Ели се поколеба дали да я вземе.
— Защо би ми потрябвала?
— В случай, че имате нужда от мен. Трябва да разберете колко важно е това. Искам да бъда вашият личен лекар. Разговорът ни ще бъде строго поверителен. Ако вие с господин Фюри сте интимни, моля, помислете какво би могъл да означава този факт и ми позволете да ви прегледам и да отговарям за медицинските ви грижи.
— Вие какво, любопитна ли сте? Ето значи защо било — изсумтя Слейд. — Оставете я на мира, докторе. Тя щеше да каже още вътре, ако имаше нужда от вашата помощ.
Триша Норбит не обърна внимание на Слейд, продължаваше да наблюдава Ели.
— Чела съм медицински доклади за тяхната физиология, те са малко по-различни от нас. Има толкова много неща, които не са ни известни.
— Какво му е различното? — намръщи се Слейд, но после усмивка изви пълните му устни. — Искаш да кажеш, че ние сме по-надарени от вашите мъже?
Доктор Норбит му хвърли ядосан поглед, но вниманието й остана фокусирано върху Ели.
— Нима не искате да узнаете, дали можете да забременеете? Не искате ли да знаете, дали това е възможно при правилното лечение?
Джъстис се намръщи.
— Имал съм много разговори с лекари и те предполагаха, че е невъзможно. Ние не можем да имаме деца.
Доктор Норбит наклони глава към Джъстис.
— Не знаем нищо със сигурност, никога не сме имали смесени двойки, за да направим изводи. Ако тази жена има полови сношения с един от вашите мъже, мисля, че е добра идея да видим до какво ще доведе. Не само бременността ме интересува. Помислете за това, господин Норт. Все повече от вашите хора могат да пожелаят да се ангажират с човешките същества. Нима не искате да знаете, дали няма да има неблагоприятни последици? Мъжете ви не са в състояние да заплодят вашите жени, но тя е човек.
— Какви неблагоприятни последствия? Да завиждат на пенисите ни? — Слейд се разсмя. — Аз съм бил в мъжката тоалетна с хората, докторе. Единственото, от което трябва да се притесняват вашите жени, е малкият размер на човешките пениси, в сравнение с нашите.
Триша Норбит прикова Слейд със злобен поглед.
— Ти си свиня.
Усмивката му мигновено изчезна, ниско ръмжене завибрира в гърдите му.
— Аз съм куче, не прасе.
— Това е жаргонен термин, а не вид название — успя да изрече Ели, без да се засмее. — Тя мисли, че казаното от теб е мръсно и обидно.
Слейд кимна на Ели и се обърна към лекарката.
— Но е вярно.
— Достатъчно — засмя се Джъстис. — Този спор стана много интересен, но аз имам разговор с президента. Това няма да е извинение за закъснението.
— Моля ви — доктор Норбит помоли тихо. — Госпожо Брауер, Ели, моля ви, вземете моята визитка. Аз съм новият лекар на Видовете. Разбирам необходимостта ви от преценка, мога да направя частна визита в дома на господин Фюри. Никой няма да разбере. Помислете си само дали да ме допуснете до себе си. Нямате представа колко важно е за нас да разберем как различните видове се отнасят един към друг сексуално.
Ели размисли, взе картичката и я мушна в джоба на дънките си.
— Не правя секс с господин Фюри. Заявих го вече вътре и знам, че ако го правех, това би се превърнало в цирк.
Ноздрите на Слейд се разшириха и той фиксира Ели. Тя също го погледна. Мъжът вдиша бавно и се усмихна. Ели отмести поглед. Слейд разбра, че тя излъга, тъй като бе подушил миризмата на Фюри върху нея. Тя въздъхна с облекчение, когато той не каза нищо.
— Това е наложително, знам как нашият вид си взаимодейства по време на секс — обясни тихо доктор Норбит. — Аз съм отговорна за благосъстоянието не само на Новите видове, но и на хората. При взаимодействието между Новите видове и човешките сътрудници, аз наистина трябва да знам с какво си имам работа. Въпрос на време е този проблем да стане много важен.
— Ще ви кажа — излъга Ели, — ако някога реша да имам сексуални отношения с господин Фюри. Ще го осведомя и при най-малката вероятност той да е заинтересуван, вие ще сте вторият човек, който ще научи.
