— Защо?

— Нямам представа. — Беше излишно да дава друг отговор — поне засега.

„Удивителна милост, какъв сладък звук — сопраното на солистката изпълни параклиса. — Някога се загубих, но сега намерих се тук.“

Преди няколко месеца, миналото лято той бе обзет от усещането, че животът му е пуст и безнадежден. И тогава попадна на онова празненство на Хаваите. Джоун беше там. Спомняше си точно момента, когато я видя. Тя беше на терасата сред група гости. Беше казала нещо и думите й разсмяха всички. Тя също се смееше със свити очи и полуотворени устни, отмятайки глава назад. Той си взе питие и се присъедини към групата. И повече не се отдели от нея през цялата вечер. „… слепец бях аз, но сега съм зрящ…“ Съдебният лекар нямаше да освободи тялото на Ванджи във вторник вечерта, ако хранеше подозрения за двойна игра. Какво беше онова, което го бе накарало да промени решението си?

Помисли си за обаждането на Една. Дали бе разговаряла с други хора? Можеше ли да хвърли някаква светлина върху смъртта на Ванджи? Преди да си тръгне от Минеаполис, възнамеряваше да се обади на доктор Сейлъм. Трябваше да разбере какво знае той за Ванджи, което го накара снощи да реагира с такава изненада. Защо Ванджи си бе насрочила консултация при него? В живота й е съществувал някой друг. Беше сигурен в това. Ами ако Ванджи се бе самоубила пред някого и този човек после я е откарал в къщата им? Господ му беше свидетел, че тя имаше достатъчно възможности за връзка с друг мъж. Поне половината месец той отсъстваше от дома си. Може да е срещнала някого, след като се преместиха в Ню Джърси.

Но беше ли способна Ванджи сама да си причини болка?

Абсурд!

Свещеникът произнасяше последната молитва „… когато всички сълзи ще изсъхнат…“ Крис отведе родителите на Ванджи в преддверието и прие съболезнования от приятелите, които бяха дошли на службата. Родителите на Ванджи щяха да останат у роднини. Те се бяха съгласили, че тялото трябва да бъде кремирано в Ню Джърси и урната да бъде върната, за да я погребат във фамилния парцел.

Най-накрая Крис успя да се откъсне. Беше малко след единадесет часа, когато пристигна в Спортния клуб в центъра на Минеаполис и взе асансьора за четиринадесетия етаж. Там в солариума си поръча едно „Блъди Мери“ и си го отнесе до телефона.

Свърза се с кабинета на доктор Сейлъм и каза:

— Обажда се съпругът на Ванджи Луис. По спешност ми се налага да разговарям с доктора незабавно.

— Съжалявам — отвърна сестрата. — Доктор Сейлъм преди малко замина за конференцията на Американската медицинска асоциация, която ще се състои в Ню Йорк. Ще се върне следващата седмица.

Ню Йорк. Крис обмисляше информацията.

— Можете ли да ми кажете къде ще отседне, ако обичате? Вероятно ще ми се наложи да го потърся там.

Сестрата се поколеба.

— Мисля, че няма нищо нередно да ви информирам за това. Убедена съм, че доктор Сейлъм възнамерява да се свърже с вас. Той ме помоли да намеря телефонния ви номер в Ню Джърси и знам, че взе със себе си медицинската документация на съпругата ви. Но в случай че се разминете, можете да го намерите в „Есекс Хаус“ на Сентрал Парк Саут в центъра на Ню Йорк. Вътрешният му номер там е 3219.

Крис беше извадил малкото тефтерче, което държеше в едно отделение на портфейла си. След като повтори информацията, той бързо записа необходимите координати.

Горната част на страницата вече беше запълнена. Там беше адресът на Една Бърнс и указанията как да стигне до апартамента й в „Еджривър“.

Скот свика обедно съвещание в кабинета си със същите четирима души, които присъстваха там ден и половина преди това, за да бъде обсъдена смъртта на Ванджи Луис.

Това съвещание беше различно. Когато влезе в кабинета, Кейти почувства, че атмосферата е напрегната. Скот беше извикал Морийн и сега тя чакаше, готова да записва.

— Ще купим сандвичи за тук — каза той. — Трябва да се върна в съда в един и тридесет. А сега се налага бързо да придвижим нещата около капитан Луис.

