— Излязъл е — мрачно потвърди Бон, — не са го произвеждали от двайсет години. Доколкото зная, това е последният резерв на Бариар. По дяволите, тези варели не би трябвало да се отварят, дори да ги пуснеш от совалка.

— В такъв случай, тези варели са най-малко на двайсет години — посочи командирът на пожарната.

— Корозия?

— Тогава — Бон проточи врат — какво ще стане с останалите?

— Именно — кимна Яски.

— Фетинът не се ли разрушаваше при топлина? — попита Майлс нервно, като се увери, че вятърът духа по посока на бункера. — Химическо разграждане до безвредни компоненти. Така поне съм чувал.

— Е, не точно безвредни — каза лейтенант Яски, — но поне не ти разнищват цялата ДНК в топките.

— Има ли някакви експлозиви на склад тук, лейтенант Бон? — попита Майлс.

— Не. Само фетинът.

— Ако хвърлите две плазмени мини през вратата, фетинът ще се разгради ли напълно, преди покривът да се стопи?

— Само това остава, да се стопи покрива. Или пода. Ако това нещо някога попадне в лагера… Но ако нагласим мините на бавен режим на изпускане на топлина и хвърлим и няколко килограма неутрален пластин заедно с тях, бункерът може да се запечата от само себе си. — Устните на Бон започнаха да помръдват, докато той пресмяташе наум… — Да, ще стане. Всъщност, това може да се окаже най-сигурният начин да се оправим с този боклук. Особено ако и останалите варели започнат да се разпадат.

— Зависи в коя посока духа вятърът — вметна лейтенант Яски и като се обърна, се взря в базата, а след това и в Майлс.

— Очакваме слаб вятър от изток и понижаване на температурата до около седем часа утре сутринта — отговори на погледа му Майлс. — След това ще промени посоката си до северна и ще задуха по-силно. Потенциални условия за уа-уа ще са налице около осемнайсет часа утре вечер.

— В такъв случай, ако ще го правим по този начин, по-добре ще е да го направим тази нощ — каза Яски.

— Добре — решително го подкрепи Бон. — Ще събера моите хора. Ти събери своите. Ще взема плановете на бункера, ще изчисля силата на зарядите и скоростта на топлинното изпускане. Ще се срещнем с вас и с шефа на техническото снабдяване в административната сграда след час.

Бон остави сержанта на командващия пожарната на пост, за да държи всички колкото се може надалече от бункера. Незавидно задължение, но не и непоносимо при настоящите условия. Освен това беше му разрешено да се оттегли в скатера си към полунощ, когато температурата се понижи. Майлс се върна в административната сграда заедно с Бон, за да провери още веднъж посоката на ветровете в метеорологичния кабинет.

Майлс обработи последните данни, постъпили в компютрите, за да може да представи на Бон възможно най-точната информация за посоката на ветровете през следващия ден на Бариар. Но преди да вземе разпечатката, той видя Бон и Яски през прозореца. Те бързо се отдалечиха от административната сграда и изчезнаха в мрака. Може би щяха да се срещнат с началника на техническата служба на друго място? Майлс помисли дали да не ги догони, но в новото предвиждане нямаше съществени различия. Наистина ли трябваше да ходи, за да ги гледа как ще обгорят отровното бунище? Би могло да е интересно и поучително, но, от друга страна, сега от него там нямаше нужда. Като единствено дете на родителите си — като баща може би на някой бъдещ граф Воркосиган — можеше да се спори дали изобщо имаше право да се излага на такъв отвратителен мутагенен риск единствено от любопитство. Във всеки случай нямаше признаци, че за базата съществува непосредствена опасност, докато посоката на вятъра не се промени. Или се опитваше да скрие страха си зад логиката? Беше чувал, че предпазливостта е добродетел.

Вече напълно буден и прекалено объркан, за да може дори да си представи, че съзнанието му ще отстъпи пред съня, той се повъртя из метеорологичния кабинет, а след това се захвана с всички рутинни дела, които сутринта беше оставил настрана заради веселбата около поправката. След един час упорство не беше останало нищо, което дори отдалече да напомня работа. Когато се улови, че с натрапчива упоритост бърше прах от оборудването и полиците, Майлс реши, че е време да си ляга. Без значение дали ще заспи или не. Една движеща се светлина в прозореца привлече погледа му — един скатер спря пред сградата отвън.

