В осем и половина той можеше съвсем безопасно да се качи по аварийното стълбище на третия етаж, да влезе в хола на апартамента й, да се увери, че е заспала, и да й бие инжекция хепарин, мощен антикоагулант, който в съчетание с хапчетата щеше да срине кръвното налягане и хемоглобина й.

Щеше да се върне тук, да си допие кафето, да си плати сметката и тогава да се появи отново в болницата. Щеше да извика сестра Ренджи да го придружи до стаята на Кейти, за да провери състоянието й. Десет минути по-късно Кейти щеше да бъде в операционната.

Толкова го беше улеснила с това, че нямаше да има посетители тази вечер. Разбира се, беше се подготвил и за такава възможност. Възнамеряваше да сложи хепарина във физиологичния разтвор, който щяха да й преливат по време на операцията. Това щеше да бъде също толкова резултатно, но по-рисковано.

Пържолата беше хубава. Странно колко огладняваше в моменти като този. Би предпочел да изчака края и тогава да яде, но му беше почти невъзможно. Докато се свържат със сестрата на Кейти, щеше отдавна да е минало полунощ, тъй като тя беше на опера. Щеше да я изчака в болницата, за да я утеши. По-късно тя щеше да си спомни колко е бил любезен. Нямаше да се прибере вкъщи преди два-три часа. Не можеше да стои гладен толкова дълго.

Позволи си една чаша вино. Би предпочел обичайната половин бутилка, но тази вечер беше изключено. Във всеки случай, макар и единствена чаша, виното го сгря, ободри го, помогна му да премисли възможностите, да предвиди неочакваното.

Това щеше да бъде краят на заплахата. До този момент чантата му не беше намерена. Вече едва ли щеше да се появи отнякъде. Опасността Сейлъм беше елиминирана. Като причина за смъртта му вестниците посочиха евентуално „падане или скачане“. Тази сутрин беше погребението на Една. Ванджи Луис беше погребана вчера. Мокасината в чекмеджето на Една нямаше да говори нищо на хората, които щяха да разполагат с жалките й вещи.

Ужасна седмица. И толкова безсмислена. Трябваше да му бъде позволено открито да прави изследванията си. Преди едно поколение изкуственото осеменяване се считаше за скандално. Сега всяка година по този начин се раждат хиляди бебета.

Да се върнем стотици години назад. Арабите имали обичай да унищожават враговете си, като прониквали в лагерите им и оплождали кобилите им с парцал, напоен със спермата на хилави жребци.

Лекарите, осъществили първите успешни оплождания ин витро, са гении.

Но неговият собствен гений ги превъзхождаше до един. И нищо не можеше да му попречи да пожъне признанието, което заслужаваше.

Нобеловата награда. Един ден щеше да я получи. За изключителен принос в медицината.

Той лично бе разрешил проблемите, свързани с аборта и стерилитета.

А трагедията беше, че ако постиженията му бяха известни, също като Коперник, щяха да го считат за престъпник.

— Хареса ли ви вечерята, докторе? — Сервитьорката му беше позната. О, да, преди няколко години беше родила при него. Момченце.

— Беше чудесна, наистина. Как е синът ви?

— Добре, сър, много добре.

— Прекрасно. — Невероятно как тази жена и съпругът й бяха успели да покрият таксата му, плащайки с парите, които бяха спестили за закупуване на жилище. Е, тя си получи онова, за което мечтаеше.

— Бих искал едно капучино, ако обичате.

— Разбира се, докторе, но ще трябва да изчакате десетина минути.

— Докато го приготвяте, аз ще проведа няколко телефонни разговора. — Щеше да отсъства по-малко от десетина минути. Сега вече беше изключено сервитьорката да не го запомни.

Видя през прозореца, че навън снегът беше спрял. Естествено не можеше да си вземе палтото от гардероба. Измъкна се крадешком от страничната врата до телефоните и тоалетните и бързо се отправи обратно по пътеката. Студът се впиваше в лицето му, но той не го усещаше. Внимателно планираше всяка своя стъпка.

Не беше трудно да върви в сянката. Имаше ключ за аварийния изход в задната част на родилното отделение. Никой не използваше тези стълби. Влезе в сградата.

