— Струва ми се хубаво — призна Ели.

— И на мен ми харесва. Има смисъл, защото и аз съм от същата лаборатория за тестване като Джъстис.

— Не знаех.

— Да. Те ме използваха често в опитите за размножаване с Джъстис. Той е добър човек.

— Знам, че е добър — съгласи се Ели. Картината на Джъстис заедно с Брийз я шокира. Не беше в състояние да си представи тяхната интимност.

— Когато в лабораторията имаха мъже и жени от един и същи вид, те ги принуждаваха да бъдат заедно. Учените искаха да видят дали можем да създадем потомство. Мислеха, че ако жената не може да забременее от един мъж, би могла да бъде заплодена от друг, като ни разменят.

— Нас никога не ни дадоха на някой от нашите мъже — прошепна Халфпринт с мек, тъжен глас. — А ми се иска да бяха.

Брийз посегна към нея и я погали по ръката.

— Съжалявам. Те винаги бяха мили и нежни към нас. Споделяхме уважение и достойнство. Иска ми се да си имала тази възможност, но ако някой ден си готова, ще разбереш какво е.

Ели понечи да попита нещо, но премълча. Халфпринт погледна към нея.

— Аз съм една от късметлийките. Дадоха ме на по-възрастен мъж, който не ме споделяше с други. Тайни… — Халфпринт преглътна сълзите си. — Мъжът, на когото са я дали, се случил млад, силен и й причинявал много болка. Също така я предоставял на разположение на някои от приятелите си. Този, който ме имаше беше немощен, неговите удари не бяха много болезнени. Последните няколко години не бе в състояние да използва своята мъжественост. Не му ставаше от възрастта. Когато опитваше, се ядосваше и ме удряше, но не ме болеше много. Той крещеше, когато наближаваше края.

— Толкова съжалявам. — Ели устоя на порива си да прегърне тази жена, да й даде утеха. — Знаеш ли как са те открили?

— Проследили са финансовите документи — отговори Брийз. — Осъзнали, че на всеки, който е внесъл голяма сума пари по сметките на Мерикъл Индъстрис, в знак на благодарност, е била дадена жена-подарък. Така открили Халфпринт. По този начин са намерени и болшинството от останалите жени-подаръци.

— Беше ужасно — прошепна Халфпринт, сякаш се страхуваше някой да не подслушва. — Чух силен шум и мъже с пушки разбиха вратата. Мислех, че идват да ме убият. Тогава видях зад тях една жена, каза им да ни оставят двете насаме. Тя ми говори през цялото време, докато сваляше оковите и ме изведе от там, където ме държаха. Обеща да ме заведе някъде, където няма да ми причиняват повече болка.

— Тази жена от Новите видове ли беше? — любопитство изпълни Ели.

— Не — поклати глава Брийз. — Тя е човек. Забравих името й, но жената присъства на всички атаки, когато бъде издадена нова съдебна заповед. Тя е тази, която поема нашите жени, когато ги намерят, и ги препраща към нас за лечение и грижи.

— Името й е Джеси — усмихна се Халфпринт. — Тя е с огненочервена коса и наситено сини очи. Дребна е също като нас и има най-нежния глас.

— Ели? — Една от другите жени привлече вниманието й.

— Да? — Ели се изправи.

— Може би ще искаш да се прибереш вкъщи. Току-що се обадиха по телефона. Казаха, че Фюри е напуснал болницата. Запътил се е към дома ви.

— Но той трябваше да остане там и утре.

Брийз изсумтя зад нея.

— Нашите мъже невинаги правят това, което се очаква от тях.

— О, по дяволите — въздъхна Ели. — Ще се видим утре. Надявам се, да не нарани някого — промърмори тя под нос.

Ели буташе и дърпаше Фюри към леглото, въпреки нежеланието му да отиде там. Тя хвърли злобен поглед към Тайгър, офицер от НСО, който се усмихваше, силно развеселен от ситуацията. Скръстил ръце пред гърдите си, той отказваше да й помогне да вкара Фюри в леглото.

— Не искам да лягам. Това правя от седмица — изръмжа младият мъж.

Ели поклати глава.

— Ще почиваш или кълна се ще стрелям с електрошоковия пистолет по задника ти и ще те завържа за леглото.

Той присви тъмните си очи и й изръмжа злобно. Ели също му отвърна с ръмжене и го дръпна по-силно.

