— Ние знаем къде е. Преди три дни е бил забелязан от един от агентите ни в Рейнджърите на Рандал.

— Трябва да е било точно след като си тръгнах — пресметна Майлс. — Не че би могъл да забележи и мене, бях в ареста. Какво правим по въпроса?

— Подготвят се спасителни части. Не знам какъв ще е размерът на флотилията.

— Ами разрешение за преминаване през Пол?

— Съмнявам се, че ще изчакат получаването на разрешение.

— Не бива да засягаме Пол. Трябва да ги предупредим за опасността и да ги вдигнем под тревога. Сета…

— Младши лейтенант, Вервейн държат императора! — озъби се Унгари разгневен. — Няма да казвам на…

— Вервейн не държат императора. Държи го командващ Кавило — бързо го прекъсна Майлс. — Това е интрига, която преследва лична изгода. Няма нищо общо с политиката. Мисля, всъщност абсолютно съм убеден, че правителството на Вервейн не знае нещичко за нейния „гост“. Нашите спасителни сили трябва да бъдат предупредени да не започват никакви враждебни действия, докато не започне сетагандското настъпление.

— Какво?

Майлс се запъна и овладя тона на гласа си, който беше станал твърде висок.

— Искате да кажете, че на Бариар не е известно нищо за настъплението на Сетаганда? — Той замълча за момент. — Е, това, че вие все още не знаете, не означава, че Илиян не се е досетил. Дори и да не сме забелязали мястото на което съсредоточават войски в империята, веднага щом ИмпСи сумира броя на бойните кораби на Сетаганда, които са напуснали своите бази, у дома ще разберат, че се готви нещо. Някой все още трябва да следи за тези неща, въпреки офанзивата около Грегор. — Унгари все още седеше като ударен с мокър парцал, затова Майлс продължи с обясненията си. — Очаквам, че силите на Сетаганда ще нахлуят в териториалния космос на Вервейн и ще продължат, докато не укрепят позициите си в Центъра, разбира се, с помощта на Кавило, която ще си затвори очите за тяхната агресия. Много скоро. Смятам да прехвърля флотилията Дендарии през системата на прехода на Вервейн, който да удържим до пристигането на спасителните сили на Бариар за Грегор. Надявам се, че изпращат нещо повече от дипломатическа мисия за преговори… Между другото, онзи непопълнен договор за наемане на флотилия и разплащателната бележка към него, които Илиян ти даде, още ли са у теб? Трябват ми.

— Виж какво, господинчо — започна Унгари, когато отново възвърна способността си да говори. — Няма да ходиш никъде. Оттук отиваме направо в квартирата на ИмпСи на станция Аслънд. Ще останеш там и ще чакаш мирно, много мирно, докато подкрепленията на Илиян не пристигнат, за да ме отърват от тебе.

От учтивост Майлс пренебрегна това избухване, което отдаде на присъщата на Унгари опърничавост.

— Вие трябваше да събирате информация за своя доклад пред Илиян. Имате ли нещо, което би могло да ми е от полза?

— Имам пълен доклад за станция Вервейн. Разположението на военната й флота и немническата флотилия, тяхната бойна мощ, но…

— Всичко това го имам — Майлс нетърпеливо забарабани с пръсти по конзолата на Озер. — По дяволите! Ще ми се вместо това да бяхте прекарали последните две седмици на станция Вервейн.

— Воркосиган — скръцна със зъби Унгари, — сега ще станете и ще дойдете със сержант Овъролт и с мен. Или, кълна се, ще накарам Овъролт да те носи на гръб.

Майлс определи погледа, с който Овъролт го измерваше, като студено пресметлив.

— Това може да се окаже голяма грешка, сър. По-лоша и от пропуска, който сте направили като не сте се свързали с Елена. Ако просто ме оставите да ви обясня цялостната стратегическа ситуация…

С тази последна капка чашата на търпението на Унгари преля.

— Овъролт, хванете го — озъби се той към сержанта.

Майлс натисна алармения бутон на бюрото си, щом Овъролт го връхлетя. Той се завъртя на стола си, който излезе от гнездата, които го прикрепяха към пода, и първият опит на Овъролт да го сграбчи не успя. Вратата на каютата изсъска и се отвори. Кодак и двамата часови нахлуха със стрелба, последвани от Елена. Овъролт, който преследваше Майлс около бюрото, не успя да се спре навреме и направо се вряза в лъча от стънера на Кодак. Сержантът се стовари на пода със солиден трясък, който накара Майлс да трепне. Унгари скочи на крака и спря, заобиколен от дулата на четири стънера, които гледаха в него. Майлс почувства, че всеки момент ще избухне в сълзи или ще се разкрещи; нямаше да има полза нито от едното, нито от другото. Той си възвърна контрола върху дишането и гласа си.

