— Те ме промениха. Спомням си шока, когато млечните ми зъби паднаха и на тяхно място се повиха нови — по-дълги и по-остри. Нямах огледало, но можех да почувствам разликата. Усещах лицето си, знаех, че не приличам на техниците или докторите. До времето, когато стигнах пубертета, вече бях развил мускулатура, защото те ме тъпчеха с медикаменти, за да променят тялото ми. Знаех, че нещо не е наред, тялото ми се променяше, а те не спираха да ми дават лекарства, в стремежа си да ускорят процеса.

— Толкова съжалявам, Фюри. — Ръката й се движеше леко нагоре-надолу, разтривайки рамото му. — Това, което са правили, е било толкова лошо.

— Знам. Не може да ме успокои мисълта, че са създавали лекарства, за да помагат на болните хора, след като ме преследва живот, изпълнен с болезнени спомени. Сега съществуват групи от хора, които ме искат мъртъв, само защото някой ме е захвърлил в ада още като дете и ме е принудил да търпя този кошмар. Ние страдахме за доброто на хората и за да може Мерикъл да прави пари. — Прочисти гърлото си. — Уморен съм да гледам живота отстрани, да бъда различен — грубо продължи той. — Наясно съм, че нещо ме прави уникален. Всичко, което знам, е, че някой ще погледне към мен, ще види зъбите и лицето ми, ще забележи разликите в тялото ми и аз ще започна да обръщам внимание на всяка дума, която каже. С времето имах възможността да разбера какво са сторили с нас и защо. Чувствах се толкова самотен, виждах само човешки същества, докато… — стисна силно устни.

— Не те обвинявам, че мразиш всички от Мерикъл. Не те ли успокоява поне малко мисълта, че все пак са успели да създадат нещо, с което да помогнат на болните хора?

— Не — изсъска той, — може би, не знам. Мразя това, което ни причиниха.

— Аз също. Но, моля те, продължи нататък историята си. Недей да спираш.

Тъмните му очи се присвиха и се впиха в нея. Прочисти пак гърлото си.

— Докато един ден не докараха жена в килията ми. Тя беше от Новите видове. Тогава за първи път в живота си видях някой, който да изглежда подобно на мен. Искаха да разберат можем ли да се размножаваме. — Погледът му се заби в стената до нея и остана там. — Понякога ни принуждаваха да бъдем заедно, но никога не се получаваше. Не можехме да създадем деца. — Стисна челюсти и погледна към нея. — Радвам се за това. Не искахме да успеят да създадат нов живот — в ада, в който живеехме.

Ели прехапа устни, а ръката й замръзна.

— Чух нещо подобно от жените — призна тя, — не е честно това, което са ти причинили. Било е грешно и изключително лошо да постъпват така, Фюри. Наричам такива хора глупаци без грам интелигентност и състрадание.

Фюри се вгледа дълбоко в очите й.

— Страхуваш ли се от мен, Ели?

Тя се поколеба.

— Плашиш ме, когато си ядосан. Ако трябва да бъда честна, бих се страхувала независимо дали в кръвта ти има животинска ДНК, или не. Ти си огромен.

Напрежението в тялото му се отпусна леко.

— Не исках да те нараня в леглото, когато те одрасках със зъбите си и те разкървавих.

Младата жена не очакваше, че ще каже това. Издиша въздуха, който сдържаше. Сърцето й препускаше и тя се насили да се успокои. Фюри мълчаливо я наблюдаваше.

— Вярвам ти.

— Не смятам, че бих те наранил, ако не беше това, което ми сториха. Нямаше да имам остри зъби.

Ели не знаеше какво да каже. Преглътна буцата, заседнала в гърлото й. Призна, че привличането, което винаги е чувствала към Фюри, още от първия път, когато го видя, бе силно. Много пъти през нощите бе мислила, какво бе сторил с нея в леглото. Умът й се изпълваше с еротични мисли, докато сънуваше. Всичко бе фантастично до момента, в който той се бе отдръпнал и Джъстис бе нахлул в стаята.

— Благодаря на Господ, че не направих с теб нещата, които исках да направя.

Внезапно тялото й се изпълни с топлина.

