Двамата все още не бяха забелязали смълчалия се Грегор, който продължаваше да седи на бюрото. Като проява на вежливост императорът също носеше сивата униформа на Дендарии, макар и без отличителен знак за ранг, тъй като във флотилията нямаше ранг, който да съответства на императорския.

— Ъ-ъ… сър — Майлс насочи погледа на капитана, чието лице вече беше почервеняло, към Грегор.

— Тези чувства се споделят от толкова много хора, капитан Унгари, че се страхувам, че ще трябва да се наредите на опашка и да си чакате реда — отбеляза леко усмихнат Грегор.

Останалият в гърдите на Унгари въздух излезе навън със съскане. Той застана мирно и отдаде чест. Чертите на лицето му отразяваха бурна смесица от различни емоции, връх над които взе дълбокото облекчение.

— Сир.

— Моите извинения, капитане — каза Майлс, — за своеволното ми отношение към вас и сержант Овъролт, но по моя преценка планът ми за освобождаването на Грегор беше прекалено, ъ-ъ… деликатен за, за… вашите нерви. Сметнах, че ще е по-добре да поема отговорността лично. Наистина, да не гледате беше по-добре за вас. А и за мен беше по-добре така, без да ми извиват ръцете.

— Младши лейтенанти не могат да поемат лична отговорност за операции от такъв мащаб. Отговорността се поема от командирите им — озъби му се Унгари. — Без съмнение това щеше да бъде първото, което Саймън Илиян щеше да ми припомни, ако твоят план, колкото и деликатен да е бил, не беше успял…

— Е, в такъв случай… Моите поздравления, сър. Току-що спасихте императора — не му остана длъжен Майлс, — който като ваш главнокомандващ има някои заповеди за вас, ако му позволите да вземе думата, разбира се.

Унгари стисна зъби. С явно усилие той отклони вниманието си от Майлс и го съсредоточи върху Грегор.

— Сир?

— Като единствените служители на ИмпСи в радиус от два милиона километра, с изключение на младши лейтенант Воркосиган, който има други не по-леки задачи, прикрепям вас и сержант Овъролт към себе си, докато не установим контакт с нашите подкрепления. Може също така да се наложи да ви възлагам и куриерски задачи. Преди да напуснем „Триумф“, бъдете така добри да споделите всички уместни разузнавателни данни, които притежавате, с оперативния щаб на Дендарии. Сега те са мои Имперски, ъ-ъ…

— Най-покорни слуги — шепнешком подсказа Майлс.

— Войски — заключи Грегор. — Смятайте тази униформа (Унгари сведе очи към своята с израз на отвращение) за уставно облекло и се отнасяйте към нея със съответното уважение. Без съмнение, когато получа своята зелена парадна униформа и вие ще получите своите.

— Когато потеглите за станция Вервейн — вмъкна Майлс, — ще отделя лекия кръстосвач „Ариел“ и по-бързия от двата куриерски кораба на флотилията Дендарии за лично ползване от императора. Ако се наложи да изпълнявате куриерски задачи, ви предлагам да вземете по-малкия кораб и да оставите Грегор на „Ариел“. Неговият капитан, Бел Торн, е най-довереният ми човек сред капитаните на Дендарии.

— Все още мислиш за начин, по който да се оттегля в безопасност, а, Майлс? — Грегор въпросително повдигна едната си вежда.

Майлс направи лек поклон.

— Ако нещата се развият по най-неблагоприятния начин, някой трябва да остане жив, за да отмъсти за нас. Да не споменавам за заплащането на оцелелите Дендарии. Нужен е човек, който да може да гарантира парите им. Мисля, че им го дължим.

— Да — меко каза Грегор.

— Освен това имам за вас личен доклад за последните събития, — продължи Майлс и връчи на Унгари един информационен диск, — който да предадете на Саймън Илиян, в случай че аз… че го видите преди мен.

Унгари изглеждаше замаян от бързата смяна в подреждането на неговите приоритети.

— Станция Вервейн? В името на сигурността ви трябва да се отправим към Пол-6, сир. Няма съмнение, че това е мястото, където тя може да бъде гарантирана.

— В името на дълга си трябва да се отправя към станция Вервейн, капитане. Това важи и за вас. Елате, ще ви обясня по пътя.

