Сълзи заслепиха очите на Ели и тя бе принудена да ги избърше. Фюри я бе спасил. Знаеше, че го е направил, но като чу подробностите, сърцето й щеше да се пръсне. Беше получил двата куршума заради нея.

— Не успяха да ми направят нищо, но простреляха Фюри.

— Знам. Добрата новина, която ми каза нашият директор за връзки с обществеността, е, че точно сега всеки баща желае порасналата му дъщеря да се омъжи за мъж от Новите видове, след като са видели как Фюри рискува живота си, за да те спаси. Жените го възприемат като истински герой. — Той сви рамене и я погледна объркано. — Убеден съм, че е за добро, щом бащите възприемат нещата по този начин.

Ели не можа да се сдържи. Разсмя се.

— Би трябвало да ги разбирам тези неща. Но истината е, че все още се уча по отношение на хората. Радвам се, че всичко завърши благополучно за Новите видове.

Джъстис кимна с глава.

— В крайна сметка това се оказа положително за нас. Фюри рискува живота си, да те спаси, и случаят бе приет много добре от широката общественост. Дори научихме, че много от хората оказват натиск върху правителството и местните власти да се вземат мерки срещу екстремистките групи, които са против нас. Те настояват техните поддръжници да спрат да ги подкрепят. Това наистина беше най-доброто, което можеше да се случи, макар че звучи ужасно. Инцидентът показа на света истинската картина на нашата ситуация и ни направи да изглеждаме малко по-човечни пред хората.

Ели погледна през стъклената стена към лицето на спящия Фюри.

— Радвам се, че излезе нещо добро от цялата ситуация.

— Аз също. Той ще се оправи, Ели.

Тя кимна.

— Знам.

Болката разкъса Фюри, когато се събуди. Но първата му мисъл бе за Ели. Опита да се изправи, за да я открие. Силни ръце го задържаха.

— Фюри — сладкият, нежен глас на Ели го повика.

Той отвори очи. Тя стоеше там, бледа, уморена и надвесена само на сантиметри от лицето му. Вдъхна аромата й, за да се убеди, че не е видение. Миризмата на болница, антисептици и нещо чуждо, почти победиха нейната.

— Не мърдай, Фюри — нареди му тя. — Ти беше прострелян. — Големите й красиви сини очи се напълниха със сълзи. — Ти ме спаси. Сега започваш да се оправяш. Трябва да лежиш спокойно, за да можеш да се възстановиш.

Той изучаваше лицето й внимателно.

— Ти си невредима? — Разтърси го страх при мисълта какво можеше да се случи на неговата Ели. — Исках да те измъкна от зоната на стрелбата. Не мога да позволя да ти се случи нещо.

— Ти ме занесе на безопасно място.

Той се успокои и силните ръце, които го натискаха надолу, го освободиха от хватката си.

— Къде е Джъстис?

— Тук съм.

Фюри извърна глава да види най-добрия си приятел.

— Защитавай моята Ели, докато аз не съм в състояние да го сторя. Искам да я охранява пълен екип. Само от Новите видове. Разчитам само на нашите хора, за да съм сигурен, че никой няма да й навреди. Тя е с приоритет, Джъстис. Закълни се.

— Знаеш, че го правим, без да се налага да ни казваш. Лекувай се и не мисли за нищо друго, освен за хубави неща. Денонощно ще я охраняват служители от Новите видове, никой няма да се добере до нея. Давам ти моята дума.

Погледът на Фюри се върна обратно към Ели. Той протегна ръка и погали бузата й. С палец изтри сълзите, които се стичаха по лицето й.

— Обичам те.

— И аз те обичам, Фюри. Толкова се страхувах, че ще умреш заради мен.

— Няма да се отървеш от присъствието ми толкова лесно. Ще останем заедно завинаги.

Обичаше да вижда нейната усмивка, въпреки сълзите. Той бе поел куршумите вместо нея и тя беше в безопасност, само това имаше значение за него.

— Добре. Дадоха ти някакви силни лекарства, за да можеш да спиш. Но аз съм тук, разбра ли?

— Обичам те. Казах ли ти го вече? — Говорът му бе завален и Фюри се бореше да държи очите си отворени.

— Аз също те обичам. И да, каза ми го вече. Възстановявай се бързо. Аз съм добре.

