Кавило премина през люка след Грегор. Тя беше екипирана, въпреки че в момента носеше шлема си под мишница, като глава, която току-що е отсякла от нечие тяло. Тя огледа празния коридор и се намръщи.
— Добре, какъв е номерът? — настоятелно попита тя високо.
Майлс натисна бутона на дистанционното устройство, което държеше в ръката си.
Коридорът се разтресе от една приглушена експлозия. Гъвкавият ръкав, свързващ двата кораба, се откъсна от люка със силен плясък. Автоматичните врати, чийто датчици доловиха понижаването на налягането, мигновено се захлопнаха. Количеството на изгубения в космоса въздух беше нищожно. Добра система. Майлс беше накарал техниците да се убедят, че работи безотказно, преди да инсталират насочващите се мини в скобите, към които се захващаше свързващият ръкав на совалката. Той прегледа изображенията на своите монитори. Бойната совалка на Кавило се отдалечаваше неуправляема в космоса. Помощните й двигатели и сензорни устройства бяха извадени от строя от същия взрив, който й придаде началния тласък по отдалечаващата се от „Ариел“ траектория и сега тя приличаше на удавник, който бавно се носи към дъното. От нейните оръжия и останалите на борда рейнджъри нямаше да има никаква полза, докато, без съмнение, обезумелият й пилот не си възвърнеше контрола върху управлението. Ако изобщо успееше.
— Дръж го под око, Бел. Не искам да ни преследват — нареди по предавателя Майлс.
Торн, който дежуреше в залата за тактически операции на „Ариел“, отвърна:
— Мога да го взривя още сега, ако искаш.
— Почакай малко. Тук долу още далеч не сме приключили.
„Сега Господ да ни е на помощ.“
Кавило припряно си слагаше шлема. Стреснатите й войници я бяха оградили с жива верига. Толкова добре подготвени, а няма по кого да стрелят. Нека се поуспокоят за минутка — достатъчно, за да избегнат рефлективните залпове.
Майлс се извърна и огледа собствените си войници, също в космическа екипировка, шестима на брой, и затвори шлема си. Не че броят имаше някакво значение. Милионна армия с ядрено въоръжение или един човек с тояга — и едното и другото щяха да са достатъчни, когато целта е един невъоръжен заложник. Умаляването на размерите на реалния конфликт не беше довело до промяна в неговата същност, опечален си даде сметка Майлс. Кашата, която можеше да забърка, и евентуалният му провал все още бяха толкова вероятни и можеха да бъдат толкова големи, колкото и преди. Основната разлика беше плазменото му оръдие, насочено надолу по коридора. Той кимна на Елена, която обслужваше мощното оръжие. Обичайното поле за приложението на тази играчка не бяха затворените пространства, но тя щеше да разреши проблема с космическата екипировка, ако Кавило се решеше да нападне. И щеше да отнесе половината корпус на кораба. Според теоретичните пресмятания на Майлс, ако противниците им се спуснеха в безразсъдна атака, на това разстояние биха могли да елиминират един от петимата войници на Кавило, преди да се стигне до ръкопашен бой.
— Тръгваме — Майлс предупреди хората си по командния си канал. — Отигравали сме всичко. Не забравяйте тренировките. — Той натисна друг бутон. Двете бронирани крила на огнеупорната врата, която разделяше неговата група от хората на Кавило, се плъзнаха встрани. Не внезапно, а бавно, със скорост, която трябваше да внуши чувството на ужас у противниците.
Излъчване на пълна мощност по всички канали плюс високоговорители. За плана на Майлс беше от жизненоважно значение първата дума да е негова.
— Кавило! — изкрещя той. — Дезактивирай оръжията си и не мърдай или ще превърна Грегор в атоми!
Благословен да е прекрасният език на тялото. Невероятно е колко изразителна може да бъде празната лъскава повърхност на космическата екипировка. Най-мъничката фигура остана зашеметена на мястото си с разтворени ръце. Лишена от дар слово. Лишена за една скъпоценна секунда от реакции. Разбира се, защото Майлс току-що беше откраднал собствените й встъпителни думи. „Ще трябва да си намислиш ново начало, любима?“ Отчаян номер. Майлс беше решил, че проблемът със заложника не може да бъде решен по логичен път, следователно единственото, което можеше да направи, беше да го превърне в проблем на Кавило.