— Какво…? — Трябваше да преглътне, гласът й се губеше. — Какво искаше да направиш? — шепнешком попита тя.

В очите му блеснаха емоции, които тя не можеше точно да определи.

— Тогава наистина щях да те изплаша. Сексуално, в някои неща не сме напълно съвместими.

Ели зяпна. Отвори уста, за да го попита какво иска да каже. Но внезапно той се отблъсна от стената и й обърна гръб. Отдалечи се на няколко метра.

— Твоята стая е първата врата отдясно, надолу по коридора. Чувствай се като у дома си. Ще се обадя в офиса да ти осигурят временна карта за достъп, но дотогава е по-добре да останеш вътре. Ще видя дали багажът ти вече е пристигнал. Ако си гладна, има огромно количество храна в кухнята — излезе през входната врата и я тресна след себе си.

Ели се облегна на стената, загледана във вратата, през която беше изчезнал. Какво е искал да стори с мен онази вечер? Затвори очи и обгърна тялото си с ръце. Защо изведнъж изгарям от желание да узная? По дяволите!

Фюри напусна къщата, преди да се превърне в пълен глупак и да сграбчи Ели, да зарови нос в шията й и да вдиша невероятния й аромат. Нуждата да я прегърне, да сложи ръцете си върху нея и да я привлече към себе си бе толкова силна, че чак го болеше.

Съжали, че й каза за сексуалната им несъвместимост. Беше го направил само за да я шокира. Тя бе прекалено близо, бяха сами и той желаеше да направи хиляди неща с нея. Точно заради това побърза да се отдалечи и да остави разстояние между тях.

Фокусира се върху гнева си. Ели можеше да бъде отвлечена, защото бе работела за Новите видове, а това го вбесяваше. Беше я грижа за неговия народ, бе рискувала живота си да ги спаси. Първо, когато бе работила под прикритие в лабораторията за изследване и отново, когато бе защитила жените им при нападението. Бе останала сама и се бе изправила пред тези престъпници само за да активира стоманените врати, осигуряващи безопасност на жените от Новите видове.

Това щеше да бъде първото нещо, което смяташе да промени. Хората се бяха провалили при проектирането на женското общежитие, като не бяха инсталирали подсилващи врати на първия етаж, подобно на тези на по-горните. Контролният панел също трябваше да се инсталира там, където можеше да се активира безопасно.

Очите й го преследваха, толкова сини и красиви. Можеше да се взира в тях по цял ден, без да почувства умора. Пръстите го боляха от желание да докоснат нежната и светла кожа, след което да се заровят в русите й къдрици. Гласът й звучеше като чист мед в ушите му — нежен и леко дрезгав. Ако знаеше, че може да устои на желанието си да я докосне, щеше да остане и да измъкне още лична информация от нея. Искаше да научи всичко за Ели, но нуждата да бъде близо до нея бе станала прекалено силна.

Сега, след като се бе върнала и щеше да остане да живее при него, нямаше намерение да я изпуска. Можеше едновременно да я задържи и да се грижи за народа си. Нямаше да предаде Джъстис, като пренебрегне отговорностите си, но щом се прибереше у дома, Ели щеше да го посрещне. Устните му се разтеглиха в усмивка.

Тя бе в къщата му. Увеличи темпото, с което се движеше. Колкото по-бързо свършеше със задълженията си, толкова по-скоро щеше да я види отново. Просто трябваше да внимава, да не прибързва и да избягва темата да живеят отделно. Можеше да бъде търпелив.

Не беше най-доброто му качество, но заради нея щеше да се научи.

Ели се усмихна на Брийз.

— Толкова се радвам, че дойде да ме видиш. Много ми липсвате всички. Исках да ви посетя в общежитието, но Фюри каза, че не е много добра идея. — Погледна към всекидневната. — Сега съм затворена тук. — Вниманието й се насочи отново към Брийз. — Направо ме спасяваш да не полудея. Тук съм от три дни, но той никъде не ме пуска да излизам.

Брийз отвърна на усмивката й.

— Знаеш ли колко трудно ми бе да го убедя да ме пусне да те видя? Исках да доведа още жени, но той ми отказа. — Огледа Ели и наклони леко глава. — Сигурно наистина е загрижен за безопасността ти.