— Нима ще оставите Воркосиган свободен? — Унгари изгледа Майлс със свъсени вежди. — С тези наемници? Това не ми харесва, сир.

— Съжалявам, сър — обърна се Майлс към Унгари. В този случай не мога… не мога… (да ви се подчиня). — Майлс остави фразата недовършена. — Имам по-голям проблем. Предстои ми да проведа едно сражение заедно с тези наемници, без след това да се бия в гърдите какво съм направил. В това е разликата между мен и… бившия командващ на рейнджърите. Между нас все трябва да има някаква разлика и може би това е тя. Гре… императорът ме разбира.

— Хм — каза Грегор. — Да. Капитан Унгари, назначавам официално младши лейтенант Воркосиган за наш офицер за свръзка с Дендарии. На моя лична отговорност. Това би трябвало да е достатъчно дори и за вас.

— Не съм аз човекът, който определя кое е достатъчно и кое не, сир!

Грегор се поколеба за момент.

— В такъв случай за доброто на Бариар. Този довод е достатъчен дори и за Саймън. Да вървим, капитане.

— Сержант Овъролт — добави Майлс, — вие ще бъдете личен телохранител и ординарец на императора до второ нареждане.

Видът на Овъролт говореше за всичко друго, но не и за удовлетворение от това повишение.

— Сър — прошепна той на Майлс, — не съм изкарал курса за повишаване на квалификацията!

Той имаше предвид задължителния курс на Саймън Илиян за имперската стража, който той лично провеждаше, и който придаваше на телохранителите на Грегор специфичния твърд блясък на наточен бръснач.

— Тук всички имаме подобни проблеми, сержант. Повярвайте ми — измърмори в отговор Майлс. — Направете всичко, което е по силите ви.

Залата за тактически операции на „Триумф“ беше оживена от активна дейност. Столовете пред всички пултове бяха заети. На всички екрани светеха изображения и данни за движението на корабите и промените в тактическите действия на флотилията. Майлс стоеше до Тънг и се чувстваше двойно излишен. Той си спомни една шега от академията. Правило първо: Можете да отхвърлите решението на тактическия компютър само в случай, че знаете нещо, което той не знае. Правило второ: Тактическият компютър винаги знае повече от вас.

И това ми било сражение! Тази тиха зала, водовъртежът от светлини, тапицираните столове! Може би безпристрастната изолация беше добра за командващия. Сега ударите на сърцето му бяха равномерни. Информационната лавина в една зала за тактически операции с такъв капацитет би могла да доведе до претоварване, вследствие на което умът просто да откаже. Разбира се, ако допуснеш лавината да те затрупа. Целият номер беше в това да подбираш важното и никога, никога да не забравяш, че картата си е карта, а не самата територия.

Работата му тук, напомни си Майлс, не беше да командва. Работата му беше да гледа как командва Тънг и да се учи. Да усвои начини на мислене, които бяха алтернатива на стандартите на Бариарската академия. Според правилата законното право на Майлс да взема собствени решения или да отхвърля решенията на Тънг щеше да настъпи само в случай, че някаква външна стратегическа или политическа необходимост вземе връх над вътрешната тактическа логика. Майлс се молеше на Господа да не допуска възникването на такова събитие, защото неговото по-кратко и по-грозно наименование беше предателство на собствените войски.

Вниманието на Майлс се изостри, когато на входа на прехода, подобно на премигване на светлинка, се материализира малък разузнавателен кораб. На тактическото изображение той представляваше малка точица розова светлинка в центъра на бавно движещия се въртоп на мрака. На видеоекраните се виждаше изящен кораб на фона на неподвижните далечни звезди. От гледната точка на обвития от всевъзможни кабели пилот корабът беше някакво странно продължение на собственото му тяло. В трето видео-изображение той беше сбор от телеметрични показания, нумерология, някакъв платоничен идеал. „Кой е истинският? Всички. Нито един от тях.“

— „Шаркбейт-1“ докладва на „Флотилия-1“ — чу се гласът на пилота от конзолата на Тънг. — Имате на разположение десет минути. Бъдете готови за приемане на излъчване с висока степен на концентрация.