На следващата сутрин, вече овладяна и засрамена, взе решение никога да не пие по три чаши вино, когато се чувства потисната. След като оправи снимката, намери дълбока резка в гладката повърхност на масата, явно направена от сребърната рамка. Опита се да обясни на фотографията: „Не е просто от самосъжаление, съдия Де Мейо. Яд ме е заради теб самия. Исках да живееш още поне четиридесет години. Ти знаеше как да се наслаждаваш на живота, как да направиш от него нещо стойностно.“

Но кой може да знае какво мисли Господ? Или кой може да бъде негов съветник? Онзи ден тези думи от Библията проблеснаха в съзнанието й.

Сега си помисли, че е добре да не ги забравя.

Съблече резедавата си нощница, отиде в банята и пусна душа. Ефирната материя се беше разпростряла върху стола до тоалетката. В колежа тя предпочиташе раирани раздърпани пижами. Но Джон й беше купил изящни нощници и пеньоари от Италия. Все още й се струваше подходящо да ги носи в тази къща, в неговата спалня.

Може би Ричард беше прав. Може би тя продължаваше да се взира в смъртта. Джон първи би я порицал за това.

Горещият душ й помогна да си оправи настроението. Имаше насрочено предварително заседание за девет, една присъда за десет и две нови дела, които трябваше да подготви за съда следващата седмица. Вече е сряда, помисли си тя с отчаяние. По-добре да се раздвижа.

Облече се бързо, избирайки кафява пола от мек вълнен плат и нова тюркоазена копринена риза с дълги ръкави, които закриваха превръзката на ръката й.

Колата, която й бяха дали от сервиза, пристигна точно когато допиваше второто си кафе. Тя върна шофьора обратно в гаража, подсвирна изненадано, когато забеляза доста сериозно засегнатата предница на собствената си кола, благодари на Бога, че не беше пострадала тежко, и потегли към прокуратурата.

Нощта в областта явно бе преизпълнена със събития. Едно четиринадесетгодишно момиче беше изнасилено. Хората коментираха тежка катастрофа след употреба на алкохол, в която бяха загинали четирима души. Местен полицейски шеф се беше обадил по телефона с молба прокурорът да му помогне за организирането на очна ставка, в която жертвата трябваше да огледа заподозрените, задържани след въоръжен грабеж. Скот точно излизаше от кабинета си.

— Прекрасна нощ — отбеляза Кейти.

Той кимна.

— Копеле… онзи кретен, който се блъснал в колата с четирите деца, беше толкова поркан, че не можеше да стои на краката си. И четирите деца са мъртви. Гимназисти от горния курс в „Паскал Хилс“. Отивали на съвещание на атестационната комисия. Първоначално мислех да пратя Рета на разговор с лекарите от болницата „Уестлейк“, но тя пое случая с изнасилването. Особено ме интересува психиатъра, когото Ванджи е посещавала. Бих искал да чуя мнението му за психическото й състояние. Мога да пратя Чарли или Фил, но смятам, че една жена ще привлече по-малко внимание, ще може да пообиколи и да разбере дали госпожа Луис не е поговорила с някоя от сестрите, дали не се е сприятелила с други пациентки. Но ще трябва да остане за утре. Рета е работила цяла нощ и сега обикаля с колата заедно с изнасиленото момиче, за да види дали то няма да разпознае някъде нападателя си.

Кейти се поколеба. Тя не възнамеряваше да казва на Скот, че е пациентка на доктор Хайли или че ще постъпва в „Уестлейк“ в петък вечерта. И все пак беше немислимо да остави някой друг от службата да му докладва. Реши да спечели малко време:

— Вероятно ще мога да помогна. Доктор Хайли е личният ми гинеколог. Всъщност днес имам час при него. — След което стисна устни, решавайки, че е абсолютно излишно да се впуска в досадни обяснения за предстоящата си операция.

Скот вдигна вежди. Както винаги, когато беше изненадан, гласът му стана по-плътен.

— Какво ти е впечатлението от него? Вчера Ричард подметна нещо за състоянието на Ванджи. Изглежда смята, че Хайли доста е рискувал с нея.

Кейти поклати глава.

— Не съм съгласна с Ричард. Доктор Хайли е специалист по патологична бременност. Смятат го буквално за чудотворец.

