— Ти се потиш.

Фюри се усмихна.

— Казах, че не си достатъчно тежка, за да ме накараш да се изпотя, но определено си достатъчно гореща да ме караш да се топя от желание.

Тя се разсмя.

— Виждам.

Фюри сведе уста, Ели повдигна своята, за да го посрещне. Тя обичаше начина, по който той я целуваше. Нямаше нищо колебливо в целувките му. Той доминираше с устните си — пълни, сигурни и уверени. Езикът му я дразнеше, проучвайки устата й с близане и тласъци, с мълчаливото обещание за това, което тялото му щеше да направи с нейното. Ели не знаеше колко остри са кучешките му зъби, докато езикът й не се остърга в тях. Изстена в устата му, изви тяло срещу неговото, показвайки му своето желание. Изгаряше за Фюри, искаше да прави отново любов с него.

Ръката му се плъзна около бедрото й. Подхвана коляното и вдигна крака й, за да обгърне кръста му, после падна върху нея и я притисна върху матрака. Ели опита да се освободи от целувката, но с другата си ръка той обхвана бузата и брадичката й и я задържа неподвижно. Продължи да я целува, отказвайки да спре, и изстена в устата й, щом намести бедра между нейните. Членът му разтегна влагалищните й стени и се плъзна бавно, за да се зарови дълбоко в тялото й. Ели стенеше срещу езика му.

Най-накрая Фюри прекъсна целувката. Той отвори очи и младата жена се загледа в тях.

— Не отмествай поглед от мен, захарче. Очите ти са толкова удивителни. Да гледам как реагираш, когато те докосвам, е най-красивото, което някога съм виждал.

Ели искаше да заплаче при тези прекрасни, затрогващи думи. Нито един мъж не й бе казвал такива удивителни неща, каквито той изрече. Фюри наистина ги мислеше. Тя му вярваше с цялото си сърце.

— Това е най-милото нещо, което някой някога ми е казвал.

Погледите им се преплетоха, в същото време, в което Фюри започна да се движи в нея. Тя стисна раменете му, притисна се към него, щом започна да тласка бавно и дълбоко, довеждайки я до екстаз с всяко движение. Ели имаше желание да отхвърли главата си назад и почти затвори очи от удоволствие.

Ръката му върху лицето й се напрегна и я задържа на място.

— Продължавай да гледаш в мен — нареди той. — Искам да видя очите ти, когато свършваш.

Ели спря да мисли, можеше само да чувства и направи така, както й бе наредил. Фюри бавно влизаше и излизаше от тялото й, сякаш я изтезаваше. Така усещането се засилваше, но тя желаеше той да се движи по-бързо. Очите й почти се затвориха отново, но Фюри изръмжа, когато бедрата му се врязаха в нейните със сила.

— Погледни ме.

— По-бързо — помоли го тя. — Не мога да издържам повече. Усещането е прекалено хубаво. Боли ме. Имам нужда…

Фюри забърза тласъците, но остана в контакт с погледа й. Ели го стисна здраво, докато той се движеше в тялото й. Тя се напрегна, почувства нещо, близко до болка, да я свива в корема, преди да избухне във възторг от помитащата кулминация.

През цялото време остана вгледана в прекрасните му очи. Видя как те се присвиха и лицето му се изкриви от дивото удовлетворение. Кафявото в очите му, сякаш се превърна в черно, устата му се отвори и изръмжа нейното име. Усети как набъбналият му вътре пенис излива в нея топла сперма от освобождаването. Фюри се усмихна.

— Кажи ми, че никога не си се чувствала по-добре.

Тя осъзна, че ноктите й се бяха впили в раменете му. Пусна го, ужасена. Там, където се бяха забили, останаха драскотини с бликнали от тях капчици кръв.

— Съжалявам!

Фюри се засмя. Той изви глава, за да види пораженията на едното си рамо. След това срещна погледа й.

— Радвам се.

— Драскотините ти харесват?

— Почакай, докато видиш твоето рамо. Поне сега, не се чувствам виновен.

Тя опита да погледне раменете си, но Фюри рухна върху нея. Не успя да я смаже, но определено я прикова с тежестта си. Целуна я бързо, след това вдигна глава и се ухили насреща й.