— Не ми ръмжи, защото ще ти отвърна със същото. Сега, нека те съблека. — Тя погледна към него. — Би трябвало да си в болницата. Не прави глупости, Фюри. Обичам те до смърт, но ако не легнеш, наистина ще взема този пистолет. Казвам ти го съвсем искрено.

Изведнъж мъжът престана да се бори и оголи зъби в усмивка.

— Ако си легна гол в леглото, ти ще се съблечеш ли също?

Ели ахна.

— Нищо такова няма да направя. Оперираха те само преди седмица, беше на прага на смъртта. И все още не си се възстановил. Дръж се прилично.

— Отивам в съседната стая — засмя се Тайгър.

Ели се обърна да изгледа напускащия офицер. После вниманието й се върна обратно към Фюри.

— Каза го нарочно, защото знаеше, че той няма да остане.

Фюри се засмя.

— Нали излезе. Свали си дрехите и аз ще се съблека. Ще си легнем и двамата. Поне ще мога да те гледам и докосвам. — Той се обърна и обви ръката си около нея. — Искам да те усещам до кожата си. Това ще ми помогне да се излекувам по-бързо.

— Не съм сигурна, че докосването на моята кожа до твоята ще ускори лечебния процес.

— Може би не, но ще се почувствам по-добре.

Ели се разсмя.

— Ще направя с теб сделка. Ти ще се съблечеш доброволно и ще си легнеш, а аз ще ти приготвя обяд. След като се нахраниш, ще дойда да легна при теб.

— Гола?

— Не. Ти трябва да си почиваш. Но мога да почеша гърба ти и да си поиграя с косата ти. Това ще ти достави удоволствие.

Той изръмжа тихо:

— Захарче, бих лежал на легло от пирони, само за да ме докосваш и да си играеш с мен, но не върху гърба и косата ми искам да поставиш ръцете си.

Ели облиза устни, помисли и реши, че няма да му навреди, да го масажира с лосион, ако той успееше да остане тих. Фюри изръмжа притискайки тяло до нейното. Тя кимна.

— Ще донеса обяда. А ти — в леглото. Ще се върна след няколко минути.

Той я пусна. Ели тръгна към вратата. Чу разкъсване на плат и извърна глава да погледне през рамо. Фюри я наблюдаваше. Беше съдрал ризата си, вместо да губи време да я издърпа през главата и превръзката. Младата жена се разсмя.

— Да бързам ли?

— Тичай до кухнята и обратно.

Смеейки се, Ели излезе от спалнята и почти се сблъска с Тайгър. Мъжът отстъпи назад с усмивка. Изглеждаше много весел.

— Не ми казвай. Страхотно обоняние и остър слух?

— Ще пазя от дневната. Така ще има достатъчно стаи между нас, за да не чувам това, на което той иска да си поиграете.

Ели направи сандвич с пуешко месо и грабна една сода. Взе пакет чипс и се отправи към спалнята. Въпреки че се беше прибрал няколко дни по-рано, Ели беше развълнувана да го има до себе си. Тя искаше да седи през цялото време в болницата, но персоналът не й разрешаваше. Медиите бяха превърнали случилото се в цирк и ставаше още по-лошо, когато стоеше при него.

Тя затвори плътно вратата на спалнята. На бравата липсваше ключалка, но не се притесняваше, тъй като Тайгър нямаше да влезе. Фюри беше в леглото, очевидно гол под чаршафа. Бе отпуснал гръб върху една възглавница и чакаше спокойно, усмивка грееше на красивото му лице. Завивката над скута му бе образувала „палатка“. Ели видя това и се засмя.

— Май си малко възбуден, че ме виждаш с обяда? — подразни го тя. — Знам, че обичаш пуйка, но… за бога, Фюри.

Тъмните му очи блестяха.

— Наистина ли ще ме караш най-напред да ям?

Младата жена седна на ръба на матрака и му подаде чинията. Вниманието й отново се насочи към внушителната издутина, образувана на мястото, където се събираха краката му.

— Бих поставила яденето на скута ти, но там няма място — пошегува се. — Яж, скъпи.

Със стон, Фюри грабна сандвича и отхапа голям залък. Едва успяваше да дъвче. Ели се засмя, отвори содата и му я подаде, за да може да преглътне. Той отпи, без да сваля поглед от нея. Тя стана и тръгна към банята.

— Къде отиваш? — изръмжа Фюри и усмивката му изчезна.