Тя се взря в красивите му очи, бореше се с желанието да заплаче. Той действително имаше предвид това, което бе казал. Реши да смени темата, преди да се превърне в хлипаща развалина. Мъжът не искаше такава жена, след всичките емоции, получени от горещия секс. Това щеше да го накара да съжалява за онова, което бе направил, а тя не бе склонна да рискува.

— Защо не ме предупреди за заклещването.

— Не знаех как ще реагираш.

Изведнъж в мислите й изникна още нещо свързано със секса, за което не бяха говорили.

— Не използвахме презерватив. Нямам никакви заболявания, но аз не пия нищо. Хапчета или контрацептиви — поясни тя. — Ще трябва да отида на лекар, ако ще правим редовно секс. Сега поехме голям риск.

— Не използвах презерватив, но съм сигурен, че не си бременна.

Тя потърси погледа му. Гласът му прозвуча тъжно, но емоцията не се изписа на лицето му.

— Защо не?

Фюри бавно излезе от тялото й като внимателно наблюдаваше реакциите й за признаци на дискомфорт — не я заболя. Претърколи се на една страна и се опъна по гръб. Ели остана да лежи по корем, но обърна главата си към него. Погледите им се срещнаха.

— Ели, в лабораторията за тестване, прекараха години наред в опити за размножаване, за да увеличат броя ни, но никога не се получи. Продължаваха да изобретяват нови лекарства, с които да повишат плодовитостта ни, но се проваляха. Когато предположиха, че са открили начин да заобиколят всички промени в телата ни с добавка на ДНК, тогава бяхме освободени и те не успяха да ги тестват. Заради медикаментите, които ни даваха, ние се износваме бързо. Ще изчезнем като раса на Новите видове, създадени от Мерикъл, когато умрем от старост.

Спомените за това, което им бе причинено, я преследваха. Липсваха й думи, с които да го утеши.

Внезапно Фюри се изправи.

— Хайде да вземем душ. Умирам от глад, а вечерята мирише вкусно. Радвам се, че успя да я извадиш от фурната, преди да влезем в спалнята. Мирише много апетитно и щеше да е жалко, ако бе изгоряла. — Той отказа да погледне към нея.

Фири влезе в банята и остави вратата отворена. Ели тихо изруга. Беше съживила спомена за времето, преживяно в лабораториите. Може би му бе напомнила за извършеното от нея и че заради това я мразеше. Изглежда го бе накарала да съжалява за прекрасните моменти, които току-що бяха споделили. Прониза я мъка.

Откъм банята се чу шум на вода.

— Ели? Чакам те.

Тя стана от леглото и го последва. Фюри стоеше под душа, вратата на кабинката бе отворена. Погледът на тъмните му очи срещна нейния и той й се усмихна.

— Позволи ми да ти измия косата.

Изненадана и облекчена, че той приветства нейната компания, тя се засмя.

— Никой не го е правил за мен преди. Поне не, откакто бях малко дете.

Усмивката му стана по-широка.

— В такъв случай, за мен ще е удоволствие.

Ели приключи със зареждането на съдомиялната. Заслуша се в притихналата къща. Фюри й бе казал, че трябва да проведе няколко телефонни разговора след вечеря, когато тя започна да разтребва масата. Чудеше се на кого ще звъни толкова късно вечерта, след осем часа, но не искаше да бъде любопитна. Изгаси осветлението в кухнята и тръгна към хола.

Фюри стоеше пред широко отворената входна врата, тих мъжки глас го поздравяваше. Тя се върна обратно по коридора и влезе в спалнята за гости. Не искаше да подслушва разговора му с този, който бе дошъл да го посети. Пусна телевизора и седна на леглото. Намери лесно местния новинарски канал. Искаше да чуе какво ще кажат за връзката между Новите видове и човешките същества. Това със сигурност я засягаше.

Няколко минути по-късно Фюри влезе в спалнята й. Тя обърна глава и му се усмихна колебливо. Вместо да отвърне на усмивката й, той я гледаше мрачно.

— Трябва да изляза. Моите хора се нуждаят от присъствието ми заради някои проблеми.

Ели кимна, бе любопитна, но не попита, след като Фюри не й даде повече информация.

— Добре.

Мъжът се поколеба.

— Не искам да те намеря тук, когато се върна у дома.