— Ухапах те, Ели — намигна й. — Малко одрасках кожата ти. Готова ли си да вземем душ?

Той наистина ме е ухапал? Ели знаеше, че вероятно би трябвало да е разстроена, може би ужасена, но не се чувстваше по този начин. Не я беше заболяло, когато я бе ухапал, съзнанието й бе обсебено от това, което правеше с нея, така че нямаше причина да се оплаква, ако я бе разкървавил. Усмихна се. Няма вреда, няма провинение, помисли си тя. Не може да е по-лошо от белезите оставени от ноктите ми.

— Да. И съм гладна. Пропуснахме обяда.

Ели изучаваше директор Том Куиш с подозрение. За възрастта си, синеокият мъж имаше красиво лице. Предположи, че е някъде в средата на шестдесетте и изглеждаше в забележително добра форма. Можеше да се види ясно, тъй като бе по потник и долнище на анцуг. Преди да спре пред къщата на Фюри, явно бе тичал. Когато звънецът звънна, Ели се изненада да го намери пред прага на вратата. Позна го, мъжът от конферентната зала — никога не би могла да забрави човекът уволнил директор Борис. Това беше най-удовлетворяващото нещо, което си заслужаваше да се види.

— Може ли да вляза?

Ели излезе при него на верандата. Забеляза двама служители от Новите видове на улицата, знаеше, че Фюри ги е пратил там, за да наблюдават къщата. Срещна погледите им, но в тях не видя тревога. Очевидно не вярваха, че новият директор е заплаха за нейната сигурност. В противен случай щяха да го спрат още преди да бе доближил вратата. Тя се отпусна малко.

— Както знаете, това не е моята къща и не ми е удобно да ви поканя вътре — пое си дълбоко дъх. — Мога ли да ви помогна?

— Надявам се, че е така. Тук съм, за да ви предложа работата в женското общежитие, обратно. Жените много ви уважават и харесват, госпожо Брауер. Те взеха решение да сменят сегашната отговорничка и посочиха вашето име.

Ели опита да скрие ужаса, причинен от думите му. Очите му, студени и сини, й напомняха на парченца лед. Обаче около устата имаше бръчици от смях, които отклоняваха вниманието от хладния му смущаващ поглед. Той изглеждаше достатъчно добър и тя вярваше, че мотивите му са почтени, но не знаеше как да реагира. Ако поемеше поста, щеше да се наложи да се изнесе от дома на Фюри, а тя не желаеше.

— Може ли да си помисля? — Има време, успокои се тя. — Беше доста травмиращо за мен, когато бях уволнена. Останах безработна и бездомна в един и същи момент.

Той прокара поглед по нея, от горе до долу. Очите му я гледаха интелигентно, може би повече, отколкото трябваше.

— Разбира се, че може да помислите. Работата е ваша, ако я искате. Молбата ми е само да вземете решението по-бързо. Имаме нужда от нова отговорничка в общежитието, колкото може по-скоро. Както знаете в рамките на следващите няколко седмици очакваме да пристигнат много нови жени.

— Не знаех — призна Ели. — Мислех, че ще изпратят, като за начало, само дузина жени, за да се уверят, че средата е добра.

— Те са решили, че е така — усмихна се той. — Вие им помогнахте да вземат това решение. Всяка жена в общежитието ви оценява високо като положителен образец за подражание. Чух, че уроците по готварство са им били любими.

Ели се засмя.

— Опитах се да ги направя забавни.

— И сте успели. Те са много привързани към вас.

— Те ми липсват — призна тя. — Аз също ги обичам.

— Чух, че се нуждаели от помощ да научат да се справят с почти всичко.

Ели вдигна рамене.

— Те са били заключени в стерилни клетки в лабораториите за изпитание. Да се научат да приготвят кафе и палачинки не е нещото, с което са имали възможност да се запознаят там, където са били отгледани. Спомням си колко сложна може да бъде пералнята за една тийнейджърка, щом майка ми заяви, че трябва сама да си пера дрехите. Когато сте израснали с всичко това, материалът, който трябва да възприемете в даден момент, не е много. А те се сблъскаха внезапно с цялата тази технология. Ние я приемаме за даденост. Представете си, че се изправите пред телефонен секретар, а само преди година не сте знаели какво е телефон.