Умът на младата жена заработи трескаво.

— Притесняваш се, че Фюри временно ще полудее?

— Да. Записките не бяха пълни. Не знаем времето, в което лудостта може да настъпи или колко дълго може да продължи, ако той е приел тези лекарства. Страничните ефекти са агресия и убийствена ярост.

— Мислиш ли, че Фюри има същите симптоми?

— Каза, че е бесен и агресивен, че те е притиснал до стената, за да усети аромата ти. Ели, кажи ми истината. Това нормално ли е за него? Ти го познаваш добре.

Тя се поколеба, спомняйки си сцената в банята.

— Той не ме нарани. Не вярвам, че би го направил. Може би е бил просто ядосан, тази сестра може да вбеси всеки. Аз не взимам експериментални лекарства, но все пак искам да я удуша.

— По-добре да си в безопасност, отколкото по-късно да съжаляваш. Трябва да се отдалечиш от него, докато се уверим, че не представлява заплаха за теб. Изглежда, че по време на действието на медикамента, човешката страна в нас отстъпва място на животинската. По природа, ние сме хищници, Ели, а той те приема като плячка.

— Не ставай смешен — измърмори Ели. — Фюри ме обича. Той е ядосан, че Белинда му се е нахвърлила. Не ме е наранил, нито пък ще го направи.

Тайгър се загледа в нея.

— Не можем да рискуваме.

Тя се поколеба.

— Разбирам, но няма да го изоставя. Нека да отидем да поговорим с него и ще видиш, че той е добре.

Пред къщата спря кола. Ели се обърна. Тайгър заобиколи и отвори вратата откъм шофьора. Джъстис, Слейд, Триша и още един непознат излязоха от автомобила.

— Добре ли си? — облекчено започна Джъстис. — Трябва да се махнеш. Тайгър ще те закара до къщата на доктор Норбит.

Триша подаде ключове на Тайгър.

— Тези са за вкъщи. Имам стая за гости. — Обърна се към Ели и я огледа от горе до долу. — Може да вземеш някои от моите дрехи и да ползваш всичко, от което се нуждаеш. Чувствай се като у дома си.

— Къде е медицинската сестра? — Слейд се огледа наоколо.

— Все още е вътре — сви рамене Тайгър. — Събира си багажа.

— По дяволите — изръмжа Джъстис. — Той може да я нападне. Тя започна всичко. Махни Ели оттук.

Слейд отвори входната врата и влезе в къщата, Джъстис бе след него. Триша и непознатият останаха отвън. Ели погледна мъжа любопитно.

— Това е доктор Тед Трейдмонд. Той е главният учен на Новите видове — представи го Триша. — Трябва да тръгваш, Ели. Ще се върнеш, когато стане по-безопасно.

— Колко пъти трябва да казвам, че Фюри не би ме наранил. Някой ще ме чуе ли най-сетне? Никъде не отивам.

Тайгър прокле.

— Фюри ще ме убие заради това. — Хвърли се напред, сграбчи Ели за кръста и покри устата й с ръка. Обърна глава към Триша. — Не стойте така, доктор Норбит. Ще отворите ли багажника на колата? Трябва да я махна оттук, в случай че Фюри полудее.

Триша изтича до автомобила. Ели започна да се бори, да забива нокти в ръцете на Тайгър, но не можа да се освободи — единствено успяваше да издава тихи звуци изпод дланта му, притиснала устата й. Ритна краката му, но независимо колко пъти замахваше с босите си пети, не успя да го забави. Багажникът на колата се отвори и той я бутна вътре.

— Не — изкрещя Ели. Капакът се затвори, оставяйки я на тъмно. Ели го ритна и извика. — Пуснете ме!

Двигателят запали. Тя удари с крак отново, но не успя да отвори капака. Извика ужасена, не можеше да повярва, че Тайгър я бе затворил в багажника. А му беше вярвала. Спря да крещи. Автомобилът потегли.

Ели мразеше ограничени тесни пространства. Бореше се с паниката, която се надигаше в нея. Колата зави внезапно, тя се претърколи и се удари силно в нещо твърдо. Болка прониза коляното й. Изпищя. След още един завой се удари в задната част на багажника, болка прободе рамото й.

Младата жена се сви на кълбо и се опита да диша дълбоко. Автомобилът спря. Знаеше, че в багажника има достатъчно въздух, но тази мисъл не й помогна да диша по-леко. Клаустрофобията й никога не се бе проявявала толкова остро. Капакът се отвори и обезумяла, Ели се опита да излезе навън. Панически си пое въздух. Тайгър посегна към нея.

