— Кой иска да ме види и защо? Какво се е случило?

Джъстис изправи рамене, острите му зъби проблеснаха, щом сви горната си устна с отвращение. Пое си дълбоко въздух и погледна Ели с питащ поглед.

— Някои от вашите хора мислят, че Фюри те държи насила тук, като някаква… — Повдигна рамене. — Те се притесняват, че той те изнасилва и бие, и всякакви отвратителни неща, които могат да се сетят.

— Не е вярно! — Ели се задъха от гняв. — Кой разправя тези глупости?

Джъстис изръмжа.

— Твоят шеф отправи тези обвинения. Директор Борис вдигна голяма врява, че си малтретирана.

— Хей, той вече не ми е шеф! Бога ми, той е задник! — Ели спря да поглажда гърба на Фюри. Задържа тялото си до неговото и с ръка го прегърна през кръста. — Фюри, всичко е наред. Никой няма да ме нарани.

— Те няма да те отделят от мен — заяви мъжът, отстъпи още назад и затисна Ели здраво в ъгъла.

— Тя трябва да дойде с нас — изръмжа му Джъстис. — Виж се само какво правиш. Какво се е случило с теб? Тя не е играчка за дъвкане, Фюри. Държиш се точно по начина, по който ни обвиняват, че действаме. Успокой се.

— Няма да позволя на никой да нарани моята Ели.

Джъстис вдигна вежди от изненада.

— Твоята Ели? Ти си се чифтосвал с нея, нали? — Гласът му се смекчи. — Ти не ни позволяваш да се доближим достатъчно до нея, за да я подушим. Затова ли е всичко?

— Тя е моя — продължи да ръмжи Фюри.

Джъстис леко пребледня. Погледна Ели.

— Той принуди ли те? Добре ли си?

Ели трепна при спомена как Джъстис я бе намерил, вързана за леглото на Фюри.

— Чувствам се чудесно, с изключение на това, че съм притисната в ъгъла. Фюри, смачка ме! Може ли да се отдръпнеш малко? Това не е най-добрият начин да ме заковеш за стената. — Отпусна се, щом той й направи малко място. Срещна учудения поглед на Джъстис. — Фюри не ме е принуждавал за нищо — никога не би го направил. Чувстваме се страхотно. Добре сме.

— Той не просто се е чифтосал с теб. Той се е обвързал с теб — мрачно констатира Джъстис.

Ели се поколеба.

— Ние спим заедно, ако това е, което искаш да знаеш. Да. И се чувстваме страхотно. Всичко е наред, аз искам да бъда тук. Фюри няма да ме нарани. Много добре го познаваш и знаеш, че е така.

Джъстис присви очи.

— Какво ще кажеш за последния път? Това, което той направи, не бе разумно.

Бузите на Ели почервеняха.

— Ние обсъдихме проблема. Не е искал да ми причини болка. Случайно ме е одраскал със зъбите си.

Джъстис смръщи вежди.

— Как е възможно случайно да отвлече жена от парка и да я завърже гола в леглото?

— Тази част не е случайна и ти го знаеш. Обясних ти защо ме взе от парка.

Фюри настръхна и обърна към нея глава, поглеждайки я шокирано. Тя го стрелна с поглед, потръпна вътрешно и съсредоточи цялото си внимание отново към Джъстис. Имаше неприятното чувство, че в скоро време с Фюри щяха да имат напрегнат разговор. Ели не искаше да говори пред двамата служители на НСО. Щеше да потъне в земята от срам. Нямаше намерение да обсъжда този момент, но знаеше, че Джъстис е загрижен за нейната безопасност. Той бе довел със себе си мъже, готови да нападнат Фюри, за да я измъкнат от него.

— Знаеш, че имахме някои проблеми. Може да ме е вкарал в леглото си насила, но когато бях вече там, стана по взаимно съгласие. Казах ти, че не ме е изнасилвал и не лъжа, за да го прикривам, дявол да го вземе. Той поиска моето разрешение, преди да ме обладае.

Джъстис я наблюдаваше внимателно, изучава я един дълъг момент и най-накрая рече:

— Разбирам. Съблазнил те е и не си могла да му откажеш.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Фюри винаги много ме е привличал. Не му бе необходимо дълго да настоява. Може ли да спрем дотук, моля? Сега съм с Фюри, защото наистина искам да бъда с него.

Джъстис се обърна към двамата служители на НСО.

