Майлс реши, че и качеството на хумора, който Метцов демонстрираше, също не го интересува особено. Или генералът говореше буквално?

— Сър, фетинът е силен мутаген — упорито повтори Бон. — Изобщо не съм убеден, че останалите ще се подчинят, независимо колко силна е заплахата. Това е доста безразсъдна тема. Аз… Аз самият не съм склонен да проявявам безразсъдство по такъв въпрос.

— Виждам — Метцов го изгледа студено. Свирепият му поглед се прехвърли на Яски, който се изпъна още повече. Нямаше накъде да отстъпи. Майлс се опита да стане невидим.

— Ако вие техниците ще продължавате да се правите на армейски офицери, то имате нужда от един урок как да привикнете на подчинение хората си — реши Метцов. — Двамата вървете и съберете личния си състав пред административната сграда след двайсет минути. Ще направим един старомоден строеви преглед на дисциплината.

— Вие не… Не мислите сериозно да застреляте някого, нали? — лейтенант Яски беше разтревожен. Метцов се усмихна кисело.

— Съмнявам се, че ще ми се наложи. — Той се обърна към Майлс. — Каква е в момента температурата навън, метеоролог?

— Петнайсет под нулата, сър. — Майлс внимаваше да си отваря устата само когато го питат.

— А вятърът?

— Източен. Девет километра в час, сър.

— Много добре — в очите на Метцов пробляснаха вълчи пламъчета. — Свободни сте, господа. Да видим дали този път ще можете да изпълните заповедта.

Генерал Метцов стоеше до голия пилон пред административната сграда и втренчено наблюдаваше полуосветения път. Беше увит в шубата си като във вързоп. На ръцете си носеше дебели ръкавици. „Какво търси?“ — чудеше се Майлс. Наближаваше полунощ. Яски и Бон подравняваха хората си за преглед — петнайсет мъже, облечени в термални гащеризони и увити в шубите си.

Майлс потрепери. Не беше само от студа. Набразденото от белези лице на Метцов изглеждаше ядосано. И уморено. И старо. И страховито. Малко напомняше на Майлс за дядо му, когато имаше лош ден. Въпреки че Метцов всъщност беше по-млад от бащата на Майлс. Изкривяване на закономерността на поколенията: когато Майлс се е родил, баща му е бил на средна възраст; старият генерал — граф Пьотр — понякога изглеждаше като беглец от друга епоха. Сега в действително старомодните дисциплинарни прегледи бяха включени и подплатени с олово гумени противохимически чорапи. Колко ли далече назад в историята на Бариар се ровеше съзнанието на Метцов?

При някакво движение откъм пътя Метцов обърна глава и замаза яростта си с усмивка. С ужасяващо сърдечен глас той довери на Майлс:

— Знаете ли, младши лейтенант, във внимателно поддържаното съперничество между различните служби на старата Земя е имало една тайна. В случай на бунт, когато те не са били в състояние да се самоконтролират повече, винаги е можело да накараш армията да стреля срещу флота или обратното. Един скрит недостатък на комбинираните служби, каквито са нашите.

— Бунт! — Изумлението на Майлс го накара да забрави решението си да говори само когато го питат. — Мислех, че става въпрос за излагане на действие на бойно отровно вещество.

— Ставаше. За съжаление, благодарение на неумелата намеса на Бон, вече става въпрос за принципи. — Един мускул подскочи в челюстта на Метцов. — Все някога това трябваше да се случи в Новите Служби. Меките Служби.

Типични приказки на ветераните от Старите Служби. Приказки на стари хора, които си пробутват празни приказки за това, колко корави са били всички в доброто старо време.

— Принципи ли, сър? Какви принципи? Това е само боклук — задави се Майлс.

— Това е масов отказ от подчинение на пряка заповед, младши лейтенант. Бунт, по което и да е определение на военното право. За щастие, случки като тези се решават лесно. Ако човек реагира бързо и действа докато са още малки и разпокъсани.

Движението по пътя се материализира във взвод новобранци, облечени в бялата си камуфлажна зимна екипировка, които маршируваха под командването на сержант от базата. Майлс позна сержанта. Един от приближените хора на Метцов. Стар ветеран, който служеше под командването на Метцов още от бунта на Комар, и който през всичките тези години се беше местил заедно със своя господар.