Тя удари ръцете му. Той отстъпи назад, когато Ели почти падна, в опита си да излезе от багажника. Погледна с диви очи към него. Мъжът се намръщи.

— Какво ти става? Пристигнахме пред къщата на доктор Норбит.

— Никога повече не ме затваряй в толкова тясно пространство! — извика тя и отстъпи няколко крачки назад. Сълзи започнаха да се стичат по бузите й. — Мразя, когато съм затворена на тясно и тъмно!

— Спри да крещиш — нареди й Тайгър. — Съжалявам. Успокой се, Ели. Просто дишай дълбоко. Така е по-добре. Вдишай, издишай. Това е. Не знаех, че имаш страх от дупки.

— Не се страхувам от дупки — отвърна тя. — Какво означава това?

— Изпадаш в паника, когато си затворен в тъмни и ограничени пространства. Така го наричаме ние. Съжалявам. Как си? По-добре да влезем вътре. Нощницата ти е тънка и се притеснявам да не привлечеш нечие внимание. В тази част на Хоумленд живеят хора.

Чак сега думите му достигнаха до нея. Осъзна, че на практика е почти гола. Трябваше веднага да облече някакви дрехи. След това, ще се прибера вкъщи. Кимна и последва Тайгър. Той отключи вратата. Ели влезе вътре и се обърна. Замахна с крак и силно го ритна в пищяла. Младият мъж прокле и изръмжа срещу нея.

— За какво беше това?

— За всичко. Нямам страх от дупки. Имам клаустрофобия.

Той се намръщи.

— Не е ли едно и също?

— Върви по дяволите — каза тя и се запъти към спалнята на Триша. Знаеше къде е, от първата й визита в къщата. Тресна вратата зад себе си и тръгна към гардероба.

Взе клин, бюстие и широка тениска с надпис от някакъв рок концерт, на който Триша сигурно бе ходила. Пробва да обуе чифт от обувките на лекарката, но за съжаление, носеха различни номера. Щеше да остане боса. Грабна телефона от шкафчето до леглото, за да се обади вкъщи и да говори с Фюри. Погледна нервно към вратата, страхуваше се Тайгър да не влезе в спалнята и да я спре.

— Ели? — ядосано попита Фюри.

— Здравей, скъпи. Те ме отведоха принудително. Ти добре ли си?

— Къде си? — изръмжа той.

Тайгър изтръгна телефона от ръцете й и тресна слушалката. Погледна към Ели.

— Май нищо не си разбрала от целия разговор за миризмата и плячката, който проведохме?

— Просто исках да му кажа, че съм добре и да разбера как е той. Вие, момчета прекалявате, ако си мислите, че Фюри представлява някаква опасност за мен.

Тайгър повдигна вежди.

— Така ли? — Взе телефона. — Нека да видим дали сме прави?

— На кого се обаждаш?

— Джъстис.

Ели седна на ръба на леглото и се намръщи. Тайгър чакаше на телефона, загрижено присвил вежди. След малко затвори.

— Нещо не е наред. Джъстис не отговаря. След шестото позвъняване се включва гласовата му поща.

— Значи има ангажименти.

— Той винаги се обажда. — Тайгър набра друг номер. Изчака малко, лицето му пребледня, преди да затвори.

— Слейд също не вдига, а той винаги отговаря след третото позвъняване. Те и двамата влязоха вътре при Фюри. По дяволите. — Набра друг номер. След минута прокле и затвори. Подаде телефона на Ели. — Доктор Норбит също не вдига.

— Може би точно сега разговарят с Фюри и не могат да се обадят.

— Звънни у вас, поговори с него, за да разбереш как е, но не му казвай къде си. Можеш ли да го направиш?

Ели взе телефона.

— Това е глупаво.

— Просто говори с него. Познаваш Фюри. Разбери дали е добре. Попитай го къде са Джъстис и Слейд.

— После ще се чувстваш като пълен глупак, затова че ме караш да го направя.

— Ще поема риска. Обещаваш ли да не му казваш къде си?

— Добре — измърмори тя. Радваше се, че ще чуе Фюри. Тайгър малко преиграваше.

Фюри вдигна след първото позвъняване, ръмжейки името й. Беше толкова бесен, че Ели едва различи думата.

— Аз съм. Добре ли си?

— Къде си?

— Те се страхуват, че едно от лекарствата, които са ти предписани, ти действа зле и можеш да ме нападнеш. Добре съм. Джъстис и Слейд още ли са там?