Точно според очакванията, помисли си Кейти. Скот съсредоточаваше вниманието си върху Крис. Тя погледна Морийн. Около момичето се чувстваше аура от напрегнатост — толкова силна, че беше почти видима. Появи се, когато й дадох задачата тази сутрин, помисли си Кейти.

Морийн улови погледа й и леко се усмихна. Кейти кимна.

— Аха. Както обикновено. — После добави: — Как върви проучването?

Морийн хвърли поглед към Скот, но той преглеждаше една папка и не ги забелязваше.

— Засега нищо особено. Доктор Фукито не е член на АМА, нито на дружеството на медиците във Вали. Отделя доста време на децата с умствени увреждания от психиатричната клиника във „Вали Пайнс“. Обадих се и в университета в Масачузетс. Там е следвал медицина.

— Кой ти го каза? — попита Кейти.

Морийн се поколеба.

— Помня, че съм го чула някъде.

Кейти имаше чувството, че отговорът й е някак уклончив, но преди да успее да попита още нещо, Ричард, Чарли и Фил влязоха заедно в кабинета. Бързо казаха на Морийн какво искат за обяд, след което Ричард дръпна един стол и седна до Кейти. Прехвърли ръка през облегалката на нейния стол и докосна лекичко тила й. Пръстите му бяха силни и топли. За момент разтри мускулите на врата й.

— Господи, колко си напрегната! — възкликна той.

Скот вдигна поглед и започна да говори:

— Добре, до този момент всички знаете, че бебето, което Ванджи е износвала, е имало азиатски черти. Това открива две възможности. Първата — с наближаване на термина Ванджи е обзета от паника и се самоубива. Сигурно е обезумяла от тревога, когато е разбрала, че е изключено да заблуди някого, че детето е от съпруга й. Втората — Кристофър Луис разбира, че жена му има любовна връзка с някого, и я убива. Нека разгледаме това положение. Да предположим, че той се прибира неочаквано в понеделник вечерта. Двамата се скарват. Защо тя е бързала да се върне в Минеаполис? Възможно ли е да се е страхувала от него? Не забравяйте, че той не е признал, че тя е имала намерение да си отиде вкъщи, а тя е очаквала да замине, преди той да се е върнал от полет. По думите на Кейти психиатърът твърди, че тя се е втурнала навън от кабинета му почти в истерия.

— Психиатърът японец — подчерта Кейти. — Поръчах на Морийн незабавно да го проучи.

Скот я изгледа.

— Искаш да кажеш, че според теб е имало нещо между него и Ванджи?

— Нищо не искам да кажа все още — отвърна Кейти. — Фактът, че е японец, категорично не означава, че Ванджи не е познавала и друг азиатец. Но мога да ви кажа следното. Когато вчера разговарях с него, той беше нервен. Внимателно подбираше всяка своя дума. И определено не ми каза цялата истина.

— Което ни отпраща към Една Бърнс — каза Скот.

— Какво ще кажеш по този въпрос, Ричард? Паднала ли е, или е била блъсната?

Ричард сви рамене.

— Не е изключено да е паднала. Беше доста пълна. Равнището на алкохола в кръвта й беше 0,25. Била е пияна.

— Ами онази работа, дето пияните и бебетата можели да падат, без да се нараняват? — попита Кейти.

Ричард поклати глава.

— Това може да е истина за счупване на кости, но не и когато черепът ти се блъсне в остър метален предмет. Бих казал, че докато някой не си признае, че е убил Една, изобщо няма да можем да го докажем.

— Но не е изключено да е била убита? — настояваше Скот.

Ричард сви рамене.

— Абсолютно.

— Една е била чута да споменава пред Крис Луис за Прекрасния принц. — Кейти говореше бавно. Мислеше си за красивия психиатър. Дали някой като Една можеше да го нарече Прекрасния принц? Възможно ли беше след смъртта на Ванджи тя да се е обадила на Крис, за да му покаже, че подозира тайна любовна връзка между тях. — Не ми се вярва — каза тя.

Мъжете я погледнаха с любопитство.

— Какво не ти се вярва?

— Не вярвам Една да е била злонамерена. Сигурна съм, че не би могла. Мисля, че никога не би се обадила на Крис Луис след смъртта на Ванджи, за да му причини болка, като му разкрие любовната връзка на съпругата му.