Фюри се отпусна, остави болката да го погълне и мракът дойде бързо.

Ели наблюдаваше как Тайни, дребна брюнетка, търка пода в коридора, докато тя не й се усмихна. Ели трябваше да прикрие собствената си усмивка. Погледна към Брийз.

— Като я гледам как го прави, си мисля, че е много готино да миеш пода.

Брийз се засмя.

— Трябва да видиш радостта на някоя от тях, докато почиства тоалетната. Сякаш са луди. Аз мразя да ги чистя. Препаратите миришат лошо.

— Вие момичета, по принцип имате свръхчувствителни носове.

— Не се шегувам. Как е Фюри?

— Чудесно. Бесен е, че го държат упоен. Но се налага. Продължава с опитите си да се измъкне от леглото и все си иска дрехите. Трябваше да видиш горката медицинска сестра, която влезе веднъж. Представи си Фюри чисто гол и ръмжащ за дрехите си. Тя изпищя, щом го видя. Мисля, че спря да бяга, чак когато стигна на паркинга.

— Какво е накарало жената да крещи? — Брийз изглеждаше объркана.

Ели се засмя.

— Той е едър мъж, Брийз. Беше ядосан и всичката тази кръв бе съсредоточена в определени части на тялото му. Искам да кажа, на точно определени места. Сега си представи как някоя плаха жена влиза в една стая при едър, мускулест, гол мъж с голяма ерекция, който ръмжи.

Усмивка разцъфна на лицето на Брийз.

— Нашите мъже са доста впечатляващи в това отношение.

— Да, така е — съгласи се Ели със същата широка усмивка.

— И тя не се възбуди?

— Беше уплашена за живота си.

— Каква глупачка!

Ели се разсмя.

— Откъде си чула тази дума?

— Гледам много телевизия през последните дни. Каква глупачка. Идиотка. Безмозъчна проститутка.

Смеейки се още по-силно, Ели поклати глава.

— Трябва още да се потрудиш. Справяше се добре, докато не я нарече безмозъчна проститутка. Проститутката е жена, която спи с много мъже. Тази жена го видя гол и подскочи от ужас.

— Имам напредък — намигна й Брийз. — Ще гледам повече телевизия.

— О, боже. Имам един въпрос.

— Удряй. — Брийз се усмихна. — Това е жаргон. — Усмивката й помръкна. — В действителност не означава да ме удариш. Макар че не можеш да ми причиниш болка, но ако аз те ударя, ще те нараня.

— Разбрах. — Ели опита да прикрие своето веселие. — Сигурна съм, че ако го направиш, можеш да ме нараниш. Въпросът ми е, откъде идват вашите имена. Те са страхотни, но какво имате против обикновените като Мери или Тина?

— Много просто. Ние не сме обикновени хора. Някои от нас са наречени на това, което умеят да правят най-добре, а други — на любимите си неща. Трети пък, са си избрали имена, които смятат, че ги характеризират най-точно. Например, аз съм Брийз, защото се наслаждавах на полъха на вятъра върху лицето ми, когато разбрах що е свобода.

— А моето име ми го избраха — каза Халфпринт, приближи и седна на дивана до Ели. — Когато ме взеха в болницата, където лекуваха Новите видове, един от лекарите ме погледна и каза, че от всяка друга жена могат да направят две като мен. Докато се възстановявах, те започнаха да ме наричат Халфпринт и така си остана.

Ели се бореше със смеха, но успя само да се усмихне.

— Дотогава докторите, които ни лекуваха, бяха виждали само нас — експерименталните жени-прототипове. Халфпринт беше първата от нейния вид, приета за лечение — поясни Брийз.

— Тайни е по-дребна от мен, затова когато я доведоха, лекарите й дадоха това име — засия Халфпринт.

— Джъстис избра името си, защото искаше справедливост за нашия народ — информира Брийз Ели. — Той е от една лаборатория на север и пожела това да бъде фамилията му.

— Мисля, че повечето от вас нямат фамилни имена. — Ели погледна Брийз за отговор.

— Не. Нямаме. Но ще трябва да се заемем с това, в края на краищата. Когато се наложи, ще измислим нещо. Джъстис предложи да сподели фамилията си с всеки, който пожелае. Как ти звучи Брийз Норт?