— Със сигурност вече са се размърдали — отбеляза Елена. Ръката й се вдигна към слушалката в ухото й. — Преповтарят исканията си да отговорим.

— Но все още не предприемат контранападение. — Майлс разглеждаше проекцията. — Радвам се, че са разбрали къде се крие истинската опасност. Чудесно. Кажете им, че най-после сме успели да разрешим комуникационните си проблеми, но повторете, че първо ще говоря само с командващ Кавило.

— Те, ъ-ъ… смятат, че най-накрая като че ли ще успеят да осигурят връзка с нея. Улових лъч, който се излъчва на определената честота.

— Проследи го — Майлс се надвеси над рамото й, докато тя сякаш увещаваше информационната мрежа за исканата информация.

— Източникът се движи…

Майлс затвори молитвено очи, но триумфът в гласа на Елена го накара отново рязко да ги отвори.

— Хванах го! Ето тук. Онзи малкия кораб.

— Дай ми курса и енергийната му характеристика. Към прехода ли се насочва?

— Не отдалечава се от него.

— А!

— Корабът е бърз… Малък куриерски съд от клас „Сокол“ — докладва Елена. — Ако се е насочил към Пол или Бариар, ще трябва да пресече триъгълника, описан от трите ни кораба.

Майлс шумно изпусна дъха си.

— Така, така. Изчакала е нарочно, за да говори на честота, която шефовете й на Вервейн не могат да проследят. Помислих си, че може да го направи. Чудя се какви ли лъжи им е сервирала? Вече е преминала отвъд точката, от която може да се върне назад. Дали е забелязала? — той разтвори ръцете си към късите линии на новия вектор в проекцията. — Ела, любима. Ела при мен.

Елена се обърна към него и язвително повдигна едната си вежда.

— Имай търпение. Твоята възлюбена ще се появи всеки момент на трети монитор.

Майлс се хвърли на стола пред посочения монитор и се разположи удобно пред холографския екран, които заблещука. Сега беше моментът да мобилизира всяка частица самообладание. Когато красивите черти на Кавило се материализираха на монитора пред него, на лицето му се изписа хладно любопитство. Извън обхвата на обектива той отри изпотените си длани в колената на панталона си.

Сините очи на Кавило горяха с триумфални пламъчета, затворени в рамката на стиснатите й устни и смръщени вежди — сякаш отглас от картината на корабите на Майлс, които също ограждаха като в рамка траекторията на нейния полет.

— Лорд Воркосиган. Какво правите тук?

— Следвам заповедите ви, госпожо. Наредихте ми да си осигуря контрола върху Дендарии. Освен това не съм изпращал никакви сведения на Бариар.

Шестсекундно забавяне, докато емитираният сноп лъчи измине разстоянието между двата кораба и предаде обратно отговора й. Уви, времето за размисъл, което това забавяне осигуряваше, беше еднакво и за двамата.

— Не съм ти заповядвала да пресичаш Центъра.

— Но къде другаде можеше да имате нужда от флотилията ми освен на мястото на бойните действия — челото му беше набръчкано в израз на недоумение. — Не съм глупак.

Дължината на паузата, която Кавило направи този път, не можеше да се обясни само със забавянето на сигнала.

— Искаш да кажеш, че не си получил съобщението, което ти изпратих по Метцов? — попита тя.

Почти! Господи! Какъв блестящ пример за двусмислие.

— Защо? Като куриер ли го изпратихте?

Забавяне.

— Да.

Очевидна лъжа. Е, каквото почукало…

— Не съм го виждал. Може би е дезертирал. Трябва да е разбрал, че сте обрекли сърцето си на друг. Може би в момента се е окопал в бара на някой космодрум и се опитва да удави мъката си. — Майлс въздъхна дълбоко при мисълта за тъжната гледка.

Когато думите му достигнаха до Кавило, концентрираното й изражение се разпадна в яростна гримаса.

— Идиот! Зная, че си го пленил.

— Да, и оттогава се чудя защо позволихте това да се случи. Ако за вас арестуването му е било нежелан инцидент, би трябвало да вземете предпазни мерки срещу него.

Кавило присви очи и се размърда в стола си.

