По-нататъшните, прецизни варианти на тактическата постройка ще трябва да изчакат развитието на събитията, реши Майлс. Чувстваше се безкрайно уморен. Отправи се със залитане към каютата на Озер, за да се просне в леглото му и да прекара пълни дванайсет часа в безпаметен сън.

Повикване по видеофона от свързочния офицер на „Триумф“ събуди Майлс. Още по бельо той се замъкна до бюрото и се тръшна в стола.

— Да.

— Поръчахте да ви уведомявам за всички съобщения от станция Вервейн, сър.

— Да, благодаря — Майлс разтърка очите си, за да махне кехлибарените зрънца на съня от тях и погледна часовника си. От пристигането до целта им ги деляха дванайсет часа полет. — Някакви признаци за необичайно повишаване на степента на активност в станция Вервейн или космическия им преход?

— Все още няма, сър.

— Добре. Продължавайте наблюдението. Записвайте и проследявайте всеки съд, който излита от станцията. Каква е в момента разликата във времето на предаванията между нас?

— Трийсет и шест минути, сър.

— Мм. Чудесно. Прехвърлете съобщението тук долу. — Майлс се облегна на бюрото на Озер и се зае да изучава монитора с поглед, като се прозяваше. На екрана се появи висш офицер от Вервейн и настоятелно поиска обяснение за придвижването на флотилията Озеран (Дендарии). Тонът му приличаше много на гласовете на аслъндците, които Майлс беше подслушал в ефира при потеглянето им. Нямаше никаква следа от Кавило. Майлс повика офицера за свръзка с натискане на бутон. — Отговорете, че важното им съобщение е било безнадеждно увредено от статично електричество и дефект в декодиращото ни устройство, който сме отстранили. Спешно поискайте да повторят съобщението си, като при излъчването му усилят сигнала.

— Слушам, сър.

Майлс използва седемдесетте минути, които си осигури по този начин, за да се изкъпе, което той направи бавно и с удоволствие, да се преоблече в униформа (и ботуши) по мярка, доставени по време на почивката му, и да закуси. Без да бърза, той се отправи към залата за навигация и свръзка на „Триумф“, където пристигна точно навреме за второто приемане на съобщението. Този път до рамото на вервейнския офицер, скръстила ръце, стоеше командващ Кавило. Военният повтори предишните си думи буквално, но сега гласът му звучеше по-силно и остро. Кавило го изчака да свърши и добави:

— Незабавно представете обяснение на своите действия, в противен случай ще ви смятаме за вражески войски и ще предприемем ответни действия.

Ето го! Усилването, което очакваше Майлс. Майлс се настани пред комуникационния пулт и се зае да нагласи униформата си по възможно най-добрия начин, докато не се убеди, че отличителните знаци на адмиралския му ранг се виждат ясно на екрана.

— Пригответе се за излъчване — кимна той към свързочния офицер. Майлс смекчи чертите на лицето си и му придаде най-простодушното, честно и сериозно изражение, на което беше способен.

— Говори адмирал Майлс Нейсмит, командващ Независимата наемническа флотилия Дендарии. За ползване само от командващ Кавило, Рейнджърите на Рандал. Съобщението да не се записва. Госпожо. Завърших своята мисия в пълно съответствие с вашите заповеди. Напомням ви за наградата, която ми обещахте в случай на успех. Какви са следващите ви инструкции? Нейсмит, край.

Свързочният офицер постави записа в шифровъчното устройство, което щеше да излъчи във вид на тесен сноп лъчи.

— Сър — той изглеждаше неуверен, — ако съобщението е предназначено за ползване единствено от командващ Кавило, не е ли по-добре да не го излъчваме на честотата на вервейнското командване? Те ще трябва да го декодират, преди да го препратят. Ще достигне до още много хора освен командващ Кавило.

— Именно, лейтенант — отвърна Майлс. — Давайте. Излъчвайте.

— О! А какво ще ми наредите да направя когато… ако отговорят?

Майлс погледна часовника си.

— Докато стане време за следващия им отговор, траекторията на полета ни би трябвало да ни отведе зад двойната звезда, която ни престои да подминем в зоната на смущенията. Би трябвало да сме в състояние на пълна комуникационна изолация цели… О! Три часа.

