяна челюст. „Отрязала си е косата“ — помисли си Майлс, замаян до степен на оглупяване. Нямаше го ослепителния черен водопад, който стигаше до кръста й. Сега косата й беше отрязана около ушите й, само малки тъмни кичурчета очертаваха високите скули, челото и тила: строго, практично, много красиво.

Тя се приближи с широки крачки и огледа Майлс, Грегор и четиримата Озерани.

— Добра работа, Кодак! — Тя коленичи до най-близкото тяло и опипа врата за пулс. — Мъртви ли са?

— Не, само зашеметени — обясни Майлс.

Тя изгледа отворената вътрешна врата на въздушния шлюз с известно съжаление.