Ели се обърна и тръгна. Джъстис веднага я последва и те се отправиха към дома на Фюри. Той се засмя.
— Справи се добре. — Поколеба се. — Може да й позвъниш утре. Според файловете, които прегледах, Триша Норбит е най-добрият лекар в страната. Аз лично я избрах. Тя е млада, но блестяща и е приятелски настроена към нас. Щом казва, че ще запази всичко в тайна, аз й вярвам.
Ели кимна.
— Няма да се поколебая, ако сметна за нужно, че ми трябва лекар.
Глава 13
През цялото време, докато Ели отсъстваше, Фюри крачеше неспокойно из къщата, сигурен, че нещо ще се обърка. Въздържаше се да не хукне веднага към контролната зала, за да наблюдава тайно срещата на вътрешните камери. Имаше достъп до тези съоръжения като ръководител по сигурността и втори по ранг в командването. Но се отказа, защото искаше да си бъде у дома при завръщането на Ели. Вярваше на Джъстис и на своите мъже, че ще я защитят. Беше ги обучил лично, а те знаеха колко много означаваше тя за него. Подуши аромата й, припомни си мелодичния й глас, затвори очи и лицето й изникна в паметта му, запечатано там.
Да спи с Ели, да чувства допира на кожата й до своята, докато разговарят до късно през нощта, бе най-прекрасното изживяване преди заспиване. Искаше това да се случва всяка нощ, да знае и най-малката подробност от живота й — с изключение на детайлите, свързани с бившия й мъж. Не желаеше да си представя, че някой някога бе докосвал неговата Ели. Щеше да се наложи да ги открие и отстрани. Ако някога съпругът й се появеше в Хоумленд, желаейки Ели обратно като своя жена, Фюри не на шега щеше да го пребие, докато не променеше решението си. Тя беше негова, сега и завинаги.
Мисълта за бившия й мъж му напомни за несправедливите й родители. Фюри престана да крачи и се загледа мрачно във вратата. Ели никога нямаше да бъде отново сама. Той и хората му щяха да бъдат нейното семейство. Щеше да я увери, че му принадлежи. Ако се наложеше щеше да се бори със зъби и нокти с Джъстис, за да се въведе закон, с който хората, живеещи с Новите видове, да имат същите права като техните и да се считат за едни от тях. Така че събратята му да не правят разлика и да я защитят все едно, че бе от Новите видове.
Фюри кимна, решен да настоява пред Джъстис за този закон, докато устройваха новото си общество. Скоро щяха да поемат контрола над Хоумленд и той щеше да говори с Ели отношенията им да станат постоянни. Вече беше готов за това.
Но първо тя трябваше да се върне у дома.
Стори му се, че мина цяла вечност, преди да я забележи през прозореца. Бореше се с порива да се втурне навън и да я грабне в обятията си, но успя да остане спокоен. Никой не се бе опитал да му отнеме Ели, тъй като тя не изглеждаше уплашена. Джъстис и останалите от екипа също не бяха разтревожени. Рязко отвори входната врата.
Фюри излезе навън и тръгна към нея, а на лицето му бе изписано облекчение.
— Наблюдават ни — тихо предупреди Джъстис. — Ели, прибери се в къщата, все едно нищо не е станало. Фюри, не изглеждай толкова щастлив, че я виждаш. Тя излъга цяла зала пълна с хора. Не прави усилията й безсмислени, като я целуваш пред очите на толкова народ. Нека поговорим за минута, така ще изглежда, че си се втурнал навън, за да говориш с мен.
Ели продължи да върви. Искаше да се докосне до Фюри, когато се разминаха, но съумя дори да не го погледне, докато влезе в къщата. Затвори вратата, събу обувките си и закрачи из стаята. Минута по-късно влезе Фюри и заключи след себе си. Погледите им се срещнаха за миг и тя се хвърли към него. Силните му ръце я хванаха и прегърнаха здраво. Вдигна я във въздуха, а тя мушна лице във врата му. Притисна я плътно до себе си, почти до болка.
— Не мога да дишам — ахна Ели.
Фюри разхлаби малко прегръдката.
— Ти се върна.
— Върнах се.
Той я завъртя в ръцете си и тръгна през къщата към спалнята. Постави я на ръба на леглото. Хвана ризата си и я издърпа през главата. Ели му се усмихна.