Новобранците, забеляза Майлс, бяха въоръжени със смъртоносни невроразрушители, които представляваха ръчни оръжия, предназначени изключително за поразяване на живи цели. През цялото време, което новобранците прекарваха в изучаване на подобни устройства, възможността някой от тях да държи в ръцете си заредено с пълен заряд смъртоносно оръжие беше рядка. Дори и за по-напредналите в обучението си, каквито бяха тези. Майлс можеше да види нервната им възбуда чак оттук.

Сержантът строи войниците в боен ред за кръстосан огън около скованите техници и излая някаква заповед. Те свалиха оръжията си и ги насочиха. Сребристите отвори на дулата проблясваха на светлината, която разпръскваше наоколо административната сграда. Конвулсивна тръпка премина през хората на Бон. Лицето на Бон беше мъртвешки бледо, а очите му искряха като черен кехлибар.

— Събличайте се! — през зъби нареди Метцов. Объркване, отказ да повярват на ушите си; само един-двама от техниците схванаха какво се иска от тях и започнаха да се разсъбличат. Останалите ги последваха със закъснение, оглеждайки се несигурно наоколо.

— Когато отново сте готови да се подчинявате на заповедите — Метцов продължи с висок строевашки глас, който стигаше до всеки, — можете да се облечете и да отидете да работите. Зависи от вас. — Той се оттегли назад, кимна на сержанта и застана свободно, в перфектен строеви стоеж. — Това ще ги поохлади — промърмори той тихо, но достатъчно, за да го долови и Майлс. Метцов изглеждаше като човек, който е напълно сигурен, че няма да остане навън повече от пет минути. Като човек, който вече си мисли за топлата квартира и едно горещо питие.

Майлс забеляза, че Олни и Патас също са сред техниците, заедно с повечето от гръцки говорещите кадри, които по-рано го бяха тормозили. Останалите ги беше виждал наоколо. С някои от тях беше говорил по време на частното си разследване около миналото на удавника. Други едва познаваше. Петнайсет голи мъже трепереха вече силно. Сухият сняг шумолеше около глезените им. Петнайсет объркани лица започваха да приличат на маски, застинали в ужас. Очите им току се местеха към невропарализаторите, насочени в тях. „Отстъпете!“ — тихо ги подканяше Майлс. — „Не си струва!“ Няколко чифта очи примигнаха към него, след което останаха непоколебимо стиснати.

Майлс тихо изруга анонимния умник експерт, който беше създал фетина като оръжие за сплашване. Не заради химическите му познания, а заради дълбокото му вникване в бариарската психика. Фетинът със сигурност никога не е бил използван. Можеше и никога да не бъде. Ако някоя клика се опиташе да го вкара в употреба, тя трябваше да се изправи преди всичко срещу себе си и да се разкъса в морални конвулсии.

Яски, който беше застанал зад хората си, изглеждаше напълно ужасен. Лицето на Бон беше черно като обсидиан и застинало така, сякаш всеки момент щеше да се разпадне. Той започна да сваля ръкавиците и шубата си.

„Не, не, не! — крещеше Майлс наум. — Ако се присъединиш към тях, те никога няма да отстъпят. Ще знаят, че правото е на тяхна страна.“ Груба грешка. Груба… Бон струпа останалата част от дрехите си накуп и пристъпи напред. Влезе в строя, обърна се и впи поглед в очите на Метцов.

— Така — просъска генералът и присви очи в нов пристъп на бяс. — Призна си вината. Замръзни тогава.

Как можаха нещата да се влошат до такава степен? И толкова бързо? Сега беше подходящия момент да се сети за някаква работа в метеорологичния кабинет и да се разкара оттук. По дяволите! Само ако тези треперещи копелета отстъпеха… Щеше да преживее нощта без черни точки в досието. Не беше длъжен да стои. Нямаше работа тук…

Погледът на Метцов се прехвърли върху Майлс.

— Воркосиган, можете или да вземете оръжие и да бъдете полезен, или се смятайте за освободен.