Не беше изключено да възникне още един проблем, който беше обмислил. Ами ако някой я беше придружил до болницата — сестра й, някоя приятелка? Ами ако този човек беше пожелал да пренощува при нея на дивана в хола? Клиниката „Уестлейк“ открито поощряваше преспиването на близки, в случай че пациентката желае това. Като нареди да пребоядисат другата стая, той беше предотвратил подобна възможност.

Планиране. Планиране. То беше всичко, така полезно и необходимо в живота, както и в лабораторията. В дъното на хола имаше маса, покрита заради боядисването. В едно от чекмеджетата й същия следобед той беше оставил спринцовката с хепарина. Светлината от паркинга проникваше през прозореца и му създаваше достатъчно видимост, за да намери масата веднага. Бръкна в чекмеджето за спринцовката.

Следваше най-важният момент. Ако Кейти се събудеше и го видеше, това го излагаше на опасност. Вярно, по всяка вероятност щеше веднага да заспи отново. Безспорно никога нямаше да се усъмни в инжекцията. Но по-късно, когато той се върне със сестра Ренджи, ако Кейти случайно все още е в съзнание и каже нещо за инжекцията, това щеше да бъде рисковано. О, нямаше да бъде проблем да обясни: объркала се е, сигурно е имала предвид момента, когато съм вземал кръвните проби. И въпреки това по-добре щеше да бъде изобщо да не се събужда.

Вече се намираше в стаята, надвесен над Кейти. Пресегна се и хвана ръката й. Завесите не бяха дръпнати съвсем плътно и в стаята проникваше бледа светлина. Виждаше профила й. Лицето й беше обърнато на другата страна. Дишането й беше неравно. Бълнуваше нещо. Той не можеше да долови думите. Вероятно сънуваше.

Заби иглата в ръката й. Клепачите й потрепнаха и тя въздъхна. Обърна глава и отвори очи, замъглени от съня. В сумрака той успя да види разширените зеници. Тя впери в него въпросителен поглед и промълви:

— Доктор Хайли, защо убихте Ванджи Луис?

Скот Майерсън беше по-скоро уморен, отколкото ядосан. Откакто във вторник сутринта беше намерено тялото на Ванджи Луис, бяха умрели още двама души. При това изключително почтени хора — една усърдна администраторка, която заслужаваше няколко години свобода, след като се беше грижила за болни възрастни родители, и един лекар със значителен принос в медицината.

Бяха мъртви, защото той не беше действал достатъчно бързо. Крис Луис беше убиец. Скот беше сигурен в това. Мрежата, която плетеше около него, беше непробиваема. Само ако бяха съобразили веднага, че Ванджи Луис е починала от насилствена смърт. Той незабавно щеше да извика Луис на разпит. Може би щяха да успеят да го пречупят. И тогава Една Бърнс и Емет Сейлъм щяха да са още живи.

Скот не можеше да чака случайността, за да се добере до Луис. Съпруг, убил бременната си жена, беше способен на всевъзможни хладнокръвни убийства. Луис го доказа. Беше от най-лошия тип престъпници. От онези, които нямат вид на такива, на които уж можеш да имаш доверие и да си откриеш гърба.

Луис и неговата приятелка щяха да пристигнат със самолета в седем. Трябваше веднага да дойдат при него. Луис беше доста хладнокръвен. Нямаше да предпочете да избяга. Мислеше си, че може нагло да отрила. Знаеше, че всички улики са косвени. Но те могат да бъдат с много по-голяма тежест от свидетелските показания, стига да се изложат както трябва в съда. Скот лично щеше да представя обвинението. За него това щеше да бъде удоволствие.

В осем без десет Ричард влезе в кабинета му. Не загуби време в предисловия:

— Мисля, че разкрихме истинска клоака — заяви той — и нейното име е проект за забременяване „Уестлейк“.

— Ако искаш да ми кажеш, че оня психиатър е имал връзка с Ванджи Луис, съгласен съм — каза Скот. — Но доколкото си спомням, днес следобед това вече го уточнихме. Както и да е, няма да е трудно да го установим. Вземи кръвни проби от зародиша и ще извикаме Фукито. Не може да ни откаже изследване на кръвта си. А ако все пак посмее, това би било открито признание за вина и в случай че има и друго дело за бащинство, край на лекарската му практика.