Ели се вторачи в него.

— Не мога да живея по този начин. Тя флиртува с теб. Може би не го разбираш, но е така. Тя ме влудява. Аз съм медицинска сестра. Мога да се грижа за теб и не ме интересува, дали си обещал на Джъстис да изпрати някой тук при теб.

— Ти ревнуваш.

— Да, по дяволите. Така е.

Фюри се ухили.

— И аз те обичам. Не се чувствай по този начин. Ти си единствената, която искам. Не й позволявай да те разстройва. Знам, че флиртува. Може да прави всичко, което поиска, за мен няма значение. Не чувствам нищо към нея. — Той взе Ели в скута си. — Ти си тази, която ме прави твърд. Усещаш ли го? Всичко е за теб. Само за теб.

— Време е за масажа на рамото — извика Белинда.

Ели затвори очи. Фюри я дръпна силно в прегръдката си, докато главата й легна на здравото му рамо.

— Махай се — изръмжа той на медицинската сестра. — Ели ще ми направи масажа.

— Сега, Фюри. — Белинда си пое въздух. — Аз съм професионалист. Трябва да кажете на малката си приятелка да отиде да свърши нещо друго, докато аз се занимавам с рамото ви.

Ели се напрегна. Фюри изръмжа, очевидно вбесен.

— Ели не е моята малка приятелка. Тя ще стане моя съпруга. Никога не говори за нея, сякаш е незначителна, след като тя е всичко за мен. Освен това ти казах да не ме наричаш по име. За теб съм господин Фюри. Заповядах ти да се махнеш, дявол да те вземе — изрева той. — Махай се!

Ушите на Ели изкънтяха. Чу как Белинда въздъхна и след това вратата се затръшна зад нея. Ръцете на Фюри потъркаха гърба й.

— Отиде си.

Ели вдигна глава.

— Благодаря. Имам ти доверие. Вярвам ти. Само че това… — Тя поклати глава. — Знам, че ще бъдем много по-добре, когато се излекуваш напълно и тази кучка си отиде.

— Ние сме под голям стрес с толкова чужди хора в дома ни и нямаме много време да останем насаме. — Той замълча и хвана лицето й в ръцете си. — Не мога да чакам да бъда отново с теб. Няма нещо, което да искам повече от това да бъдем заедно.

— Знам. Тя просто много ме нервира, Фюри. Честно казано, не мога да разсъждавам, когато тя непрекъснато се нахвърля на човека, когото обичам най-много. Можеш ли да си представиш как би се чувствал, ако аз имах мъжка медицинска сестра и той ми се натискаше толкова напористо, както прави тя с теб?

— Не мога да си представя. — Той се ухили. — Никой мъж не би посмял. Ще му бъде трудно да те докосва със счупени ръце и да ти говори с разбита челюст.

Ели се разсмя.

— О, ти ми даде идея какво да направя с тази жена. Нямам търпение да си тръгне. Благодаря на Бога, че ще бъде скоро.

Той се засмя.

— Да. Благодаря на вашия Бог за това. — Очите му искряха. — Обещал съм ти топло масажно масло. Искаш ли да ме масажираш?

— С удоволствие.

— Не рамото ми — каза тихо той. — Събуй тези дънки. Надявам се, да си удържала на думата си и отдолу да си без бикини.

— Хей, аз обещах да ги изгоря, ако не преставаш да ме докосваш, но онзи ден ти спря, когато сестрата вещица влезе в спалнята. — Ели стана от скута му и се отдалечи на няколко крачки от леглото. Тя разкопча дънките и ги разтвори. — Но аз така или иначе не съм си обула.

Погледът на Фюри залепна върху разголената й кожа. Той изръмжа, сграбчи леглото и го блъсна. Изправи се бързо. Ели облиза устни и погледна нервно към вратата.

— Трябва да поставим ключалка.

Фюри се засмя.

— Тя няма да посмее.

Ели постави пръст на устните си.

— Задръж тази мисъл — след което се обърна и изтича до малкото бюро. Грабна стол, премести го до вратата и го заклини под бравата. Извърна се, сграбчи ризата си, издърпа я през главата и я захвърли на пода.

— Не си изгорила сутиените. — Фюри подхвана ластика на анцуга си, небрежно го смъкна и изрита далеч.

— Бях на работа. Не искаш гърдите ми да подскачат пред другите мъже, нали така?

— Ще трябва да убия онзи, който се загледа в моите гърди.