— Сержант Кодак, отведете тези двамата в ареста на „Триумф“. Мисля… мисля, че ще е най-добре да ги настаните до Метцов и Озер.

— Слушам, господин адмирал.

Унгари запази достойно мълчание, както подобава на заловен шпионин и позволи да го изведат, въпреки че когато се обърна, за да изгледа кръвнишки Майлс, вените на врата му пулсираха от потиснатата ярост.

„А дори не мога да го подложа на разпит“, опечалено си помисли Майлс. На агент от нивото на Унгари със сигурност е бил имплантиран причинител на алергична реакция към наркотика използван при разпитите. При него ефектът от една доза нямаше да бъде еуфоричен, а щеше да се прояви в анапхилактичен шок и смърт. След секунда се появиха още двама Дендарии с носилка и отнесоха Овъролт, който беше в несвяст.

Когато вратата се затвори зад тях, Елена попита:

— И така, за какво беше всичко това?

— Това — дълбоко въздъхна Майлс — за нещастие беше моят шеф от ИмпСи. Капитан Унгари. Не беше в настроение да ме изслуша.

В очите на Елена блеснаха подигравателни искри.

— За Бога, Майлс! Метцов, Озер, Унгари — всички наред. Командирите ти се виждат в чудо с теб. Какво ще правиш, когато дойде време да ги освободиш всичките?

Майлс безмълвно поклати глава.

— Не знам.

След час флотилията напусна станция Аслънд, като спазваше стриктно заповедта за пълна тишина в ефира. Естествено аслъндците бяха хвърлени в паника. Майлс седеше в комуникационния център на „Триумф“ и прослушваше отчаяните им запитвания, решен да не се намесва в естествения ход на събитията, освен ако Аслънд не открият огън. Докато не си възстанови отново контрола върху Грегор, трябваше на всяка цена да си дава вид, че се придържа към изискванията на Кавило. Нека си мисли, че получава това, което иска, или поне това, което беше пожелала.

Всъщност естественият ход на събитията обещаваше да донесе по-голямата част от желаните резултати — много повече, отколкото Майлс би могъл да си осигури по пътя на убеждаването и привеждането в действие на предварителните си замисли. От бръщолевенията в ефира Майлс направи извода, че аслъндците имат три главни теории: наемниците се изтегляха напълно от Центъра, като следствие от тайно съобщение за някаква предстояща атака; наемниците се изтеглят, за да се присъединят към един или няколко от враговете на Аслънд и най-лошо от всичко — наемниците започват непровокирано с нищо нападение срещу техните врагове — възмездието, което впоследствие ще се стовари върху главите на самите аслъндци. Въоръжените сили на Аслънд бяха приведени в максимална бойна готовност. Бяха поискани подкрепления, в Центъра бяха прехвърлени подвижни части от други места, бяха мобилизирани всички резерви, които да осигурят защитата им, изоставена така ненадейно от вероломните наемници.

Майлс въздъхна с облекчение, когато и последният от корабите от флотилията Дендарии напусна региона на Аслънд и навлезе в открития космос. Забавено от объркването им, преследването от страна на военния флот на Аслънд вече беше обречено на неуспех, поне докато не започнат да забавят скоростта си при космическия проход на Вервейн. А там при пристигането на сетагандците няма да е трудно да убеди силите на Аслънд да се преориентират в боен резерв на Дендарии.

Ако не всичко, то много зависеше от правилното разпределение на времето. Да предположим, че Кавило още не е предала сигнала за начало на настъплението на Сетаганда. Внезапното придвижване на флотилията Дендарии може лесно да я уплаши и да я накара да изостави заговора. „Чудесно“, помисли си Майлс. В такъв случай усилията му да спре Сетаганда ще се увенчаят с успех, без да е бил даден нито един изстрел. Съвършен пример за война на надхитряне, по собствената дефиниция на адмирал Арал Воркосиган. „Разбира се, завинаги ще бъда опетнен политически и тълпите ще ме преследват, за да ме линчуват от три страни, но татко ще ме разбере. Надявам се.“ При такова развитие на събитията единствените му тактически цели ще бъдат собственото му оцеляване и спасяването на Грегор, което на фона на сегашното положение изглеждаше абсурдно и възхитително просто. Освен ако, разбира се, Грегор не искаше да бъде спасен…