— Мога да повиша скоростта на излъчването и да прес…

— Не, не, лейтенант. Смущенията ще са нещо ужасно, да. Всъщност, ако можете да увеличите нашата изолация до четири часа, толкова по-добре. Но го направете така, че да изглежда истински. Докато сме в обхвата на близка до реалното време разлика във връзката между мен и Кавило, искам от вас да не мислите за себе си като за свързочник.

— Да, сър. — Той се ухили. — Сега разбирам.

— Продължавайте. Запомнете, искам от вас максимум неефективност, некомпетентност и грешки. Сигурно сте обучавали новобранци. Проявете изобретателност.

— Слушам, сър.

Майлс напусна залага и тръгна да търси Тънг.

Когато свързочният офицер отново потърси Майлс по видеофона, двамата с Тънг бяха дълбоко погълнати от компютърното изображение на картата на преходите, по която разиграваха тактически сценарии.

— Настъпиха промени на станция Вервейн, сър. Спрян е целият трафик на търговски съдове. На пристигащите кораби се отказва разрешение за влизане на док. Интензивността на шифрованите съобщения на всички военни честоти се утрои преди малко. И четири големи бойни кораба току-що осъществиха скок по прехода.

— В посока към Центъра или към Вервейн?

— Към Вервейн, сър.

Тънг се приведе напред.

— Въведете данните в тактическата карта, щом получите потвърждение, лейтенант.

— Слушам, сър.

— Благодаря — каза Майлс. — Продължавайте да ни уведомявате за всички промени. И дръжте под контрол нешифрованите граждански съобщения. Всички, които успеете да уловите. Искам да съм в течение на слуховете, когато плъзнат в ефира.

— Добре, сър. Край.

Когато свързочният офицер въведе новите данни, Тънг включи изображението на цветния проект, който на шега наричаха „тактическа карта на реалното време“. Той изследва вида на четирите отдалечаващи се кораба.

— Започва се — мрачно каза той. — Беше съвсем точен в предвижданията си.

— Не смяташ ли, че причината за тяхното заминаване се крие у нас?

— Не и за тези четири кораба. Не биха напуснали станцията, ако другаде нямаха ужасна нужда от тях. По-добре си размърдай задника и се премести… Е, извинявай. Прехвърли флага си на „Ариел“, синко.

Майлс нервно разтри устните си и спря поглед на това, което за себе си наричаше „малката флотилия“. Маркировката й се открояваше в схематичното изображение, което той разглеждаше в залата за тактически операции на „Ариел“. В момента апаратурата прожектираше очертанията на самия „Ариел“, плюс другите два най-бързи кораба във флотилията Дендарии. Острието на атаката. Неговата лична ударна група — бърза, маневрена, способна на резки промени в курса, нуждаеща се от по-малко пространство за обръщане от всяка друга възможна комбинация от кораби. По общо признание на тройката й липсваше огнева мощ, но ако нещата се развиеха според очакванията му, стрелбата, така или иначе, нямаше да бъде предпочитан избор.

Екипажът в залата за тактически операции на „Ариел“ можеше да се определи единствено като символичен: Майлс, Елена, в ролята на негов личен офицер за свръзка, и Ард Мейхю — на всички останали системи. Ако се стигнеше до истинско сражение, щеше да предаде жезъла на Торн, понастоящем изгнаник в залата за навигация и свръзка, а той, най-вероятно, ще се оттегли в каютата си и ще си разпори корема.

— Сега да видим станция Вервейн — обърна се Майлс към Елена, която седеше пред свързочния пулт. Докосването й до контролните бутони беше последвано от замайващо завъртане на главното холографско изображение в центъра на залата. Схематичният образ на обекта на тяхната цел сякаш завря от бързата смяна на линии и цветове, изобразяващи придвижването на кораби, прехвърлянето на енергия към различни оръжейни системи и силови защити и излъчването на комуникационни сигнали. Сега Дендарии бяха едва на един милион километра, малко повече от три светлинни секунди. Скоростта на приближаването ставаше все по-малка, тъй като „малката флотилия“, разположена на цели два часа пред останалите по-бавни кораби на Дендарии, намаляваше ускорението си.