Аха, Бон и Яски се връщат. Вече? Твърде бързо. Или още не са тръгнали? Майлс откъсна пластмасовата бланка с новата прогноза и се спусна по стълбите към кабинета на инженерната част, който беше в дъното на коридора.

Кабинетът на Бон беше тъмен. Но от кабинета на командващия базата в коридора се процеждаше светлина. Светлина и гневни гласове, които ту се повишаваха, ту стихваха. Майлс стисна бланката и се приближи.

Вратата към вътрешния кабинет беше отворена. Метцов седеше на бюрото си. Стиснатият юмрук на едната му ръка почиваше върху проблясващата лъскава повърхност. Бон и Яски стояха напрегнати пред него. Майлс предпазливо прошумоля с пластмасовата бланка, за да обяви присъствието си.

Яски завъртя глава и втренченият му поглед улови Майлс.

— Изпратете Воркосиган. Той и без друго вече си е мутант, нали?

Майлс отдаде чест, без да се обръща специално към някого и веднага отговори:

— Моля за извинение, сър. Не. Не съм. Последният ми сблъсък с бойна отрова причини патологични, а не генетични вреди. Бъдещите ми деца ще бъдат толкова здрави, колкото и вашите. Ъ-ъ… да ме изпратите къде, сър?

Метцов изгледа сърдито Майлс, но остави без коментар обезпокоителното предложение на Яски. Майлс безмълвно подаде бланката на Бон, който я погледна, направи гримаса и свирепо я напъха в джоба на панталона си.

— Разбира се, възнамерявам да се разпоредя да носят защитни облекла — раздразнено продължи Метцов, като се обърна към Бон. — Не съм луд.

— Разбрах това, сър. Но хората отказват да влязат в бункера дори и със защитна екипировка — докладва Бон с равен и твърд глас. — Не мога да ги обвинявам. По моя преценка стандартните предпазни мерки не съответстват на изискванията за защита от фетин. В резултат на молекулярната си маса това вещество има невероятно висока стойност на проникване. Преминава директно през защитените повърхности.

— Не можете да ги обвинявате? — повтори Метцов удивен. — Лейтенант, вие сте издали заповед. Или поне е трябвало да издадете заповед.

— Направих го, сър. Но…

— Но… Допуснали сте да усетят собствената ви нерешителност. Собствената ви слабост. По дяволите! Когато издавате заповед, трябва да заповядвате, а не да шикалкавите.

— За какво ни е да запазваме фетина? — жално се обади Яски.

— Приключихме с този въпрос. Това е наше задължение — изсумтя Метцов. — Получили сме заповед. Не можеш да искаш от някого да ти се подчинява, ако ти самият не го правиш.

Какво е това? Претекст?

— Със сигурност в Изследователския отдел все още имат рецептата — вмъкна Майлс. Чувстваше, че започва да улавя обезпокоителната тенденция на този спор. — Могат да забъркат още, ако наистина искат. Пресен.

— Млъквай, Воркосиган — отчаяно изръмжа Бон от ъгълчето на устата си.

— Ако още веднъж си отворите устата тази вечер, младши лейтенант, за да ни демонстрирате чувството си за хумор, ще натоваря вас с тази задача.

Устните на Майлс се опънаха върху стиснатите му зъби в непроницаема изцъклена усмивка. Подчинение. „Принц Серж“, напомни си той. Метцов може да си се налива с фетин колкото си иска. Нямаше да се трогне от това.

Метцов отново се обърна към Бон.

— Никога ли не сте чували за чудесната стара практика на бойното поле да се застрелва този, който не се подчинява на заповедите на командира си, лейтенант?

— Аз… Не мисля, че мога да отправя такава заплаха, сър — сковано отговори Бон.

„А освен това, помисли си Майлс, не сме на бойното поле. Нали?“

— Техници! — с отвращение каза Метцов. — Не ви казах да отправяте заплахи. Казах ви да стреляте. Дайте им един пример и останалите ще си намерят местата в строя.