Ето това е въпросът. Той се опитва да запази жизнеспособни зародишите, които другите лекари не могат да спасят — сети се как й беше телефонирал.

— Мога да гарантирам, че е много внимателен и грижовен лекар.

Скот направи гримаса, от която по челото и покрай очите му се образуваха бръчки.

— Това ти е интуитивната реакция към него, така ли? От колко време го познаваш?

Като се мъчеше да бъде обективна, Кейти се замисли за лекаря.

— Не го познавам добре. Гинекологът, към когото се обръщах, се пенсионира и се премести преди няколко години и аз просто не си направих труда да си намеря друг. После, когато ми се появиха проблеми… както и да е, сестра ми Моли знаеше за доктор Хайли, защото приятелката й е във възторг от него. Моли ходи при някого в Ню Йорк, а на мен не ми се искаше да усложнявам нещата. Тъй че миналия месец си уредих час за консултация. Той е много ерудиран.

Спомни си как беше протекъл прегледът й. Лекарят беше внимателен и прецизен. „Много правилно постъпихте, че дойдохте — беше я похвалил той. — Всъщност бих казал, че не е трябвало да пренебрегвате този проблем повече от година. Гледам на утробата като на люлка, която трябва винаги да се пази в безупречно състояние.“

Единственият странен факт около него бе, че той не работеше с помощна сестра. Предишният й гинеколог винаги викаше сестрата, преди да започне прегледа; но пък той беше от друго поколение. По нейна преценка доктор Хайли беше в средата на четиридесетте.

— Каква ти е програмата за днес? — попита Скот.

— Сутринта ми е претоварена, но следобед ще мога.

— Добре. Виж се с Хайли, разговаряй и с психоаналитика. Разбери дали според тях е била способна на самоубийство. Установи кога е ходила там за последен път. Провери дали не е говорила нещо за съпруга си. Чарли и Фил правят проверка за Крис Луис. Събудих се посред нощ и не можах да се отърва от мисълта, че Ричард е прав. Нещо около това самоубийство здравата намирисва. Опитай да поговориш и със сестрите.

— Не със сестрите — усмихна се Кейти. — С Една — тя работи на рецепцията и знае всичко за всички. Миналия месец, две минути след като бях седнала в чакалнята, се улових, че й разказвам целия си живот. Всъщност може би трябва да я наемеш да разпитва свидетели.

— Ще ми се наложи да наема доста хора — отбеляза Скот сухо. — Разговаряй и с Управителния съвет на поземлените собственици. Добре, ще се видим по-късно.

Кейти отиде в своя кабинет, грабна папките си и хукна за срещата с адвоката на привлечен под отговорност обвиняем. Съгласи се да сведе едно обвинение от „Притежание на хероин с цел пласиране“ до „Притежание на хероин“. После бързо се отправи към съдебната зала на втория етаж, където замислено изслуша как един двадесетгодишен младеж бе осъден по нейно обвинение на седем години затвор. За въоръжен грабеж и за упражнено брутално насилие можеше да получи и двадесет. От тези седем години вероятно щеше да излежи една трета и да се върне на улицата. Знаеше досието му наизуст. При този тип всякаква рехабилитация е изключена, помисли си тя.

Сред купа съобщения за нея имаше две обаждания от доктор Каръл. Опита се да се свърже с него, но Ричард бе излязъл по работа във връзка с някакъв случай. Усещането й за лек натиск, породено от двете обаждания, се замени с разочарование, когато не успя да го открие.

Позвъни в кабинета на доктор Хайли в очакване да чуе леко носовия топъл глас на Една. Но й се обади някакъв рязък, приглушен глас на непозната жена.

— Кабинетът на доктор Хайли.

— О! — Кейти размисли бързо и реши да попита за Една. — Там ли е госпожица Бърнс, моля?

За част от секундата настъпи пауза, последвана от отговор:

— Госпожица Бърнс днес няма да бъде на работа. Обади се, че е неразположена. Аз съм госпожа Фицджералд.

Кейти си даде сметка колко много разчиташе да си поговори с Една.

— Съжалявам, че госпожица Бърнс не е добре.

След което обясни накратко, че доктор Хайли очаква обаждането й и че освен това би искала да се срещне с доктор Фукито. Госпожа Фицджералд я помоли да изчака и след малко се обади отново.