— Ще вземам хапчетата, докторе — каза Кейти.

— Добре. Ще постъпите тук в петък към шест часа вечерта.

Кейти кимна.

— Хубаво. Точно по това време ще правя късната си визитация и ще мина да ви видя. Не се притеснявате, надявам се?

Още при първата им среща тя бе споделила страха си от болници и сега отвърна:

— Не, не особено.

Той я изпрати до вратата на кабинета си и каза тихо:

— В такъв случай до петък, госпожо Де Мейо.

Хората от следователския екип на Фил Кънингам и Чарли Нюджънт се върнаха в прокуратурата към четири часа, обхванати от напрегнатата възбуда на хрътки, подгонили плячката си. Втурнаха се в кабинета на Скот Майерсън и незабавно изложиха пред него онова, което бяха установили.

— Съпругът е лъжец — заяви рязко Фил. — Трябвало е да се върне вчера сутринта, но в един от двигателите на самолета се появила повреда. Кацнали в Чикаго, за да оставят пътниците, и след това направили празен курс обратно до Ню Йорк. Тъй че си е пристигнал още в понеделник вечерта.

— В понеделник вечерта? — възкликна Скот.

— Да. И си е взел стая в „Холидей Ин“ на Западна петдесет и седма улица.

— Откъде разбрахте?

— Взехме списък на екипажа от последния му полет и разговаряхме с всеки поотделно. Старши стюардът живее в Ню Йорк. Луис го закарал до Манхатън и после двамата вечеряли заедно. Луис му сервирал някаква измислица, че жена му била заминала и той решил да остане в града за някакво представление.

— Казал е това на старши стюарда?

— Аха. Първо спрял при „Холидей Ин“, регистрирал се и чак след това двамата отишли да вечерят. Старши стюардът го оставил в седем и двадесет. След това Луис си взел колата и според данните от гаража бил навън около два часа. Върнал я към десет часа и обърни внимание — в полунощ излязъл отново и се прибрал към два часа.

Скот подсвирна.

— Излъгал е нас за полета си. Излъгал е старши стюарда за жена си. Бил е някъде с колата си между осем и десет вечерта и между дванадесет и два часа след полунощ. Кога каза Ричард, че е починала Ванджи Луис?

— Между осем и десет — обади се Ед.

През цялото време Чарли Нюджънт мълчеше. Сега каза:

— И още нещо. Луис си има приятелка, стюардеса от „Пан Ам“. Казва се Джоун Мур. Живее на Източна осемдесет и седма улица, номер 201. Портиерът ни каза, че вчера сутринта си пристигнала от летището заедно с капитан Луис. Той я докарал с колата си. Двамата отишли на кафе в дрогерията отсреща, но преди това тя си оставила пътната чанта при портиера.

Скот потропваше с молива си по бюрото — сигурен знак, че се кани да даде конкретни нареждания. Помощниците му чакаха с бележници в ръце.

— Часът е четири — каза рязко Скот. — Съдиите скоро приключват работа. Свържете се по телефона с някой от тях и го помолете да изчака петнадесетина минути. Кажете му, че искаме официално разрешително за обиск.

Фил скочи от стола си и се пресегна за телефона.

— А ти — Скот посочи към Чарли, — разбери кои погребален агент е поел грижата за тялото на Ванджи в Минеаполис. Свържи се с него. Тялото не трябва да се погребва. Много внимавай Крис Луис да не реши да го кремират. Може да ни потрябва. Той каза ли кога се връща?

Чарли кимна.

— Спомена, че си идва утре, веднага след опелото и погребението.

Скот изръмжа:

— Разбери с кой самолет и го чакай на летище? Покани го да дойде тук на разпит.

— Значи не смяташ, че ще се опита да избяга? — полита Чарли.

— Не. Ще се опита да ни метне. Ако има мозък в главата си, ще му е ясно, че не разполагаме с нищо конкретно срещу него. Освен това искам да разговарям с приятелката му. Какво знаете за нея?

— Живее в един апартамент с още две стюардеси. Възнамерява да се премести в подразделението на „Пан Ам“ за Латинска Америка и да лети за Маями. В момента е във Форт Лодърдейл, подписва договор за наем на апартамент. Ще се върне в петък следобед.