Силна болка разкъса Ели, тя мълчаливо се втренчи в него. Бяха правили секс, бяха се заливали от смях по време на вечерята, а сега искаше да я изхвърли от дома си? Не можеше да продума. Чувстваше се физически и емоционално разбита.

Внезапно Фюри се пресегна към нея, хвана я за раменете, дръпна и я изправи.

— Имаш много изразително лице. Исках да кажа, че не ти позволявам да останеш в тази стая. Мястото ти е в моята спалня, където отсега нататък искам да те виждам. Наистина ли си помисли, че ще те накарам да напуснеш нашия дом? Имах предвид, че не желая да спиш далеч от мен. Мястото ти е в леглото ми — ще спиш в стаята ми, с мен.

Отново можеше да диша. Знаеше, че е твърде емоционална, толкова силно облекчение изпита от недоразумението.

Фюри изръмжа към нея.

— Премести си нещата в моята спалня. Ще те преследвам и ще те завържа за леглото, ако напуснеш къщата. Ще се чифтосваме, докато толкова се умориш, че не ти останат сили, дори да си помислиш, да изпълзиш изпод мен. Това достатъчно ясно ли е за теб?

Тя кимна мълчаливо. Образът на това как я обладава, докато дори не може да мръдне, я възбуди. Това беше много секс. Прехапа устни и се ухили. Фюри поклати глава.

— Жени.

— Край на разискванията.

Напрежението в ръцете на Фюри, върху раменете й, отслабна, погледът му се смекчи.

— Мислиш ли, че съм красив?

— Да, разбира се.

— Осъзнавам, че това за теб означава обвързване. Не ме оставяй. Не искам да те загубя. Не желая.

— Искам да остана с теб.

— Не — изрева Фюри.

Някой позвъни на вратата и Ели чу суматоха. Двамата с Фюри бяха решили да прекарат съботата заедно, в гледане на филми. Току-що бе привършила с прибирането на прането, а той правеше пуканки. Щом чу избухването на Фюри, тя бързо изтича от спалнята, където сгъваше праните дрехи.

В хола Джъстис и двама служители на НСО стояха изправени пред Фюри. Ели рязко спря, когато усети напрегнатата обстановка. Притесняваше се, че между мъжете може да избухне скандал, затова замря до вратата.

Джъстис, скръстил ръце пред гърдите си, бе облечен в дънки и тениска. Тъмният му поглед се спря на Ели. Разяреното му изражение я изненада. Чертите му бяха напрегнати, устните стиснати мрачно.

— Казах, не — дълбоко изръмжа Фюри и без да поглежда назад, отстъпи към Ели. — Ели, ела тук и застани зад мен!

От тона му, по гръбнака й полазиха тръпки от страх. Без да разсъждава, направи каквото й бе казал. Той протегна назад едната си ръка и я притегли толкова близо до гърба си, че тя почти го прегърна. Усети тялото му напрегнато. Не знаеше какво бе предизвикало гнева му, но когато успя достатъчно да надигне глава и да огледа ситуацията отпред, я обзе ужас. Служителите от НСО бяха поставили ръце върху своите електрошокови оръжия.

— Фюри — изръмжа Джъстис. — Нейните хора са обезпокоени. Казвам ти, те само искат да я видят и да поговорят с нея. Ще я върнем. Никой няма да й стори нищо.

— Идвам с нея или тя остава тук! — ръмженето излезе дълбоко от гърдите на младия мъж.

Джъстис се озъби.

— Човешките същества са неразумни, но след като я видят и се убедят, че не си я наранил, проблемите ще отпаднат.

— Не!

Ели се прокашля.

— Какво става? — погледна към Джъстис за отговор.

— Няма да отидеш с тях — отсъди остро Фюри и я изгледа през рамо. — Те не ми позволяват да дойда с теб, за да те защитя, и аз няма да разреша да те отведат от мен. — Тъмният му поглед се откъсна от нея и се насочи към мъжете в хола. Фюри направи още крачка назад, притисна Ели в ъгъла и я закри с тялото си.

От адреналина сърцето й заблъска лудо. Осъзна, че Фюри я защитава, като я натиква в ъгъла, за да не може никой да я достигне, без първо да мине през него. Разтри с ръце гърба му, за да го успокои. Премести се малко, за да погледне иззад Фюри, и насочи вниманието си към Джъстис.