— Какво правиш?

Той повдигна буркана с мед, измести краката й, наведе се над плота и вклини бедра между нейните.

— Искам и аз да хапна малко мед.

Младата жена прехапа устни и потрепери. Фюри наклони пластмасовата опаковка и покапа мед по долната част на корема й, и още по-надолу, докато капките се стекоха по вътрешната част на бедрата й. Фюри раздвижи хълбоци, бутна и раздалечи нейните, а Ели затвори очи, когато все повече капки започнаха да капят в областта на слабините й. Той остави бурканчето в края на плота, след това се наведе над нея. Горещата уста и езикът му я заоблизваха, поемайки всяка сладка капка. Искаше да го докосне, но ръцете й бяха приковани над главата. По времето, когато устните му стигнаха до вътрешната страна на бедрата й, тя изгаряше от първична нужда.

— Фюри — помоли го тръпнеща.

— Спокойно. Почти стигнах.

— Сега, Фюри. Моля те! Направи това, по-късно, имам нужда от теб. Моля те! Вземи ме.

Той изръмжа. Ели отвори очи и срещна неговите. Фюри се изправи, хвана я за вътрешната страна на бедрата и я притегли по-близо до себе си. Тя обви крака около кръста му, той я издърпа няколко сантиметра по-надолу, до ръба на плота, секунда преди да влезе в тялото й. Ели отметна назад глава и извика от удоволствие.

— Пусни ме — простена тя. — Искам да те докосвам. — Дръпна китки, но лентата и кърпата не се скъсаха. Той беше увил тиксото твърде плътно около материята.

Фюри стисна здраво с ръце хълбоците й и започна да тласка дълбоко, с постоянно темпо. Тя се замята върху плота. Простена, изскимтя и се зачуди дали щеше да оживее от прекрасните усещания, пробудени в тялото й, водещи я до ръба на екстаза. Той се задвижи по-бързо, усещанията станаха още по-хубави. Ели се повдигна по-високо и стисна крака около кръста му, за да даде свободен достъп на тласкащите му бедра. Чу го да ръмжи, натискът върху влагалищните й стени се засили, когато той започна да набъбва в тялото й. Налягането се увеличаваше, той продължаваше да се забива в нея. Едната му ръка се плъзна към мястото, където бяха съединени телата им, и палецът му потърка клитора й. Ели изкрещя, кулминацията беше разтърсваща. Фюри изрева името й, когато зарови пениса си дълбоко, тялото му се разтресе, и горещата сперма се изля в нея, когато навлезе с последен силен тласък.

— Фюри — прогърмя мъжки глас.

Ели отвори очи. Беше замаяна, потресена и ужасена, когато в кухнята нахлу Джъстис, следван по петите от двама служители на НСО. Той се хвърли върху Фюри, тласна и го изхвърли далеч от Ели.

Тя изпищя от страх и шок от случващото се, когато Джъстис притисна Фюри в ъгъла на кухнята и започнаха да се борят. Джъстис удари Фюри, който неистово се опитваше да го отхвърли от пътя си, за да може да стигне до Ели. Двамата служители на НСО се втурнаха да помагат на Джъстис да удържи Фюри, хванаха ръцете му и го блъснаха в плота. Фюри изрева, хвърли единия от служителите в съседния плот. Счупи се стъкло.

С всички сили Ели се изви на една страна, докато се опитваше да слезе от островчето, където лежеше, просната гола, а китките й все още бяха опънати над главата. Бе твърде шокирана, много разстроена и изпълнена с адреналин, за да внимава. Движението изискваше прекалено голямо усилие и тя не можа да прецени правилно разстоянието до ръба. Когато падна, я завладя истинска паника, че дори не можа да се хване за нещо, за да предотврати удара. Болка избухна в главата й, в мига, в който се блъсна отстрани на островчето, а слепоочието й се удари в облицования с плочки ръб. Заедно със силната болка дойде и тъмнината. Преди да изгуби съзнание, успя да чуе само:

— Ели — извика Фюри.

Фюри мразеше да бъде затворен в килия, но точно там се намери, когато се събуди в службата за сигурност. Джъстис крачеше из помещението. В този момент паметта на Фюри се върна.

— Къде е Ели? Добре ли е? — Той скочи на крака и се хвана за решетките, зад които го държаха.

— Тя е при лекаря. — Джъстис се изправи пред металната преграда, гледайки мрачно. — Насили ли я?