— Посрещнете и нейния самолет — нареди Скот. — Поканете я тук за няколко въпроса. Къде е била в понеделник вечерта?

— В самолета на път за Ню Йорк. Абсолютно сме сигурни.

— Добре. — Той млъкна за момент. — И още нещо. Искам запис на телефонните разговори от къщата на семейство Луис, особено от последната седмица. Когато правите обиска, вижте дали някой от апаратите не е свързан със службата за приемане на телефонни обаждания. Той е пилот от авиолиниите. Би било логично да има такъв.

Фил Кънингам точно затваряше телефона.

— Съдия Хейууд ще изчака.

Скот се пресегна към телефона, бързо набра кабинета на Ричард, попита за него и тихо изруга:

— По дяволите! Единственият ден, в който си тръгва рано, трябва задължително да е точно днес!

— Сега ли ти е нужен? — попита Чарли с малко особен тон.

— Искам да зная какво имаше предвид, когато каза, че нещо не пасвало. Помните ли тази забележка? Може да е важно да знаем за какво става въпрос. Добре, Да се захващаме за работа. Докато правите обиска, претърсвайте всяко ъгълче. И гледайте за цианкалий. Трябва незабавно да открием откъде Ванджи Луис е взела цианкалия, причинил смъртта й. Или как се е сдобил с него капитан Луис — добави той тихо.

За разлика от кабинета на доктор Хайли, този на доктор Фукито изглеждаше по-просторен и светъл. Бюрото с издължени, елегантни линии заемаше по-малко място от масивното английско писалище на доктор Хайли. Също така елегантни столове с камъшитови облегалки, тапицирани седалки и дръжки, както и подходящ шезлонг заменяха масивните кожени кресла от другия кабинет. Вместо стената със снимки на майки и бебета в рамки, доктор Фукито притежаваше серия изключителни репродукции на гравюри върху дърво в стил Юкийо-е3.

Доктор Фукито бе висок за японец. Освен, помисли си Кейти, стойката му да е толкова изправена, че да го прави по-снажен. Не, прецени тя, действително е някъде към метър и седемдесет и пет.

Също като колегата си, доктор Фукито беше със скъпо и в същото време консервативно облекло. Костюмът му от фин плат на тънко райе бе изискано подчертан от светлосиня риза и тъмносиня копринена вратовръзка. Косите и тънките, безупречно поддържани мустачки допълваха бледозлатистия тен и кафявите очи, малко по-кръгли от типичната бадемовидна форма. Както по азиатските, така и по критериите на бялата раса той бе изключително красив мъж.

И може би много добър психолог, помисли си Кейти докато съвсем преднамерено ровеше за бележника си, печелейки малко време за впечатления.

Срещата й с доктор Фукито миналия месец бе кратка и непринудена. Тогава той й обясни с усмивка:

— Утробата е една удивителна част от женската анатомия. Понякога нередовен или нетипичен мензис може да бъде симптом за сериозен емоционален проблем.

— Съмнявам се — отвърна Кейти. — Майка ми години наред беше със същите оплаквания, а тази особеност, доколкото разбирам, се предава по наследство.

Зададе й въпрос за личния й живот:

— А ако един ден се наложи хистеректомия? Как бихте се чувствали?

— Ужасно — отвърна Кейти. — Винаги съм искала да имам семейство.

— В такъв случай планирате ли скорошен брак? Имате ли връзка с някого?

— Не.

— Защо не?

— Защото точно в момента съм по-заинтригувана от работата си. — Тя рязко прекъсна интервюто: — Докторе, много сте любезен, но аз нямам емоционални сътресения. Мога да ви уверя, че очаквам с нетърпение момента, когато ще бъда освободена от този проблем, но със сигурност мога да ви кажа, че той е чисто физически.

В същия момент той се изправи галантно и протегна ръка.

— Добре, ако възнамерявате да станете пациентка на Доктор Хайли, моля, не забравяйте, че аз съм тук. И ако настъпи момент, в който ви се прииска да споделите чувствата си с някого, аз съм на ваше разположение.

Няколко пъти през миналия месец Кейти за момент си казваше, че може би не беше лоша идея да си поговори с него, да получи професионална оценка за емоционалното си състояние. Всъщност това не й ли хрумна много по-скоро… например след снощната вечеря с Ричард?