— Сигурна ли си? — смъртоносна искра проблесна в яростните очи на Джъстис.

Брийз оголи ядосано зъби.

— Никога няма да забравя вонята на някой толкова зъл като нея. Тя ли се грижеше за Фюри?

— Отговаряше за лекарствата му — пребледня Джъстис.

Младата жена изръмжа дълбоко.

— Беше една от най-жестоките в лабораторията. Това не е съвпадение. Тя разпределяше медикаментите, които ни даваха.

От къщата се чу шум на счупено. Брийз стисна ръце в юмруци.

— Къде е тази сестра сега?

— При охраната, за да бъде изведена от Хоумленд. Не успя да си събере багажа, чака там, за да й го занесем. — Джъстис посегна за мобилния си, но осъзна, че го е оставил в банята, докато опитваха да укротят Фюри. Изпаднал бе от задния му джоб, когато Фюри го запрати в стената. — Ще се погрижа да бъде затворена — обърна се и изтича до колата, за да използва радиостанцията.

Брийз затвори вратата, притеснена от шумовете, които идваха от вътрешността на къщата. Ако враговете им бяха дали грешните лекарства на Фюри, можеха да се изправят пред нещо наистина лошо. Потрепери леко и изправи рамене. Може би нещата не бяха излезли от контрол и щеше да успее да поговори с него. Чу шум от чупене на още предмети. Звучеше така, сякаш Фюри бе започнал да руши къщата.

Ели имаше късмет. Тайгър бе оставил ключовете на колата на таблото, когато я бе спрял пред къщата на Триша. Той трябваше да си мисли, че е останала в банята, но за нещастие я забеляза, докато прекосяваше двора. Извика, когато Ели отваряше вратата откъм шофьорското място, но докато излезе навън, тя бе запалила двигателя и бе потеглила с пълна газ в опита си да му избяга.

Паркира колата зад дома на Фюри, огледа се и се убеди, че никой не я чака, за да я спре. Изключи двигателя и изскочи от автомобила. Проучи оградата и сметна, че не е твърде висока, за да се покатери. Изруга и се вкопчи в горната част на стената. Откакто бе тийнейджър, не се бе прехвърляла през огради.

Оказа се по-трудно, отколкото си спомняше, но се справи. Закуцука към задната спалня. Беше си ударила крака, когато скочи от върха на стената долу на двора. Пак изруга, задето бе без обувки. Дланите й горяха — погледна ги и видя няколко драскотини, получени от грубата повърхност на оградата. Звукът от яростно ръмжене и чупене на стъкло я накара да закуцука по-бързо към задната част на къщата и плъзгащата се стъклена врата на спалнята им.

— Не — изръмжа Фюри.

Ели не се замисли и не спря, грабна дръжката на плъзгащата се врата и дръпна да я отвори. Мина през завесите и шокирана се взря в сцената, разкрила се пред нея.

Спалнята бе разхвърляна. Тоалетката лежеше на една страна, нощното шкафче бе счупено, огледалото бе разбито на парчета, повечето от които се бяха посипали в единия ъгъл на стаята. Брийз се бе сгушила в същия ъгъл, между килера и вратата на банята, като притисната в капан. От едната страна на лицето си имаше червен отпечатък. По устата й бе размазана кръв, която се стичаше по брадичката и капеше върху предната част на ризата й.

Тя изглеждаше уплашена, Фюри стоеше на крачка от нея, а тялото му я поставяше в клопка. Той изръмжа злобно. Разкъса ризата си и приклекна, сякаш се готвеше да нападне Брийз. Ръцете му бяха стиснати в юмруци.

— Фюри? — гласът на Ели трепереше от шок и страх.

Той извърна главата си към нея. Студеният поглед в очите му я накара да отстъпи назад. Изръмжа й с дълбок злобен звук и оголи острите си зъби.

— У дома съм — прошепна младата жена.

— Бягай! — изсъска Брийз. — Изчезвай веднага!

Ели я погледна и отново огледа нараняванията й. Значи Фюри й бе причинил това? Остана изумена, той наистина бе ударил жена. Страхът й нарасна, когато разбра, че действително бе изгубил контрол. Мъжът, когото познаваше и обичаше, никога не би ударил Брийз. Погледът й се върна обратно към Фюри, не бе сигурна дали я позна в състоянието, в което се намираше. Той изръмжа отново, изправи се и пристъпи към нея.

— Бягай! — изръмжа Брийз. — Махай се оттук!

Ели се напрегна, но не прекъсна зрителния контакт с очите му.

— Фюри? Чуваш ли ме?