Ели се разсмя, излизайки от дънките.

— Твоите гърди ли?

Фюри се пресегна.

— Мои — дланите му ги обгърнаха.

Тя обви ръце около врата му.

— Масаж първо?

— Не. Последния път аз бях пръв. Легни за мен, Ели. Дължиш ми едно хранене. — Ели се измъкна от ръцете му и се качи на леглото. Легна по гръб и се усмихна на Фюри, който я последва. — Ако някой ни прекъсне този път, ще го убия — той изръмжа, докато галещите му ръце хванаха бедрата й. — Имам пистолет в нощното шкафче.

Ели се разсмя.

— Не трябваше да ми го казваш. Мога да го използвам срещу тази медицинска сестра.

Фюри й намигна.

— По-късно ще те науча как да стреляш.

— Не — изръмжа Фюри, очите му искряха от ярост.

Ели го погледна намръщено.

— Джъстис каза, че е важно. Обществото иска да ме види, за да се убеди, че с нас всичко е наред. Аз мога да ги информирам, че си добре и оздравяваш.

— Не — младият мъж скръсти ръце на гърдите си.

Ели махна длан от микрофона на слушалката.

— Съжалявам, Джъстис. Но той не е съгласен — заслуша се и след това затвори. Седна на ръба на леглото. — Джъстис каза, че разбира и ще подготви изявление пред пресата. Добави, че по-късно някой ще го донесе, за да го одобрим, преди да бъде оповестено довечера.

— Не ме интересува какво ще пише. Обади му се и му предай, че може да каже всичко, което смята за необходимо. Вярвам в преценката му.

— Добре. — Тя се поколеба. — Защо не искаш да говоря с репортерите?

— Няма да излизаш никъде. Стреляха по теб. Няма да позволя да станеш отново мишена.

Яростта й поутихна.

— Притесняваш ли се за мен?

— Винаги го правя. Моя работа е да те защитавам и няма да допусна отново да стрелят по теб.

— Добре.

— Добре? Съгласна си? Без да протестираш? — попита той със съмнение. — Няма да говориш с репортерите, без мое знание, нали?

— Отказах вече на Джъстис. Никога не бих постъпила по този начин — намръщи се тя.

— Не ти харесва, когато ти казвам какво да правиш.

Ели сви рамене.

— Знам, че се притесняваш за мен. Имаш причина да се безпокоиш. Последния път, когато се изправихме пред репортери, теб те улучиха два пъти.

Фюри се отпусна на леглото.

— Благодаря ти — отвърна с дрезгав глас.

— Време е да сменим превръзката и да ти дам лекарствата — каза Белинда, докато влизаше през вратата, носейки аптечката.

Ели се ядоса. Направи физиономия на Фюри, за да му покаже какво мисли и стана.

— Смятам да се изкъпя.

— Побързай.

Младата жена хвърли презрителен поглед към сестрата и влезе в банята.

Белинда пренебрегваше присъствието на Ели, откакто Фюри й се беше развикал. Никой не смееше да влиза в спалнята им, след като затвореха вратата.

Ели съблече дрехите си и нагласи водата. Чувстваше се изморена от дългия работен ден. Въздъхна от удоволствие, щом застана под горещия душ. Затвори очи и опита да се отпусне, за да се наслади на момента.

Внезапно умът й се насочи към работата. Един от пазачите бе влязъл в общежитието и бе изплашил една от новодошлите жени. Тя бе изпищяла, щом го бе зърнала в кухнята.

На Ели й бе нужен повече от час, за да успокои жената. След това, се наложи да докладва в офиса на охраната и да говори с Дарън Антонио и Джъстис. Необходимо бе да отправи искане пазачите да не влизат в общежитието, освен при спешни случаи, докато новопристигналите не свикнеха с тяхното присъствие. За нея бе истинско изпитание да накара охраната да се съгласи, но с помощта на Джъстис, успя да спечели битката. И за да бъде денят й пълен, когато се прибра вкъщи, се изправи пред злобната медицинска сестра и целият стрес, който идваше с нея.

Внезапно вратата на банята се отвори с трясък. Ели подскочи. Фюри нахлу в помещението, а върху лицето му бе изписана ярост. Ели грабна хавлията, но се намръщи — болка прониза ръката й и тя погледна надолу. Беше се одраскала на вратата. От раната бликна кръв, но тя не обърна внимание. Концентрира се върху Фюри.