Е, във всеки случай, поне втората част от заповедта му — „не мърдай“, постигна своето. Но не смееше да остави равния резултат непроменен.
— Хвърли оръжието, Кавило! Необходимо е само леко потрепване, за да те превърна от имперска годеница в нещо, към което никой няма да прояви интерес. А след това и в едното нищо. А ти наистина ме караш да се напрягам.
— Каза, че бил безобиден — изсъска към Грегор Кавило.
— Лекарствата му трябва да са се изчерпали в по-голяма степен, отколкото предполагах — отвърна Грегор. Изглеждаше загрижен. — Не. Виж! Той блъфира! Ще ти докажа.
Грегор тръгна с разтворени ръце право срещу плазменото оръдие. Челюстта на Майлс увисна зад визьора на шлема му. „Грегор, Грегор, Грегор…!“
Грегор не отместваше втренчения си поглед от визьора на Елена. Крачките му нито за миг не ускориха темпото си, нито се поколебаха. Спря едва когато гърдите му се опряха в увенчания от мушката край на дулото на оръдието. Моментът прикова вниманието на всички с невероятната си драматичност. Майлс беше така погълнат от драматичния ефект, че му отне цяла вечност да помръдне пръста си с няколко незначителни сантиметра и да натисне контролния бутон на дистанционното си управление, който затваряше огнеупорната врата.
Бронираният щит на вратата не беше програмиран да се затваря бавно. Той се затръшна по-бързо, отколкото можеше да се проследи с поглед. От другата страна се чуха кратки изстрели на плазмени оръжия, викове, гласът на Кавило, която изкрещя на един от хората си тъкмо навреме, за да го предпази от фаталната грешка да изстреля мина по стената на затворена камера, която самият той в момента обитава. След това тишина.
Майлс хвърли плазмената си карабина и припряно свали шлема си.
— Боже Всемогъщи! Не очаквах такова нещо. Грегор, ти си гений!
Грегор вдигна ръка внимателно и отмести настрани дулото на плазменото оръдие.
— Не се притеснявай — успокои го Майлс. — Никое от оръжията не е заредено. Не исках да поемам никакви рискове.
— Бях почти сигурен, че е така — измърмори Грегор. Той се извърна и огледа бронираната врата през рамо. — А какво щеше да правиш, ако бях останал на мястото си?
— Щях да продължавам да говоря. Бях подготвил още един-два номера… Зад другата врата чака един взвод със заредени оръжия. В края на краищата, ако не се хванеше, бях готов да се предам.
— Точно от това се страхувах.
През вратата се чуха някакви особени приглушени шумове.
— Елена, поеми нещата — нареди Майлс. — Очистете ги. Ако е възможно, хванете Кавило жива, но не искам никой от Дендарии да изгуби живота си в прекалено упорити опити за това. Не поемайте никакви рискове и не вярвайте на нито една нейна дума.
— Ясно — тя отдаде чест с небрежно махване на ръка и даде знак на хората от взвода си, които се разпръснаха, за да заредят оръжията си. Елена започна да се съвещава по командния канал на шлема си с водача на дублиращия взвод, който чакаше от другата страна на Кавило, и с командира на бойната совалка на „Ариел“, който се приближаваше откъм космоса.
С жест Майлс подкани Грегор по коридора. Гледаше да го отдалечи колкото се може по-бързо от зоната на предстоящата схватка.
— Към залата за тактически операции. Там ще ви информирам за всичко. Трябва да вземете някои решения.
Влязоха в асансьорна тръба. Майлс дишаше по-леко с всеки метър, с който се увеличаваше разстоянието между Грегор и Кавило.
— Най-голямата ми тревога — каза Майлс, — докато не разговаряхме лично, беше, че Кавило наистина е постигнала онова, което по нейна преценка й беше вързано в кърпа — че ти е завъртяла главата. Не виждах друго място, откъдето би могла да черпи идеите си, освен от теб. Не бях сигурен какво бих могъл да направя в такъв случай, освен да ти вървя по акъла, докато не съм в състояние да предам случая на експерти от по-високо ниво на Бариар. Ако оцелеех. Не знаех колко бързо ще проумееш що за човек е тя.
