— О, веднага — повдигна рамене Грегор. — Същата гладна усмивка, каквато имаше Вордроза. И около дузина по-безобидни канибали след него. Вече мога да подуша жадния за власт ласкател от хиляда километра.

— Предавам се. Ти си моят учител по стратегия — ръката на Майлс направи коленопреклоннически жест. — Знаеш ли, че ти се спаси сам? Тя щеше да те закара у дома дори и да не се бях появил.

— Не беше трудно — намръщи се Грегор. — Всичко, което се искаше от мен, бе да забравя, че имам някакво лично достойнство. — Майлс улови погледа на Грегор. Очите му бяха безжизнени и в тях не си личеше никакъв възторг.

— Не можеш да мамиш един честен мъж — неуверено каза Майлс. — Или жена. Какво щеше да правиш, ако те беше откарала у дома?

— Зависи — погледът на Грегор се зарея нанякъде. — Ако беше успяла да те убие, предполагам, че щях да заповядам да я екзекутират. — Когато излязоха от тръбата на асансьора, Грегор погледна назад.

— Така е по-добре. Може би… може би има начин да й дадем някаква добра възможност.

Майлс премигна.

— На твое място бих проявил изключителна предпазливост за това, дали изобщо да се даде възможност на Кавило. Дори и косвена. Заслужава ли я? Проумяваш ли какво става? Колко хора е предала тя?

— Донякъде. И все пак…

— Все пак, какво?

Гласът на Грегор беше толкова тих, че едва се долавяха думите му.

— Иска ми се да беше истинска…

— …Това е настоящата тактическа ситуация в Центъра и Вервейн според информацията, с която разполагам — приключи своето представяне на фактите Майлс. Двамата бяха сами в съвещателната зала на „Ариел“, Мейхю стоеше на пост в коридора. Майлс беше започнал краткото си изложение веднага щом Елена докладва, че въпросът с неприятелските сили на борда е бил успешно разрешен. Беше отделил време само колкото да се измъкне от непригодната за размерите на тялото му екипировка и да се преоблече в сивата униформа на Дендарии. Екипировката беше заета набързо от същата жена, която му беше услужила с униформата си при пристигането му и инсталациите й по необходимост бяха останали несвързани.

Майлс натисна бутона за пауза и холографското изображение, което се издигаше в средата на масата, замръзна неподвижно. Де да можеше по същия начин, с едно докосване на клавиша, да задържи и времето, и ужасния устрем на събитията.

— Както ще забележиш и сам, най-големите ни пропуски са в точната разузнавателна информация за войските на Сетаганда. Надявам се, че Вервейн ще запълнят някои от тези празнини, ако успеем да ги убедим, че сме техни съюзници, а от рейнджърите можем да научим дори повече. По един или друг начин.

— Сега, сир, решението зависи от вас. Сражение или бягство. Още сега мога да отделя „Ариел“, който да ви закара у дома. Това няма да се отрази кой знае колко на тази гореща и мръсна битка при прехода. Тук от първостепенно значение ще бъдат огневата мощ и въоръженията, а не скоростта. Едва ли може да има някакво съмнение за кой вариант биха гласували баща ми и Илиян.

— Не — размърда се Грегор. — От друга страна, те не са тук.

— Наистина. И още, ако отидем в другата крайност, искаш ли да бъдеш главнокомандващ в тази лудница? Всъщност това означава слава.

Грегор се усмихна.

— Каква съблазън. Но не мислиш ли, че приемането на бойно командване, без да съм чиракувал известно време, би било проява на… надменност и високомерие от моя страна?

Майлс се изчерви леко.

— Аз… Изправен съм пред подобна дилема. Срещал си се с възможното разрешение. Името му е Кай Тънг. По-късно, когато се прехвърлим на „Триумф“, ще имаме възможност да поговорим с него. — Майлс замълча за момент. — Има едно-две други неща, които можеш да направиш за нас. Ако решиш. Истински неща.

Грегор потърка брадичката си. Наблюдаваше Майлс така, сякаш се любуваше на добре поставен спектакъл.

— Изплюй камъчето, лорд Воркосиган.

