— Също така е твое задължение да защитаваш Новите видове и нашия имидж. Може би ще се наложи да видят Ели, за да се уверят, че тя е добре. Трябва да привлечем обществото на наша страна, Фюри. Последното нещо, от което се нуждаем, е още хора да ни намразят и да се появят пред вратата ни. Президентът не може постоянно да ни подкрепя, ако всеки започне да го критикува заради това, че ни помага.

— Ще се справя с работата си, а Ели вече е от Новите видове. Тя е моя и аз ще я защитавам. Няма да рискувам едното заради другото, защото това няма да се случи.

— Добре. Ще се срещна с Том, той е най-добрият представител за връзки с обществеността, с когото разполагаме в момента. Разбира от политика и има огромен опит в публичните изяви. Той ще ни посочи най-добрия начин как да се справим с тази ситуация — каза Джъстис и въздъхна. — Иска ми се всички протестиращи просто да си отидат.

— И на мен ми се иска същото. Но сега сме свободни. Изглежда това е цената, която трябва да платим. Още от самото начало знаехме, че няма да бъде лесно. Екипите ни за сигурност са подготвени за най-лошото, а ти ще се справиш с хората. Ти би го направил по-добре от мен — засмя се Фюри. — Не ти завиждам.

— Има ли шанс да позволиш на пресата да види Ели?

— Не. Тя е във всекидневната, чака ме да приключа разговора. Притеснена е. Трябва да я успокоя.

— Да не би току-що да каза, че трябва да я успокоиш? — засмя се Джъстис.

Младият мъж се подразни.

— Какво? Тъжна е, а аз не мога да я гледам такава.

— Да я успокоиш?

— Трябва да я прегърна — засмя се Фюри. — Това я разсейва, а като нейна половинка, от мен зависи да държа ума й фокусиран върху по-приятни неща. Наистина ли ще ми се подиграваш заради това? Ако имаше жена, която да те чака, и ти щеше да искаш да я успокояваш.

— Отивай. Завиждам ти, мен никой не ме чака — отвърна Джъстис и затвори телефона.

— Утре Джъстис ще свика пресконференция. Той смята, че няма нужда ние да говорим с пресата, освен ако не пожелаем да го сторим. Казах му, че не искаме — започна Фюри, след като се върна от кухнята.

Ели повдигна вежди.

— Можеше да ме попиташ.

Тъмните му очи се присвиха.

— Няма да те изложа на показ и да позволя на всички да те наранят с думи.

— Не се ядосвай. Аз самата се опитвам да не го правя. Просто така е редно. Трябва да ме питаш, преди да вземеш някакво решение.

Фюри изръмжа.

— Ти си моя и аз трябва да се грижа за теб.

Ели въздъхна. Обичаше го. В природата му бе да доминира и да я защитава. Можеше или да се кара с него на всяка крачка, или да приеме, че е склонен към подобно поведение. Знаеше, че той я обича също толкова много, колкото и тя него. Кимна. Лицето му се отпусна.

— Просто искам да те предпазя.

— Знам, Фюри. Но желая да ме питаш най-напред. Разбра ли?

— Ще се опитам. Искаш ли да се обадя на Джъстис и да му кажа, че ще отидем на пресконференцията?

— Ще направиш това за мен? Ако поискам, ще дойдеш?

Той седна на дивана до нея.

— Където си ти, там съм и аз.

— Не му се обаждай. Не желая да отивам.

— Жени — изръмжа Фюри, но се усмихна.

Ели се наведе напред и го целуна нежно по устните.

— Свиквай, ако искаш да се ожениш за мен.

— Искам.

Телефонът звънна отново.

— По дяволите, няма да спре скоро — прокле Фюри.

Ели се съгласи с него.

— Смятам да се обадя на семейството си по мобилния, докато ти говориш по този телефон. Ще бъде грубо, ако не им кажа, преди да са го видели по новините. — Лицето на Фюри се напрегна. — Не ме интересува дали одобряват връзката ни, или не. Сега ти си моят живот, Фюри. Само ти имаш значение. Просто ще им се обадя, за да го научат от мен.

— Може би трябва да изтръгна кабела на телефона от стената?

Ели се изкушаваше да го остави да го направи, но бързо промени решението си.

— Тогава ще дойдат да звънят на вратата.

— Значи не става.