— Излезте навън и охранявайте пред входа.

Двамата мъже напуснаха стаята и затвориха вратата след себе си. Джъстис прокара пръсти през косата си и отпусна ръце встрани. Мушна палец в предния джоб на дънките си. Наблюдаваше съсредоточено приятеля си.

Фюри мразеше да изпитва страх, но сега го усещаше. Знаеше, че бе разтревожил Джъстис с грубото си поведение и собственическото си отношение към Ели. Все още го обземаше паника, че хората по някакъв начин ще я пратят далеч от Хоумленд и извън досега му. Не се доверяваше на директор Борис. Човекът имаше очи като мъниста и не криеше своята неприязън към Новите видове. Някои от човешките сътрудници не бяха доволни от съвместното му съжителство с Ели и се възмущаваха на връзката между човек и същество от Новите видове. Ели бе станала негова, значи принадлежеше към народа му и хората нямаха повече права над нея, според неговото мнение. Беше толкова просто. Ако му бе позволено да отиде с нея на срещата с директор Борис, щеше да се чувства по-сигурен, че нищо няма да й се случи, но те му отказваха. Това предизвикваше тревога във всяка клетка от тялото му.

Бе назначил един от своите хора като охрана, за да пази Ели отвън, докато той е на работа. Беше готов на всичко за нейната безопасност. Погледна Джъстис право в очите, без да извръща поглед. Приятелят му знаеше колко дълбоки са чувствата му към Ели.

Джъстис го гледаше с любопитство.

— Обезпокоен съм, защото вие реагирате по различен начин към женските си.

— Наясно съм и никога не бих я наранил. Имай ми доверие.

Котешките очи на Джъстис се присвиха.

— Вярвам ти. Съжалявам за моето предположение, но трябва да призная, че ти невинаги си на себе си, когато става въпрос за вашите жени.

— Много добре знам това.

Двамата мъже се изучаваха взаимно. Джъстис проговори пръв.

— Оказват ми натиск да я заведа, за да проверят, че всичко с нея е наред. Аз нямам друг избор, а и ти знаеш, че трябва да успокоим тревогите им.

Трудно му беше да бъде разумен, когато се отнасяше до Ели, но знаеше, че Джъстис има право. Човешките същества все още се притесняваха от Новите видове и бе необходимо да се съобразяват с нейното благосъстояние. Би трябвало да си признае, че ако друг мъж от Видовете се бе свързал с човешка жена, самият той щеше да следи отблизо ситуацията. Фюри въздъхна и се поуспокои, знаеше, че Ели няма да го напусне доброволно. Трябваше да позволи на хората да я видят.

— Те искат да я прегледа лекар. Притесняват се. По дяволите, самият аз съм притеснен. Говорили сме за пресичането на тази линия, но досега не знам някой друг да го е правил, освен вас двамата. — Джъстис направи пауза. — Съвместими ли сте сексуално?

Фюри кимна.

— Малко по-различно е, както предполагахме, но тя се справи изключително добре. Няма нужда от доктор. Няма да й причиня болка.

Джъстис се намръщи.

— Ами хапането? — Погледът му обходи голата плът по раменете и шията на Ели, после се върна обратно към Фюри. — Те са много по-нежни от нашите жени и се възстановяват бавно.

— Не съм я ухапал.

— Нима хапете по време на секс? — изненада се Ели. Разговорът за сексуалния им живот с Фюри бе доста неудобен, но любопитството надделя. — Не знаех.

Фюри я погледна, за част от секундата зъбите му проблеснаха, когато сбърчи горната си устна.

— Не мисля, че това ще ти хареса.

Тя хвърли поглед към кучешките му зъби.

— Вероятно не.

Младият мъж изсумтя, веселие проблесна в кафявите му очи, преди да се изправи пред Джъстис.

— Ще й позволя да отиде, но ще я придружа. Тези враждебно настроени групи вече я нападнаха веднъж заради работата й тук. Няма да рискувам живота й сега, когато според слуховете живее с мен. Това я прави още по-желана цел.

— Разбирам те, но директор Борис е категоричен, че не можеш да присъстваш. Той се страхува, че ти достатъчно сериозно си злоупотребил с нея и тя ще бъде прекалено ужасена, за да е честна в твое присъствие.

— Не ми пука какво иска Борис — изръмжа Фюри. — Тя е моя, не негова. Той няма повече грижата за Ели.