— Да припознаете Дендарии. Да ги представите на Вервейн като част от въоръжените сили на Бариар. Аз мога само да блъфирам, докато дори само твоят дъх има силата на закон. Само ти можеш да сключиш задължаващ договор за отбрана между Бариар и Вервейн, а също и между Бариар и Аслънд, който да има реална стойност. Твоето най-ценно качество, извинявай, е свързано с дипломацията, а не с военните действия. Иди на станция Вервейн и сключи сделка с тях. Преговаряй, докато не постигнеш успех.

— На сигурно място зад линията на бойните действия — сухо отбеляза Грегор.

— Само ако спечелим от другата страна на прехода. Ако загубим, линията на бойните действия сама ще дойде при теб.

— Ще ми се да бях обикновен войник. Някой дребен лейтенант с една шепа мъже, за които да се грижа.

— Няма никаква морална разлика дали носиш отговорност за един, или за десет хиляди. Мога да те уверя в това. Проклятието, което тегне над човек, извършил убийство, е едно и също, независимо от броя на хората, които е избил.

— Искам да участвам в сражение. Това сигурно е единственият шанс да се изложа на истински риск, който ще имам в живота си.

— Какво? Рискът да станеш жертва на покушение от някой ненормален, на който си подложен всеки ден, не е ли достатъчна тръпка за тебе? Искаш още?

— Искам активни действия, а не ролята на пасивен наблюдател. Истинска служба.

— Ако смяташ, че най-добрата услуга, която можеш да направиш на всички останали тук, е да рискуваш живота им като младши офицер, аз, разбира се, ще те подкрепя, доколкото е по силите ми — унило се съгласи Майлс.

— Ох! — възропта Грегор. — Обръщаш думите като фурнаджийска лопата, знаеш ли? — Той замълча за момент. — Договори, а?

— Ако решите да проявите благоволение, сир.

— О, я стига — въздъхна Грегор. — Ще изиграя определената ми роля. Както винаги.

— Благодаря ти! — Майлс обмисли няколко възможни извинения и утешителни думи, но после реши, че е по-добре да се откаже от тази идея. — Другият жокер в тестето са Рейнджърите на Рандал, при които, ако не греша, неразборията в момента е значителна. Заместник-командващият им изчезва, командващият им дезертира в началото на важна акция. Между другото, как така Вервейн са й разрешили излизане през прехода?

— Каза им, че трябва да се срещне с теб. Загатна, че някак си е успяла да те включи в състава на собствените си войскови части. Общото мнение беше, че оттам незабавно ще осъществи скок с бързия си куриерски кораб към горещата страна на прехода.

— Хм. Може да се окаже, че без да иска, ни е застлала пътя. Отрича ли, че е замесена със сетагандците?

— Не мисля, че вервейнците все пак са се досетили, че рейнджърите трябва да отворят вратата на Сетаганда. Когато тръгвахме от станция Вервейн, те все още отдаваха неуспехите на рейнджърите в отбраната на прехода откъм страната на Сетаганда на некомпетентност.

— Вероятно не без помощта на значителни доказателства в тази насока. Съмнявам се, че болшинството от рейнджърите са знаели за предателството. Иначе не би могло да остане в тайна за толкова дълго време. А колкото се отнася до вътрешните кадри, които са работили за Сетаганда, те всички са били оставени в неведение, когато Кавило се е плъзнала по имперската допирателна. Разбираш ли, Грегор? Ти го направи. Ти саботира настъплението на Сетаганда сам. Без никаква чужда помощ. Ей така, с една ръка!

— О — промълви Грегор, — и двете ми ръце бяха заети.

Майлс реши да не засяга повече тази тема.

— Както и да е… Трябва, ако можем, да обезопасим рейнджърите. Да ги поставим под свой контрол или поне да осигурим гърба си.

— Много добре.

— Предлагам да изиграем един рунд от играта на „добри и лоши“. Ще бъда щастлив да играя ролята на лошите.

Кавило буквално беше пренесена от двама мъже, въоръжени с преносими скрипери. Все още беше облечена в космическото си снаряжение, но сега лъскавата му повърхност беше поочукана и набраздена. Беше без шлем. Енергоносителите на оръжията й бяха свалени, контролните системи на екипировката й изключени, а гъвкавите връзки между отделните части на костюма бяха застопорени, превръщайки го в стокилограмов прилепнал като саркофаг затвор. Двамата войници от Дендарии я оставиха изправена близо до края на конферентната маса и се оттеглиха назад с поклон. Статуя с жива глава — като незавършено и навяващо ужас уродливо превъплъщение на творба на Пигмалион12.