Той се спусна към нея. Тя се препъна, ужасена от страховитото изражение на лицето му. Брийз скочи върху гърба му и двамата се строполиха на пода, почти в краката на Ели.

— Махай се оттук! — Брийз се задъхваше в опита си да задържи Фюри. — Той ще ни убие и двете. Бягай!

Мъжът отхвърли Брийз надалеч и тя се блъсна в близката стена. Ели чу тъп удар, когато жената се удари в мазилката. Счупените парчета от огледалото изхрущяха под тялото й, когато се приземи на пода. Фюри се изправи на колене, дивият му поглед бе прикован в Ели. Той изръмжа отново, злобният звук излезе дълбоко от гърлото му. Ели видя в него един непознат, който се взираше в лицето й, някой, който сякаш не присъстваше там и беше напълно луд. Тя отстъпи крачка назад, после още една, когато Фюри се изправи в цял ръст.

— Падни на колене — простена Брийз, разбутвайки парчетата огледало, застлали пода. — Не гледай в очите му. Наведи глава.

Ели бе толкова ужасена, че без колебание последва съветите на Брийз. Падна на колене и се сви на топка. Стисна здраво очи, боейки се да погледне към дрогираната си половинка. Знаеше, че Фюри стои много близо и се е надвесил над нея, защото чуваше тежкото му дишане.

— Фюри? — проговори Брийз, ръмжейки. — Слушай ме. Ти не искаш да нараниш Ели. Ти я обичаш. Помниш ли? — Чу се шум от разкъсване на плат. — Погледни ме, Фюри. Тук.

Ели вдигна глава и отвори очи. Брийз бе разкъсала и широко разтворила ризата си, за да му покаже гърдите си. Тя прокара длан по раните на ръката си от счупеното огледало, върху което бе паднала, и размаза кръвта по гърдите си. Протегна бавно ръце към Фюри, за да се убеди, че кръвта е привлякла вниманието му. Той изсумтя, изръмжа и отвърна поглед от Ели към лицето на Брийз.

— Точно така — напяваше Брийз тихо. — Ела при мен.

Фюри направи няколко колебливи крачки към нея. Отново започна да ръмжи. Брийз трепереше от страх, пребледня още повече, но не се отдръпна. Тя остави протегнатата си ръка бавно да падне отстрани и стисна дланта си в юмрук.

— Махай се оттук сега! — нареди тихо Брийз.

Ели знаеше, че говори на нея, докато се опитваше да стане.

— Какво се е случило с него?

— Тази медицинска сестра работи за Мерикъл. Мисля, че му е дала нещо, което го кара да действа брутално — прошепна Брийз. Бавно се отпусна в ъгъла, докато опря гръб на стената и обърна главата си внимателно, за да погледне към Ели. — Махай се оттук, докато цялото му внимание е съсредоточено върху мен и кръвта. Не знам дали ще се чифтоса с мен или ще ме убие — и тя погледна притеснено към Фюри.

Да се чифтоса с Брийз? Ели поклати глава.

— Аз ще го разсея. Махай се оттук, Брийз. Кажи на всички да стоят настрана. Той няма да ме убие.

Брийз я изгледа шокирано.

Фюри стоеше само на сантиметри от нея. Той подуши кръвта по гърдите й и изръмжа. Внезапно хвана едната й ръка и я дръпна към устата си. Ужасена, Ели наблюдаваше как Фюри помирисва кръвта, размазана по дланта на приятелката й. Тя предположи, че така е по-добре, отколкото да захапе ръката й.

— Махай се оттук, Ели — прошепна Брийз.

— Ти се махни! — Ели бързо свали дрехите си. Ако Фюри искаше жена, то той щеше да получи само една — нея. — Остави, Брийз. Той няма да ме убие. Кажи им да стоят далеч от къщата. Фюри? — Ели тръгна бавно към него. Повиши глас. — Фюри! Остави тази жена да си върви, по дяволите!

Главата на Фюри моментално се извърна в посока на Ели. За миг тя изпита паника, когато тъмният му поглед жадно се впи в голото й тяло. Все още не виждаше истинския Фюри в очите му.

— Хей, голямо момче! Помниш ли ме? Аз съм Ели. Аз те обичам и ти ме обичаш. Остави я да си иде и ела при мен, ако искаш да се докоснеш до жена.

Той пусна ръката на Брийз и се обърна. Погледът му отново се плъзна по тялото на Ели, ноздрите му се разшириха, когато я подуши. Сърцето й заблъска нестабилно. Брийз сграбчи Фюри, мъчейки се да привлече вниманието му обратно към себе си.