— Страхувах се, че чувствата на Станис ще го превърнат в човек, на когото не може да се разчита. Исках да му дам още един шанс. Изпратих и човек, който да го подсигурява. Наредих му да убие Станис, ако той се опита да убие вас, но когато Метцов е започнал стрелбата и не е улучил, тъпакът е изчакал.

Вероятно твърдението й не беше далече от истината, трябва само да се заменят „ако“ и „опита“ с „веднага щом“ и „успее“.

— Виждаш ли? Ти наистина искаш да имаш подчинени, които да мислят самостоятелно. Не ме ли харесваш?

Кавило отметна глава.

— Ти? Като мой подчинен? По-скоро бих си легнала със змия!

Интересна мисъл!

— По-добре ще е да свикнеш с мен. Стремиш се към свят, който е чужд за теб. А аз го познавам. Воркосиган са съществена част от управляващата класа на Бариар. Би могла да се възползваш от съветите на някой местен. Какъвто съм аз.

Забавяне.

— Точно така. Опитвам се… Трябва да закарам твоя император на сигурно място. Блокираш траекторията на полета ни. Махни се от пътя ми!

Майлс хвърли един поглед на проекцията на тактическата карта. Да, именно. „Така… Хайде, ела при мен.“

— Командващ Кавило, убеден съм, че изпускате един важен факт в оценките си за мен.

Забавяне.

— Нека ти изясня ситуацията, дребен бариарецо. Твоят император е в ръцете ми. Контролът ми над него е пълен.

— Добре. В такъв случай, позволи ми да чуя тези заповеди от него.

Забавяне. Сега като че ли беше малко по-кратко. Да.

— Мога да му прережа гърлото пред очите ти. Остави ме да мина.

— Давай — повдигна рамене Майлс. — Въпреки че в каютата ти ще стане пълна свинщина. Тя се захили злобно.

— Не си много добър в блъфирането.

— Изобщо не блъфирам. Жив, Грегор е много по-ценен за теб, отколкото за мен. Там, накъдето си тръгнала, не можеш да постигнеш нищо по друг начин, освен чрез него. Без него на Бариар ще умреш от глад. Но все още никой ли не ти е споменавал, че ако Грегор умре, аз мога да стана следващият император на Бариар? — Е, можеше да се спори, но едва ли сега беше най-подходящият момент за подробен разбор на подробностите около шестте теории за онаследяването, които на Бариар си оспорваха първенството в тази област.

Лицето на Кавило замръзна.

— Той каза… че нямал наследник. И ти твърдеше същото.

— Няма определен наследник. И то защото такова е желанието на баща ми, който отказа да бъде определен отсега за наследник, а не защото не му достигат родствени връзки с императора. Но отказът да се прави капитал от родствените връзки не ги премахва. А аз съм единственото дете на баща си. Е, той не може да живее вечно. Ergo… Така че, съпротивлявай се на абордажните ми отряди с всички възможни средства. Заплашвай. Изпълнявай заплахите си. Дай ми Империума в ръцете ми. Ще ти се отблагодаря добре, преди да се погрижа да те екзекутират на бърза ръка. Император Майлс Първи. Как ти звучи? Не ти ли се струва, че е по-добре от императрица Кавило? Или… Бихме могли да работим заедно. Воркосиган отдавна са привърженици на тезата, че главното не е името. Властта зад трона — също като баща ми преди мен, който държи в ръцете си истинската власт, както без съмнение Грегор ти е казал, от твърде дълго време. Него няма да можеш да изместиш с пърхане на мигли. Той има имунитет към жените. Но аз знам всичките му слаби места. Премислил съм всичко. Това може да се окаже моят голям шанс, по един или друг начин. Между другото, миледи, за вас има ли някакво значение за кой император ще се ожените?

Забавянето във времето за отговор му даде възможност да се наслади напълно на промените в изражението й, които предизвикваха правдоподобните му клевети — тревога, отвращение, а накрая все още неохотни прояви на респект.

— Изглежда съм ви подценила. Много добре… Вашите кораби могат да ни придружат до място, където ще сме в безопасност и където, очевидно, ще трябва да продължим разговора си.

— Аз ще ви закарам на сигурно място на борда на „Ариел“, където ще продължим разговора си веднага.