— Наистина съжалявам, че ви накарах да дойдете тук — каза искрено директор Том Куиш и погледна към Ели и Фюри. — Джъстис ми е бесен, но аз имам повече опит в работата с пресата и обществото, отколкото той. Повечето хора обичат хубавите романи. Имаме нужда тези хора да застанат на наша страна. Те искат да ви видят заедно и това ще тушира всички лоши слухове, с които спекулират в таблоидите.

— Ще ни кажете ли, що за слухове са това? — Фюри повдигна вежди.

Том поклати глава.

— Не съвсем, освен ако наистина държите Ели заключена, малтретирана и окована с нашийник, за да си отмъстите на човешките създания за стореното с вас. Всичко това са глупости.

Ели обърна глава и се усмихна на Фюри.

— Звучи много извратено.

Той се засмя.

— Може би ще построя кучешка колибка.

— Ето, от това имам нужда — насърчи ги Том. — Приемате всичко на шега.

Фюри сви рамене.

— Аз се ядосвах, но Ели ми каза, че така правя нещата по-лоши. Тя се разплака, когато се заклех да ги убия всичките.

Усмивката на Том незабавно изчезна. Очите му се разшириха от ужас. Ели се засмя.

— Той се шегува.

— Благодаря на Бога. — Том отново се усмихна.

— Не съм плакала, както Фюри каза. Само му заявих, че не мога да гледам кръв.

Младият мъж се засмя. Ели му намигна. Том изпъшка.

— Вие двамата ще ме убиете, ако действате по този начин. Хората няма да знаят какво да мислят за вас. Надявам се, че и това беше шега.

— Те мислят, че аз съм диво животно, което принуждава Ели да ми бъде секс робиня. — Фюри стисна зъби. — Прав ли съм?

— Успокой се. — Младата жена се приближи до него, докосна гърдите му и започна да го гали. — Гневът не ти е приятел. Помниш ли разговора ни от тази сутрин? Знам колко си ядосан, но точно това искат да видят хората. Трябва да се контролираш. Смей им се. Ако някой от репортерите те обвини в глупости, просто мисли за това. — Тя приближи съвсем до него. — Искам да ти бъда секс робиня всеки ден.

Той се усмихна толкова широко, че се показаха кучешките му зъби.

— Това няма да спре яда ми. Само ще ме накара да искам да те заведа у дома.

— Един час, Фюри. Толкова е необходимо да си спокоен. Можеш да контролираш своя темперамент. Трябва да го направиш — увери го Ели. — Можеш да крещиш по-късно и да се сърдиш, ако там стане отвратително.

Той обхвана лицето й.

— Обещавам да опитам, скъпа. Ще направя всичко за теб.

— Благодаря ти.

— Но ако те обидят, ще се ядосам. Знаеш, че ставам нервен, когато някой иска да те нарани или говори лошо за теб.

Ели изстена.

— Те ще ме обиждат. Сигурна съм в това. Но аз мога да се справя, ти просто запази спокойствие.

— Какъв мъж ще бъда, ако си седя спокойно, докато те говорят лоши неща за теб?

— Умен — изстреля Том. — Светът ще гледа това, Фюри. Вие двамата сте голяма световна новина. Нямате представа колко репортери ще бъдат там. Ако очароваш пресата, те ще те обикнат. И ще застанат зад вашата връзка. Ако се отнесеш лошо, тогава ще стане грозно. Ние действително се нуждаем от постъпление на средства, Фюри. Помисли за всички от Новите видове, дори за Ели. Какво ще се случи, ако ни спрат издръжката и блокират финансовите постъпления, които поддържат Хоумленд действаща? Ще трябва да затворим базата и тогава къде ще отидете? Правният ни екип работи усилено върху делата, за да получим парите, но съм сигурен, че ще мине много време преди Мерикъл Индъстрис да започне да плаща за това, което направи.

— Добре — въздъхна младият мъж. — Разбирам. Ще седя там спокоен, без значение колко много искам да нараня някого.

— Благодаря ви — отдъхна си Том. Той хвърли мрачен поглед към Ели и стисна палци. Заобиколи бюрото и грабна сакото си. — Да вървим.

Фюри хвана Ели за ръката. Тя опитваше да се пребори с нервността си. Никога не й се бе налагало да говори пред камери и репортери. Заради сигурността, конференцията щеше да се проведе пред главните порти. Така щяха да държат всички извън охранителните стени, което им помагаше да контролират по-добре района на Хоумленд.