— Не — изръмжа Фюри. — Щях да ти обясня, ако не ме беше нападнал и нокаутирал.

— Ти я беше вързал и тя пищеше. — Лицето на Джъстис изглеждаше необикновено бледо. — Никога не бих повярвал, че ще я нараниш, особено сега, когато знам колко много държиш на нея, ако не бях видял със собствените си очи.

— Не съм я насилвал.

Джъстис изръмжа.

— Точно от този вид глупости се страхувахме, когато някои от нас започнаха да проявяват силни черти от животинския си произход, съчетани с усъвършенстваните ни инстинкти. Ти беше наясно с тях, защото сме ги обсъждали надълго и нашироко, но не се контролираш.

Гняв заля Фюри.

— Наясно съм, че ставам неразумен, когато се отнася до Ели, и че съм се чифтосвал с нея. Но това е повече от секс. Мога да заявя, че тя е моя и аз никога няма да я нараня, Джъстис. Приемаш цялата ситуация неправилно.

— Ти си извън контрол! — Джъстис се придвижи бързо, хвана решетките на сантиметри от пръстите на Фюри и оголи зъби в злобно ръмжене. — Ние знаем всичко за насилието, нали така? Обичаш ли я? Тогава не трябва да я връзваш и да я заставяш да приема пениса ти.

— Не съм — изръмжа Фюри.

Джъстис пусна решетките и се отдръпна.

— Искам да ти вярвам, но… — Той поклати глава. — Ти си първият от нас, който си взема половинка. Позволил си на животинските си инстинкти да те управляват достатъчно, за да паднеш до това ниво. Не сме напълно човеци, колкото и да се преструваме заради мира между тях и нас, освен това тук няма камери. Толкова ли е лошо, Фюри? Нима нуждата да я имаш, е толкова голяма, че си принуден да я насилваш?

— Не съм! — Фюри опита да се успокои, освободи мъртвата хватка на ръцете си от решетките на килията и отстъпи няколко крачки назад. — Няма да лъжа. Обсебен съм от нея. Дишам и живея заради Ели. Сърцето ми бие за нея, Джъстис. Тя е всичко за мен. Мисля, че съм пристрастен към нейния аромат. Единственото, за което мога да мисля, е тя и всичко свързано с нея. Въпреки това, никога не бих направил нещо, за да й причиня болка. Погрешно виждаш ситуацията.

— Имам нужда да го чуя от нея. Докато не разберем как ти влияе чифтосването и какви странични ефекти оказва върху теб, съжалявам, но не мога да ти позволя да я видиш.

Фюри се втурна бързо напред, хвана вратата на килията, дръпна я силно към себе си, но тя бе заключена.

— Пусни ме да изляза. Болна ли е тя? Трябва да стигна до нея.

— Никъде няма да ходиш, докато не говоря с Ели. Защитаваш жената, а я завързваш насила. Да не си си изгубил ума? — Джъстис изръмжа. — Ти полудяваш, когато става дума за човек, дявол да го вземе. Изумен съм и… — Той прочисти гърлото си. — Как можа да го направиш?

— Не съм й причинил болка. Ти ме познаваш. Знаеш, че тя е всичко за мен. Никога няма да я нараня. Ние правихме любов.

— Годините в лабораторията за тестване са те докарали до лудост, ако смяташ, че връзването на жена и крясъците й от болка, са правене на любов. Ти си превъртял, Фюри. Трябва да вървя. Сърцето ми се къса.

Джъстис бързо се завъртя и се запъти към вратата.

— Джъстис! Върни се! Освободи ме! Не е каквото си мислиш. Аз не съм луд и никога не бих навредил на моята Ели. — Той гневно разклати решетките, но те не поддадоха. Обърна се и зави от ярост. Ели бе ранена и той не можеше да отиде при нея. Най-добрият му приятел вярваше, че е полудял от чифтосване.

Ели усети, че нещо не е наред, още преди да се събуди. В главата й пулсираше тъпа болка. Отвори очи и погледна към светлината, погледът й пробяга по непозната обстановка. Почувства се объркана. Къде съм? Какво става? Някой се наведе над нея, засенчвайки светлината.

Ели разпозна доктор Триша Норбит. Намръщи се. Защо тази жена се е надвесила над мен? Косата на лекарката бе хваната небрежно отзад, спретнатият й облик отпреди, бе изчезнал. В сините й очи се четеше тревога, докато гледаше надолу към Ели.